Дата
Отбелязва се всяка година на 17 юни
Категории:
Преди „Фауст“ да завладее оперните сцени, Шарл Гуно (Charles Gounod) открива музиката у дома, край пианото на майка си. Роден на 17 юни 1818 г. в Париж, бъдещият композитор израства в семейство на художник и пианистка. Пътят му към театъра преминава през консерваторията, Рим и църковната музика – различни светове, които остават свързани в неговото творчество.
Музикалното начало на Шарл Гуно
Баща му Франсоа Луи Гуно е художник и гравьор. След неговата ранна смърт майката Виктоар Льомашоа издържа семейството с уроци по пиано. Така музиката присъства в детството на Гуно едновременно като изкуство и всекидневна работа. По-късно посещенията на оперни представления разширяват този домашен музикален свят.
В Парижката консерватория младият музикант учи при Фромантал Алеви (Fromental Halévy) и Жан-Франсоа Льосюйор (Jean-François Lesueur). През 1839 г. печели Римската награда за композиция. Отличието му позволява да продължи развитието си в Италия, където се запознава с традициите на духовната музика и с произведенията на старите майстори.
Между църковното пеене и операта
След завръщането си във Франция Гуно работи като църковен музикант и се занимава с религиозни произведения. За известно време обмисля да стане свещеник. Не поема по този път, но интересът към молитвения текст и хоровото звучене продължава в месите и ораториите му.
Важна среща за оперната му кариера е тази с певицата Полин Виардо (Pauline Viardot). Тя подкрепя създаването на „Сафо“ и изпълнява главната роля при премиерата през 1851 г. Първите опери не осигуряват трайното признание, което композиторът търси. Следват нови опити и сътрудничество с либретисти, способни да превърнат литературния сюжет в сценично действие.
Шарл Гуно и пътят към „Фауст“
Решаващият успех идва с „Фауст“, представен на 19 март 1859 г. в парижкия Théâtre-Lyrique. Либретистите Жюл Барбие (Jules Barbier) и Мишел Каре (Michel Carré) насочват действието към любовта и съдбата на Маргарита. Музиката съчетава интимни признания, хорови сцени и контрастното присъствие на Мефистофел.
В арията със скъпоценностите подвижната вокална линия следва вълнението на Маргарита пред огледалото. Друг характер има плавната мелодия на Фауст в „Salut! demeure chaste et pure“. Разликата между тези епизоди показва как Гуно използва гласа, за да разграничи преживяванията на героите, вместо да разчита единствено на външното действие.
Рожденият ден на Гуно е повод да чуем и двете страни на неговия музикален свят. „Фауст“ и „Ромео и Жулиета“ разгръщат човешките отношения на сцената, а месите и „Аве Мария“ насочват мелодията към молитвата. Между тях стои постоянният му интерес към изразителността на певческия глас – от отделната лирична фраза до общото звучене на хора.
Свързани материали
- Шарл Гуно (Charles Gounod) – кончина
- Шарл Гуно – живот, творчество и музикален принос
- Шарл Гуно – френски композитор
- „Фауст“ – опера от Шарл Гуно