Как се създава музикална сензация през 1850 г. – без радио, телевизия, звукозаписи и социални мрежи? Историята на Jenny Lind (Джени Линд) и P. T. Barnum (П. Т. Барнъм) дава един от най-необикновените отговори в музикалната история.
Когато шведското сопрано пристига в Ню Йорк, огромна част от американската публика никога не е чувала гласа ѝ. Въпреки това хиляди хора вече искат да я видят.
Причината е впечатляваща рекламна кампания, организирана от Barnum около певица, която вече е покорила европейските сцени.
Тяхното партньорство събира две сили, които и днес движат музикалната индустрия: изключителен артист и способността да бъде превърнат интересът към него в масово културно събитие.
Джени Линд е звезда много преди P. T. Barnum
Една популярна версия на историята лесно може да създаде впечатление, че Barnum открива неизвестната Джени Линд и я превръща в знаменитост.
Истината е по-интересна.
Когато двамата започват да работят заедно, Джени Линд вече е една от най-известните певици в Европа.
Родената през 1820 г. в Стокхолм изпълнителка е преминала през Кралския театър, усъвършенствала е вокалната си техника при Manuel García (Мануел Гарсия) и е постигнала успех в редица европейски музикални центрове.
През 1847 г. тя дебютира в Лондон. Сред публиката е Queen Victoria (кралица Виктория), а появата на шведската певица предизвиква огромен интерес.
„Шведският славей“ вече е европейска знаменитост.
Barnum не създава Джени Линд като артист. Той разбира нещо друго – че тази слава може да бъде превърната в невиждано дотогава масово събитие в Америка.
P. T. Barnum предлага на Джени Линд Америка
Phineas Taylor Barnum (Финиъс Тейлър Барнъм) е предприемач и шоумен с изключителен усет към публичността.
През 1850 г. той сключва договор с Джени Линд за мащабно американско концертно турне.
За Barnum рискът е значителен. Американската публика познава името на певицата предимно чрез европейската ѝ репутация и пресата, а не чрез нейни изпълнения.
Няма записи, които хората да чуят предварително. Няма радио, което да излъчва музиката ѝ. Няма телевизионни участия или видеоклипове.
Затова Barnum трябва първо да създаде очакване.
Америка научава името Джени Линд, преди да чуе гласа ѝ
Рекламната кампания започва още преди певицата да пристигне в Съединените щати.
Barnum използва пресата, публични съобщения и огромния интерес към европейската знаменитост, за да изгради усещането, че Америка очаква не просто концерт, а историческо събитие.
И стратегията работи.
Когато корабът с Джени Линд пристига в Ню Йорк през септември 1850 г., на пристанището се събират огромни тълпи.
Много от тези хора никога не са чували певицата.
Те обаче вече познават името ѝ.
Това е един от най-забележителните аспекти на историята: публичният образ на изпълнителя достига до масовата аудитория преди самата музика.
Първият концерт превръща рекламата в музикален успех
На 11 септември 1850 г. Джени Линд изнася първия си американски концерт в Castle Garden в Ню Йорк.
Тук рекламата вече не е достатъчна.
Публиката трябва да чуе певицата, върху която са изградени огромните очаквания.
Успехът на концерта показва защо партньорството между Линд и Barnum работи толкова добре. Рекламната кампания може да доведе хората до залата, но именно изпълнителят трябва да оправдае интереса.
Джени Линд го прави.
Американското турне се превръща в огромно музикално и обществено събитие.
Barnum превръща билета в част от спектакъла
Един от най-интересните моменти в кампанията е начинът, по който се продават билетите.
За първия концерт Barnum използва търг за част от местата – подход, който допълнително увеличава публичния интерес.
Продажбата на билет вече сама по себе си се превръща в новина.
Така рекламата не просто съобщава за музикалното събитие. Тя създава допълнителни събития около него.
Този принцип е добре познат и на съвременната музикална индустрия – предварителни продажби, лимитирани издания, VIP пакети, обявяване на турнета и медийни кампании превръщат очакването в част от преживяването.
„Jenny Lind mania“ излиза извън концертната зала
Популярността на „Шведския славей“ бързо надхвърля музикалната сцена.
Името и образът на Джени Линд започват да се появяват върху различни предмети и продукти, а около певицата възниква културен феномен, който днес лесно бихме разпознали като форма на celebrity merchandising.
Публиката вече не купува само билет за концерт.
Тя иска да притежава част от образа на знаменитостта.
Именно тук историята на Джени Линд започва да изглежда удивително съвременна.
Но Джени Линд не е просто продукт на рекламата
Силната маркетингова история може лесно да засенчи самата певица.
Това би било грешка.
Без европейската репутация на Линд, нейното вокално майсторство и способността ѝ да убеждава публиката на живо, рекламната машина на Barnum трудно би могла да поддържа интереса към продължително концертно турне.
Тя притежава и публичен образ, който се различава от представата за екстравагантна знаменитост.
Линд е известна с религиозността си, с интереса към благотворителността и с готовността да използва част от огромните приходи от концертите за обществени каузи.
Това допълнително укрепва репутацията на „Шведския славей“.
Джени Линд използва славата и за благотворителност
Американското турне носи значителни приходи, но финансовият успех не е единствената цел на певицата.
Линд дарява средства за различни благотворителни и образователни инициативи.
Така около нея се изгражда необичайна комбинация – международна знаменитост, огромен комерсиален успех и публично демонстрирана филантропия.
Този образ е важен и за начина, по който американската публика приема певицата.
Тя е представяна не просто като виртуозен артист, а като личност с морален авторитет.
Партньорството между Джени Линд и Barnum не продължава дълго
Огромният успех не означава, че двамата остават трайни партньори.
След първата част на американското турне Линд прекратява договорните си отношения с Barnum и продължава концертите под собствено управление.
Това е важен детайл.
Той показва, че певицата не е пасивен участник в собствената си кариера.
Джени Линд вече притежава достатъчно име, финансови възможности и обществена подкрепа, за да продължи без рекламната машина на Barnum.
Какво ни казва историята на Джени Линд за съвременната музикална индустрия
Между концертите на Джени Линд през 1850 г. и музикалната индустрия на XXI век стоят повече от 170 години технологично развитие.
Но някои от основните механизми са удивително познати.
Необходимо е да има артист, който привлича внимание. Необходим е разказ около него. Нужно е очакване преди събитието. Медийното внимание увеличава интереса. Образът на изпълнителя започва да съществува и извън музиката.
Днес това се случва чрез стрийминг платформи, социални мрежи, видеоклипове и глобални маркетингови кампании.
През 1850 г. инструментите са вестници, афиши, публични прояви и устна репутация.
Принципът обаче е разпознаваем.
Джени Линд преди ерата на звукозаписа
Има и още една причина историята да е толкова необикновена.
Не разполагаме със звукозапис на Джени Линд.
Нейната голяма кариера принадлежи на епоха, в която изпълнението съществува в момента на концерта и след това остава единствено в паметта, критиката и разказите на слушателите.
Въпреки това името ѝ преминава граници и океани.
Това показва колко силна може да бъде комбинацията между артистична репутация, преса, публичен образ и човешкото желание да присъстваш на събитие, за което всички говорят.
„Шведският славей“ и началото на модерната музикална знаменитост
Не е необходимо да наричаме Джени Линд „първата музикална суперзвезда“, за да разберем историческото ѝ значение.
Подобно определение би било прекалено абсолютно.
Но историята на американското ѝ турне показва нещо безспорно важно: през средата на XIX век вече съществуват механизми, които удивително напомнят съвременната култура на музикалните знаменитости.
Barnum разбира силата на рекламата.
Джени Линд носи артистичната репутация, която може да оправдае създаденото очакване.
А публиката превръща срещата между двете в културен феномен.
Така историята на „Шведския славей“ се оказва не само глава от историята на операта, но и ранна глава от историята на модерната музикална индустрия.
Свързани материали
- Джени Линд – рожден ден – 6 октомври 1820 г.: от детството в Стокхолм до големите европейски оперни сцени.
- Джени Линд – кончина – последните години, преподаването и наследството на „Шведския славей“.
- Jenny Lind (Джени Линд) – Уики – биография, репертоар, вокално развитие, концертна кариера и историческо значение.
Източници
- Library of Congress – Jenny Lind’s American Debut
- Library of Congress – историческа карикатура за рекламната кампания около Jenny Lind
- National Portrait Gallery – Jenny Lind
- Svenskt Biografiskt Lexikon – Johanna (Jenny) M Lind
- Jenny Lind Sällskapet – Jenny Lind: Career and Life
