АКУСТИКА (гр. – слушам) 1. Дял от физиката, който изучава явленията на звука, механичните вълни и трептения, които го пораждат, както и физическите свойства на тона. 2. Степен на слухова усетливост в дадено помещение при говор, пеене или свирене. Акустиката е възникнала още
