Абсолютен слух (от латински -безусловен, съвършен) способност на човека да определя или възпроизвежда с глас точната височина на отделни тонове, тонови последования, интервали и акорди изолирано, без слухова опора на други, чиято височина е била предварително известна.
Абсолютен слух

