ТЕМПО (ит. tempo – време) бързината, скоростта, с която се изпълняват музикалните произведения. Има три вида основни темпа: бавни, умерени и бързи.
Трубадур, трубадури
ТРУБАДУРИ (фр. troubadour) странстващи певци, поети, композитори (XII—XIV в.) в Южна Франция, разпространители на светска музика. Те възпявали рицарството и осмивали феодализма и папството.
Метрум
Метрум е пулсацията в музиката. Тя възниква от периодическото редуване на групи, наречени метрични групи, съставени от равнотрайни силни и слаби (акцентирани и неакцентирани, тежки и леки) моменти, наречени метрични времена. Според броя на метричните времена метрумът бива двувременен, тривременен
Гъдулка
ГЬДУЛКА – български народен инструмент, струкно-лъков. Състои се от тяло – издълбано дърво от явор, круша, орех, череша и др., покрито с тънка резонаторна дъска, над която са опънати най-често три или повече струни от кожа или стоманена тел, шийка
Щрайх
ЩРАЙХ (от нем. streichen – трия, търкам) общо наименование на инструментите от струнната група в или на оркестър само от струнни лъкови инструменти.
Чакона, Шакона
ЧАКОНА (ШАКОНА) (ит. ciaccona; фр. chaconne) полифонично инструментално произведение, подобно на във при повтаряща се тема в баса (). Чакона се е появила в Испания като бърз в тривременен размер със съпровод на кастанети през XVI век, а по-късно във
Чардаш
ЧАРДАШ (унг. Csardas) – унгарски народен , обикновено в две части – бавна и бърза, в двувременен , със синкопиран . Чардаш срещаме в унгарските рапсодии на Лист, в унгарските танци на Брамс, в оперетите на Йохан Щраус (Цигански барон),
Цял тон
ЦЯЛ ТОН – съотношение, което включва два полутона.
Цезура
ЦЕЗУРА (лат. caesura – сечение) момент, който възниква при разчленяване частите на музикалното произведение. Понякога се означава със знак за дъх. Цезурата възниква в резултат на действието на различни фактори: , голяма нотна стойност, смяна на , , и др.
Хроматични знаци
ХРОМАТИЧНИ ЗНАЦИ – знаци за повишение или на диатоничните степени на лада ().