Архиви

ТАРАНТЕЛА (ит. tarantella) –  италиански народен танц в размер 6/8 или 3/8 в бързо темпо. Изпълнява се обикновено със съпровод на китара, кастанети и др.

Сарабанда (исп. zarabanda) – старинен испански народен танц от мавърски произход в бавно и 3/4 (3/2), с тържествена плавна , обикновено в и характерна ритмична група (четвъртина, четвъртина с точка и осмина). Първоначално сарабандата е била ползвана при погребални обреди,

РЪЧЕНИЦА – популярен български народен танц в седемвременен неравноделен – 7/8 (7/16).

ПОЛОНЕЗ (пол. polonez) старинен национален полски бален танц в умерено темпо и тривременен размер със спокойно движение, тържествен характер и подчертани акценти на първото време. Образци на полка са оставили полските композитори Шопен и Виенявски. Полка са писали Глинка, Чайковски

ПОЛКА (чеш. polka – полукрачка) старинен народен чешки танц в двувременен размер и в подвижно темпо с характерен жив . Образци на полка има в творчеството на Сметана и Дворжак — класиците на чешката музика и др.

ПАСАКАЛИЯ (исп. passar-calle – минавам по улица) –  старинен испански народен танц от XVII—XVIII век в бавно , който се изпълнявал при улични тържествени шествия и на семейни празници при разотиване на гостите. Върху неизменно повтарящ се бас горният глас

ПАЙДУШКО ХОРО – българско народно хоро в петвременен неравноделен размер с тривременна група на второ място. Наименованието “пайдушко”, както и всички останали пайдушки варианти, произлиза от славянската дума “пайдак”, която означава куцам. Тази дума е доста подходяща, тъй като хороводните

ПАВАНА (исп. раvапа от раvоnе – паун, или ит. раdоvапа от гр Падуа, Италия) старинен бален танц от испански или италиански произход в бавно темпо и двувременен размер с плавно ритмично движение и тържествен характер. Среща се като първам част

МЮЗЕТ (фр. musette) 1. френски народен инструмент от рода на гайда; 2. Най-малкият обой – обой музета; 3. Стил на френската инструментална музика и танц; 2. Название на пиеса с пасторален характер. Musette de cour или барокова мюзета е музикален

Менует – старинен френски танц в тривременен и умерено темпо, разпространен през 17 и 18 век сред дворцовите кръгове. Отличава се с изящество и грациозност в музиката и движенията, съчетани често с поклони. Среща се като самостоятелна пиеса и като