Архиви

СЮИТА (фр. suite – последователност) циклично музикално произведение от няколко самостоятелни, контрастни по характер части, разнообразни по съдържание и по . Възприето е разделянето на стара и нова сюита. В старинната сюита се срещат като основни 4 части: , ,

СОНАТНА ФОРМА – състои се от изложение, развитие и репризиране на контрастни теми (най-малко две) в закономерни тематични и тонални съотношения. Основни части на сонатната форма са , разработка и . В образци с усложено развитие може обаче още да

СЛОЖНА ТРИДЕЛНА ФОРМА – триделна форма, на която дяловете са написани в   или в . Среща се в основата на , , и др. Изписва се с главни букви ABA.

РОНДО (фр. rondo от rond – кръгъл, кръг). 1. Инструментално произведение с подвижен, танцувален характер. 2. Музикална форма, която се състои от периодично провеждане на една тема (рефрен) и междинни части – епизоди. В класическото рондо основната тема А се повтаря

ПРОСТА ТРИДЕЛНА ФОРМА – състои се от три дяла, които не превишават период и изпълняват функция на експозиционна част, средна част и реприза. Среща се в много вокални и инструментални жанрове. В проста триделна форма са инструментални миниатюри, художествени песни.

ПРОСТА ДВУДЕЛНА ФОРМА – състои се от два дяла, които по мащаб не превишават . Първият дял е период, а вторият дял изпълнява сложна функция (съчетава развитие със завършек). Среща се в основата на народни , детски и масови песни,

ПартИта – (ит. partita) 1. Вариация върху хорална мелодия за орган у Фрескобалди (1583—1643). 2. Разновидност на старинната инструментална сюита.

МОТИВ (лат. moveo – движа; фр. motif) най-малкого музикално пострсенке, ксето се състои от група тонове, обединени около един опорен момент. Мотивът има винаги характерно интонационно и метроритмично съдържание и е първоосновата, от която израства .

Музикална форма – строежът на музикалната реч в едно музикално произведение, отнасящо се до неговото структуриране. Музикалната наука, която изследва структурирането на музикалната реч и всички процеси, които в нея, и има за основна цел да установи обективната логика в

ВАРИАЦИОННА ФОРМА (или Тема с вариации) вид музикална форма, основана на първоначално изложение на една тема, последвана от няколко нейни изменени повторения (вариации). В зависимост от начина на изменението е възможно вариациите да запазят основния образен строй на темата (строги