СОНАТА (ит. sonata) – камерно инструментално произведение за един или два инструмента от няколко части. Най-често първата част е сонатна форма. Това е един от основните жанрове на камерната инструментална музика. В съвременното разбиране, наследено от времето на виенския класицизъм,
Симфония
СИМФОНИЯ (гр. symphonia – съзвучие) циклично музикално произведение за симфоничен със значително идейно съдържание, изградено върху определени драматургически принципи. Отделните части на симфонията са свързани и представляват етапи на една цялостна художествена идея. Обикновено има 4, а понякога повече или
Речитатив
РЕЧИТАТИВ (ит. recitativo) 1. Музикален жанр с декламационна интонация. 2. Част от опера, оратория, кантата, с декламационна интонация. В практиката се срещат т. нар. “сух речитатив” (сеццо) и музикален речитатив (ассоmpagnato), който се развива по законите на музикалната логика.
Песен
ПЕСЕН – най-разпространен и достъпен музикален вид (жанр) музика, предназначена за пеене, свързана с поетичен текст или най-краткият музикален , съчетаващ текст и музика.
Оперета
ОПЕРЕТА (ит. орегettа – малка опера) музикално-сценично произведение с весел, комедиен характер, с вокално-танцувални и говорни епизоди, което главно я отличава от операта. Оперетата се е появила във Франция през XIX в. За неин основател се смята Жак Офенбах.
Опера
ОПЕРА (ит. орега — работа, произведение) музикално-сценично произведение за солисти, хор и оркестър и балет. Операта е сложен синтетичен жанр, обединяващ в сложен комплекс музика, поезия, хореография, осветление, декори. Основни части на операта са действията, които са разделени на картини
Мотет
МОТЕТ (лат. motetus, фр. motet, умалително от mot – дума) – вокален полифоничен жанр, появил се във Франция през XII век и е бил най-широко разпространен вид хорово многогласие от средата на XIII до началото на XV век с библейски
Жанр
ЖАНР (фр. genre — род, вид) вид музикално произведение, което е свързано с определено практическо предназначение. Възниква при определени социално-исторически условия и се определя от: кръга от образи и съдържанието му, място на изпълнение, към каква аудитория е насочен и
Водевил
ВОДЕВИЛ (фр. vaudeville) 1. Комедиен жанр със злободневен сюжет, с танци и музика в оперетен стил. 2. Заключителна част от последното действие на комична пиеса, опера, оперета, в което актьорите изпълняват куплетни песни с танцови движения.
Виенски валс
Виенски валс – вид салонен (бален) танц, при който танцовата двойка извършва множество завъртания по или обратно на часовниковата стрелка. Той се различава от обикновения валс по своя по-бърз ритъм. Като спортен стандартен танц ритъмът му е определен на 60