Робърт Джонсън: истината зад легендата за кръстопътя и раждането на делта блуса
Робърт Джонсън е сред онези фигури в историята на музиката, около които фактите и легендите се преплитат толкова силно, че понякога е трудно да бъдат разделени. И все пак зад мита за „сделката с дявола“ стои историята на един млад блус музикант, който с упорит труд променя завинаги звука на американската музика.
В началото Робърт Джонсън не впечатлява никого.
Разказва се, че като млад китарист често е бил подценяван, а понякога дори е бил гонен от сцената, защото свиренето му не звучало убедително. Само че след известно време той се връща напълно преобразен. Промяната е толкова голяма, че дори опитни музиканти като Сон Хаус остават изумени. Именно оттук започва и легендата за кръстопътя – една от най-известните истории в блуса.
Истината вероятно е много по-човешка и много по-впечатляваща. Вместо свръхестествена намеса, зад невероятния напредък на Робърт Джонсън стои усилена работа, постоянство и обучение. Според редица свидетелства ключова роля изиграва китаристът Айк Цимерман, който му показва нови похвати, отворени настройки и различен подход към инструмента. Така Джонсън изгражда стил, при който една-единствена китара звучи едновременно като ритъм, бас и мелодия.
През 1936 и 1937 г. Робърт Джонсън прави записите,
които по-късно ще се превърнат в основа на неговото безсмъртие. Сред тях са „Cross Road Blues“, „Sweet Home Chicago“, „Love in Vain“, „Hellhound on My Trail“ и „Me and the Devil Blues“. Общо записаните му песни са само двадесет и девет, но именно те оказват огромно влияние върху развитието на блуса, рока и популярната музика през XX век. Приживе той не достига световна слава. Животът му е кратък, а смъртта му идва рано – едва на 27 години. След него остават само няколко фотографии, ограничен брой записи и множество въпроси. Но понякога именно краткият живот оставя най-дългата сянка.
Десетилетия по-късно Робърт Джонсън продължава да бъде почитан като един от най-важните блус музиканти на всички времена. Неговото влияние се усеща в творчеството на Rolling Stones, Cream, Ерик Клептън и още безброй изпълнители. Това, което е оцеляло, не е просто легендата. Оцеляла е музиката – сурова, дълбока и толкова силна, че и днес звучи като откровение.
Robert Johnson (Робърт Джонсън) 1911-1938