Микис Теодоракис е гръцки композитор, диригент, автор и обществен деец, роден на 29 юли 1925 г. на остров Хиос и починал на 2 септември 2021 г. в Атина. Творчеството му обхваща повече от хиляда песни, симфонии, оратории, кантати, балети, опери, камерни произведения и музика за киното и театъра.
За световната публика Теодоракис е преди всичко авторът на музиката към Zorba the Greek. Неговото значение обаче е много по-широко. Той изгражда собствен музикален език между класическата традиция, гръцкия фолклор, византийското песнопение и популярната песен. В живота му композирането и политическата ангажираност остават неразделни.
Детство между островите и гръцката традиция
Бащата на композитора, Йоргос Теодоракис, произхожда от Галатас на остров Крит, а майка му Аспасия Пулакис е от гръцко семейство от Чешме в Мала Азия. Поради работата на баща си семейството често се мести и Микис прекарва детството си в различни гръцки градове и острови.
Той израства със звуците на народните песни и византийската литургия. Още като дете решава, че иска да бъде композитор, а на 12 години започва да свири на цигулка и да създава първите си песни по гръцка поезия. На 17 години организира първия си концерт в Триполи.
Война, съпротива и музикално образование
През 1943 г. Микис Теодоракис постъпва в Атинската консерватория, но обучението му протича на фона на войната и политическото насилие. Той се включва в съпротивата срещу германската окупация. По време на последвалата Гражданска война е арестуван, измъчван и изпращан в изгнание на островите Икария и Макронисос.
Тези преживявания определят както обществените му възгледи, така и бъдещото му творчество. Свободата, съпротивата, паметта и човешкото достойнство се превръщат в постоянни теми в неговата музика.
След края на преследванията Теодоракис завършва образованието си по теория на музиката и контрапункт. През 1954 г. заминава за Париж, където учи музикален анализ при Оливие Месиен и дирижиране при Йожен Биго в Парижката консерватория.
Микис Теодоракис и първите международни успехи
Парижкият период го утвърждава като перспективен европейски композитор. Той пише произведения за оркестър и камерни състави, балетна и филмова музика. През 1957 г. неговата Първа сюита за пиано и оркестър получава отличие на фестивала в Москва, а през 1959 г. е определен за най-добър млад европейски композитор от фондацията „Уилям и Нома Копли“.
Балетът Antigone достига сцената на „Ковънт Гардън“, а работата му за киното постепенно го среща с международна публика. Въпреки успеха на Запад Теодоракис усеща необходимост да се върне към езика и културата на собствената си страна.
Как високата поезия достига до народа
След завръщането си в Гърция през 1960 г. композиторът насочва вниманието си към създаването на музика, която съединява художествената поезия с популярната песен. Решаващ момент е цикълът Epitaphios по стихове на Янис Рицос. В него поетичният текст, народната интонация и звученето на бузукито се срещат по начин, който променя гръцката музикална култура.
Теодоракис пише песни по стихове на Йоргос Сеферис, Одисеас Елитис, Костас Варналис, Янис Рицос, Федерико Гарсия Лорка и Пабло Неруда. Така произведения като Epiphania, Romiossini, Axion Esti, Romancero Gitano и Canto General превръщат поезията в част от всекидневната музикална среда.
Неговата цел не е да опростява литературата, а да я направи достъпна чрез мелодията. Песните му се изпълняват в концертни зали, на обществени събирания и по време на политически демонстрации. Те започват да функционират едновременно като изкуство и като колективна памет.
„Танцът на Зорба“ и световната известност
През 1964 г. Теодоракис създава музиката към филма Zorba the Greek на режисьора Михалис Какоянис. Главната роля се изпълнява от Антъни Куин. Финалният танц постепенно ускорява своето движение и изразява жизнеността на героя въпреки преживените загуби.
Музиката става известна като „Танцът на Зорба“. Съпровождащото я сиртаки не е стар народен танц, а сценична форма, създадена за филма чрез съчетаване на движения и ритми от гръцката танцова традиция. Произведението придобива огромна популярност и превръща бузукито в разпознаваем по целия свят символ на Гърция.
Славата на „Зорба“ понякога засенчва останалото творчество на композитора. Самият Теодоракис възприема филмовата музика като произведение, поставено в служба на образа, а не непременно като център на своето художествено наследство.
„Балада за Маутхаузен“ – музика на паметта
През 1965 г. Теодоракис създава цикъла, известен като „Балада за Маутхаузен“, по стихове на писателя Яковос Камбанелис. Авторът на текстовете е оцелял от концентрационния лагер Маутхаузен и превръща преживяното в разказ за любовта, страданието и запазеното човешко достойнство.
Най-известната част от цикъла е „Песен на песните“. Сред най-значимите изпълнители на произведението е Мария Фарантури, чийто глас се свързва трайно с музиката на Теодоракис. Цикълът се изпълнява на различни езици и се превръща в едно от най-силните музикални произведения, посветени на паметта за Холокоста.
Музиката като форма на съпротива
След военния преврат на 21 април 1967 г. Теодоракис преминава в нелегалност и призовава към съпротива срещу режима на полковниците. Той участва в създаването на Патриотичния фронт, но скоро е арестуван. Следват затвор, домашен арест, изгнание и интерниране в лагера Оропос.
Военната власт забранява разпространението и дори слушането на неговата музика. Забраната превръща песните му в още по-силен символ на съпротивата. Дмитрий Шостакович, Арам Хачатурян, Артър Милър, Лорънс Оливие и други международни фигури се включват в кампанията за освобождаването му.
През 1970 г. Теодоракис получава разрешение да замине за Париж. Оттам организира концерти и говори срещу диктатурата. След падането на режима през 1974 г. се завръща в Гърция, посрещнат от огромни множества и от собствената си музика, която отново звучи свободно.
Филмова, симфонична и оперна музика
Освен Zorba the Greek Теодоракис създава музика за десетки филми. Сред най-известните са Z на Коста-Гаврас и Serpico на Сидни Лъмет. Партитурата към Z получава награда BAFTA, а музиката към Serpico достига и до съвременните британски класации за саундтрак албуми.
Класическото му творчество включва симфонии, концерти, камерни произведения, кантати, оратории и балети. В по-късните си години създава оперите, които нарича „лирични трагедии“ – Medea, Elektra, Antigone и Lysistrata. В тях се връща към античните сюжети, но ги разглежда през проблемите на съвременния човек.
Микис Теодоракис определя част от своя подход като „метасимфонична музика“ – съчетание между симфонични форми, популярна песен, поезия и традиционни гръцки инструменти. Той не приема разделението между „високо“ и „масово“ изкуство, когато музиката носи истинско художествено и обществено послание.
Политическа дейност и противоречия
Микис Теодоракис е избиран няколко пъти за депутат в гръцкия парламент. Въпреки дългогодишната си връзка с левицата през 1989 г. участва като независим кандидат в листата на консервативната „Нова демокрация“, а по-късно става министър в правителството на Константинос Мицотакис. Тази стъпка предизвиква спорове сред неговите поддръжници.
През различни периоди работи за гръцко-турското сближаване, мира и защитата на човешките права. Част от по-късните му политически изказвания, особено свързаните с Израел и ционизма, предизвикват остра критика и обвинения в антисемитизъм. Теодоракис отхвърля подобно тълкуване, но противоречието остава част от обществената оценка на неговата фигура.
Последни години и наследство
Микис Теодоракис умира на 2 септември 2021 г. в дома си в Атина на 96-годишна възраст. Гърция обявява тридневен национален траур. Според неговото желание тленните му останки са положени в Галатас на остров Крит, близо до гробовете на родителите и брат му.
Наследството му не може да бъде сведено до една мелодия или жанр. „Танцът на Зорба“ го прави световно известен, но Epitaphios, Axion Esti, „Балада за Маутхаузен“, симфониите и политическите песни показват истинския мащаб на неговото творчество.
Микис Теодоракис и значението му за музиката
Микис Теодоракис създава мост между концертната зала и народната песен, между античната трагедия и съвременното кино, между личната памет и обществения протест. При него музиката не е украшение към историята, а активен участник в нея.
Творчеството му доказва, че националният музикален език може да бъде едновременно разпознаваем и универсален. Затова Теодоракис остава не само голям гръцки композитор, а една от емблематичните европейски културни фигури на ХХ век.
Свързани материали
- Микис Теодоракис – 2 септември 2021 г.
- Бузуки – история, устройство и разпространение
- „Танцът на Зорба“
- „Балада за Маутхаузен“
- Музиката във филма „Зорба гъркът“
Източници
- IRCAM – Mikis Theodorakis: Biography
- World Soundtrack Awards – In Memoriam: Mikis Theodorakis
- Billboard – Mikis Theodorakis, Greek Composer, Dies at 96
- Official Charts – Mikis Theodorakis
- Interkultur – In Memoriam: Mikis Theodorakis
- Wikipedia – Mikis Theodorakis
- MusicDaskal.eu – Бузуки