Споделете в
5/5 - (14 votes)

Luciano PavarottiLuciano Pavarotti е италиански оперен тенор, роден на 12 октомври 1935 г. в Модена и починал там на 6 септември 2007 г. Неговият ярък глас, свободните височини и непосредственото общуване с публиката го превръщат в един от най-разпознаваемите класически изпълнители на ХХ век.

Павароти изгражда кариерата си върху произведенията на Giacomo Puccini, Giuseppe Verdi, Gaetano Donizetti и Vincenzo Bellini. В същото време телевизионните му изяви, концертите на Тримата тенори и благотворителната поредица Pavarotti & Friends достигат до публика, която рядко влиза в оперен театър.

Кой е Luciano Pavarotti?

Luciano Pavarotti израства в скромно семейство в Модена. Баща му Fernando е хлебар и любител тенор, а майка му Adele работи във фабрика за пури. Семейството няма големи финансови възможности, но музиката присъства постоянно в дома им.

Баща му притежава записи на известни тенори като Enrico Caruso, Beniamino Gigli, Tito Schipa и Giovanni Martinelli. Слушането им събужда интереса на Luciano към оперния глас. Като момче той обича и футбола и мечтае да стане вратар.

Павароти завършва педагогическо училище и работи като начален учител. По-късно се занимава и със застрахователна дейност, за да се издържа по време на продължителното си вокално обучение.

Как Luciano Pavarotti избира пеенето

Първите му музикални занимания са свързани с Corale Gioachino Rossini – хор от Модена, в който пее и баща му. През 1955 г. съставът печели първа награда на Международния фестивал в Llangollen, Уелс. Успехът убеждава младия Павароти, че музиката може да се превърне в негово професионално призвание.

През 1954 г. започва сериозно вокално обучение при Arrigo Pola. Учителят полага основите на неговата техника и работи върху естественото развитие на гласа, без форсиране. Когато Pola заминава за Япония, Павароти продължава при Ettore Campogalliani.

При същия педагог се обучава и Mirella Freni – негова приятелка от детството и бъдеща световноизвестна сопрано. По-късно двамата многократно пеят и записват заедно, особено в La bohème.

Професионалният дебют на Luciano Pavarotti

След спечелването на конкурса Achille Peri Павароти получава възможност да дебютира като Rodolfo в La bohème от Puccini. Представлението се състои на 29 април 1961 г. в Teatro Municipale Valli в Reggio Emilia.

Ролята на младия поет Rodolfo се превръща в една от емблемите на неговата кариера. Тя позволява на певеца да съчетае лирична мекота, емоционална непосредственост и блестящи високи тонове. Арията Che gelida manina остава сред най-разпознаваемите му изпълнения.

През 1963 г. Павароти дебютира във Vienna State Opera, а няколко месеца по-късно се появява в Royal Opera House в Лондон. Той заменя заболелия Giuseppe Di Stefano като Rodolfo и използва неочакваната възможност, за да привлече вниманието на международната критика.

Joan Sutherland и усъвършенстването на техниката

Важна роля в ранното му развитие има австралийската сопрано Joan Sutherland. Тя го избира за партньор в продължително турне в Австралия. Двамата изнасят около 40 представления за два месеца.

Павароти признава, че работата със Sutherland му помага да усъвършенства контрола върху дишането и използването на диафрагмата. Това е особено важно за белкантовите опери, в които певецът трябва да изпълнява дълги фрази, подвижни пасажи и високи тонове с лекота.

Сътрудничеството им продължава в произведения като Lucia di Lammermoor, La sonnambula, La traviata и La fille du régiment. Техните записи остават важни документи на белкантовото изпълнителско изкуство.

Защо наричат Luciano Pavarotti „Краля на високото до“?

В операта La fille du régiment от Donizetti тенорът изпълнява арията Ah! mes amis, съдържаща прочутата поредица от девет високи до. За много певци тези тонове са сред най-трудните моменти в теноровия репертоар.

През 1966 г. Павароти изпълнява деветте тона в Royal Opera House, а през февруари 1972 г. постига сензационен успех с произведението в Metropolitan Opera. Публиката го извиква 17 пъти пред завесата – постижение, което затвърждава международната му известност.

Прозвището „Кралят на високото до“ не се отнася само до височината на гласа. Особено впечатляващи са увереността, яснотата и светлият звуков блясък, с които Павароти достига трудните тонове.

Как звучи гласът на Luciano Pavarotti?

Павароти притежава преди всичко лиричен теноров глас с ярък, слънчев тембър и ясно изразен италиански звуков блясък. Вокалите се произнасят отчетливо, а думите остават разбираеми дори в най-високия регистър.

Сред характерните качества на пеенето му е легатото – плавното свързване на тоновете в непрекъсната музикална линия. Той контролира дългите фрази чрез стабилно дишане и рядко допуска усилието да стане видимо за слушателя.

Гласът му има и ясно изразено squillo – концентриран звуков блясък, който позволява на тенора да се чува над оркестъра. С напредването на кариерата Павароти изпълнява и по-тежки роли, но най-естествената му територия остават белкантото, Puccini и част от творчеството на Verdi.

Великите оперни роли на Luciano Pavarotti

Rodolfo в La bohème е ролята, с която започва и изгражда международната си кариера. В L’elisir d’amore от Donizetti той изпълнява Nemorino, чиято ария Una furtiva lagrima изисква мекота, кантилена и искрена лиричност.

Сред важните му роли са още Duke of Mantua в Rigoletto, Riccardo в Un ballo in maschera, Manrico в Il trovatore, Cavaradossi в Tosca, Calaf в Turandot и Radamès в Aida.

Павароти не се стреми да изпълни целия възможен теноров репертоар. Той подбира произведения, които съответстват на качествата на гласа му, макар в по-късните години да навлиза и в по-тежки партии.

Nessun dorma и световният успех

Арията Nessun dorma е част от операта Turandot на Puccini. В нея принц Calaf очаква изгрева и вярва, че ще спечели любовта на принцеса Turandot. Финалното „Vincerò“ – „Ще победя“ – превръща арията в музикален символ на надеждата и триумфа.

През 1990 г. BBC използва изпълнението на Павароти при отразяването на Световното първенство по футбол в Италия. Записът достига второ място в британската класация за сингли, а сборният албум The Essential Pavarotti оглавява британската класация за албуми.

Този успех е необичаен за класически изпълнител. Павароти не записва поп версия на арията – масовата публика приема самото оперно произведение в неговата класическа форма.

Luciano Pavarotti и Тримата тенори

На 7 юли 1990 г., в навечерието на финала на Световното първенство, Павароти участва в концерт с José Carreras и Plácido Domingo в Термите на Каракала в Рим. Диригент е Zubin Mehta.

Първоначално събитието е свързано и със завръщането на Carreras след лечение от левкемия. Концертът обаче се превръща в световен медиен феномен. Записът достига до публика, която рядко купува класически албуми, и получава Grammy.

Тримата тенори продължават с концерти в Лос Анджелис през 1994 г., Париж през 1998 г. и други големи градове. Техните албуми достигат върховете на популярните класации и разширяват пазара за класически записи.

Pavarotti & Friends и срещата с популярната музика

От началото на 90-те години Павароти организира в Модена благотворителни концерти под името Pavarotti & Friends. На сцената с него застават изпълнители от рок, поп, блус и световната музика.

Сред неговите партньори са Bono и U2, Sting, Elton John, Céline Dion, Eric Clapton, Andrea Bocelli, Bryan Adams, Queen и много други. Срещите понякога предизвикват спорове сред почитателите на традиционната опера, но постигат важна цел – използват популярността на музикантите за подкрепа на хора, засегнати от войни и бедствия.

Павароти работи активно с UNHCR и събира средства за бежанци от Косово, Афганистан, Ирак и други кризисни региони. През 2001 г. получава наградата Nansen Refugee Award за своята хуманитарна дейност.

Последните изяви и кончината на Luciano Pavarotti

На 13 март 2004 г. Павароти изпълнява за последен път цяла оперна роля. Той пее Cavaradossi в Tosca на сцената на Metropolitan Opera и получава продължителни овации.

Последната му публична изява е на 10 февруари 2006 г. при откриването на Зимните олимпийски игри в Торино, където прозвучава Nessun dorma. През юли същата година е диагностициран с рак на панкреаса и претърпява операция.

Luciano Pavarotti умира в дома си в Модена на 6 септември 2007 г. Погребението в катедралата на града се превръща в национално и международно събитие. Хиляди хора се събират, за да се сбогуват с певеца.

Награди и признание за Luciano Pavarotti

Павароти получава пет награди Grammy и общо 15 номинации. Сред отличията му са Grammy Legend Award, MusiCares Person of the Year, Kennedy Center Honors и Големият кръст на Ордена за заслуги към Италианската република.

През 2013 г. Classic BRIT Awards го удостоява посмъртно с награда за цялостен принос. Постиженията му в класациите показват необичайния му обхват – от оперни записи до сингъл, достигнал второ място сред най-продаваните популярни песни във Великобритания.

Значение на Luciano Pavarotti за музиката

Luciano Pavarotti превръща оперния тенор в световно разпознаваема фигура. Той показва, че високото вокално майсторство и непосредственото общуване с масова публика не са взаимно изключващи се.

Неговите записи пазят образци на италианска дикция, легато, дихателен контрол и блестящ висок регистър. За ученици и млади певци те са отправна точка към разбирането на теноровия глас, но не трябва да се разглеждат като модел за механично копиране. Силата на Павароти произлиза от съчетанието между природни качества, продължително обучение и внимателно избран репертоар.

Най-голямото му културно постижение е, че превежда слушателя през границата между популярната и класическата музика. Милиони хора откриват Puccini, Verdi и Donizetti чрез неговия глас. Затова наследството му остава не само в историята на операта, но и в общата история на музиката през ХХ век.

Свързани материали

Източници

Luciano Pavarotti – гласът, който отвори операта към света