Лучано Павароти (Luciano Pavarotti; 12 октомври 1935 – 6 септември 2007) е италиански оперен певец, кавалер на Големия кръст – висш италиански орден за заслуги (Cavaliere di Gran Croce (OMRI)), който постига ненадмината слава и в популярната музика и в крайна сметка се превръща в един от най-успешните тенори на всички времена.
Павароти е един от прочутите „Трима тенори“
и е добре известен с концертите си пред огромна публика и с медийните си изяви. Една от заслугите на Павароти е и неговата благотворителна дейност – за деца, бежанци, пострадали от войни, акции на Червения кръст и др.
Павароти започва оперната си кариера на тенор през 1961 г. като Рудолфо в „Бохеми“ на Джакомо Пучини в Театро Вали, Реджо Емилия (Италия). След това младият певец пее в оперните театри в Белград, Амстердам, Анкара, Будапеща, Барселона, Виена и Лондон. В началото на професионалното си израстване почерпва ценен опит от сътрудничеството си с оперната прима на белкантото Джоан Съдърланд. Американския си дебют в Маями като Едгардо в „Лучия ди Ламермур“ на Гаетано Доницети той прави отново благодарение на нея.
Позицията си на водещ лиричен тенор утвърждава между 1966 и 1972 г.
В този период той се представя в миланската Скала (Teatro alla Scala) и други важни европейски театри. През 1968 г. дебютира в Метрополитън опера в Ню Йорк, отново с „Бохеми“. На представлението на „Дъщерята на полка“ през 1972 г. в Метрополитън опера, Ню Йорк, пак с Джоан Съдърланд той получава титлата „Царят на горно до“ (The King of High C) след изпълнението си на арията „Ah! Mes amis“, в чийто край написаните 8 горни до и 1, добавено по-късно, я правят „връх Еверест“ в теноровия репертоар. Добива световна известност заради блясъка и красотата на гласа си, особено в горния регистър. Най-големи успехи има в белкантовите произведения – трудните опери на Белини и Доницети, ранните опери на Верди, както и лиричния Пучини – „Бохеми“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“.
Знаменитостта на Павароти извън операта
идва с концерта му заедно с Пласидо Доминго и Хосе Карерас, известни като „Тримата тенори“ за Мондиал 1990 в Рим – изпълнението му на арията „Nessun dorma!“ от „Турандот“ на Пучини му носи баснословен успех и чупи всички рекорди за продажби на класическа музика. След края на същото Световно първенство по футбол Павароти изнася самостоятелен концерт в Палатрусарди (Palatrussardi), Милано, който има значителен принос в неговата популярност над двамата му партньори. Участието му в реклами и поп концерти разширяват още повече неговата слава.