Споделете в
5/5 - (10 votes)

John Cage, Джон Кейдж – американски композитор и музикален експериментаторДжон Кейдж (John Milton Cage Jr.; 5 септември 1912 – 12 август 1992) е американски композитор, музикален теоретик, писател и визуален артист, една от най-влиятелните фигури на следвоенния авангард. Той разширява представата за музика, като насочва вниманието към тишината, шума, случайността, електрониката и самия акт на слушане.

Кейдж не изгражда кариерата си около един стил. През различните периоди работи с ударни инструменти, подготвено пиано, радиоапарати, грамофони, магнитна лента, графични партитури и предмети от всекидневието. Неговите произведения поставят под съмнение традиционното разделение между музикален тон и шум, между композитор и изпълнител, както и между сцената и звуковата среда около нея.

Основни сведения за Джон Кейдж

  • Пълно име: John Milton Cage Jr.
  • Роден: 5 септември 1912 г., Лос Анджелис, Калифорния
  • Починал: 12 август 1992 г., Ню Йорк
  • Националност: американска
  • Области: експериментална музика, електроакустична музика, пърформанс, музикална теория и визуално изкуство
  • Основни идеи: подготвено пиано, случайни процедури, неопределеност, тишина и околни звуци
  • Свързани личности: Arnold Schoenberg, Henry Cowell, David Tudor, Merce Cunningham и Robert Rauschenberg

Джон Кейдж и пътят към експерименталната музика

Кейдж израства в Лос Анджелис в семейство, което поощрява нестандартното мислене. Баща му е изобретател, а майка му работи като журналист. Първоначално младият Кейдж проявява интерес към литературата, архитектурата и изобразителното изкуство. Напуска Pomona College и пътува в Европа, където започва да пише музика и да се интересува от съвременно изкуство.

След завръщането си в Съединените щати учи при Richard Buhlig, Henry Cowell, Adolph Weiss и Arnold Schoenberg. Шьонберг му дава строга композиционна подготовка, но Кейдж постепенно осъзнава, че хармонията няма да бъде основата на неговия музикален език. Той се насочва към ритъма, тембъра и организацията на времето.

През 30-те години започва да създава музика за ударни инструменти и да включва метални листове, автомобилни части, спирачни барабани и други предмети. За него всеки материал, който може да вибрира и да произведе звук, притежава музикален потенциал. Този интерес подготвя появата на една от най-известните му идеи.

Подготвеното пиано на Джон Кейдж

През 1940 г. Кейдж трябва да напише музика за танцовото произведение „Bacchanale“ на Syvilla Fort. Сценичното пространство не позволява използването на голям ансамбъл от ударни инструменти и композиторът решава да преобрази наличния роял. Поставя винтове, болтове, гайки, гума и други материали между или върху определени струни.

Така се ражда подготвеното пиано. Натискането на клавишите вече предизвиква метални, сухи, ударни или камбанни тембри. Инструментът започва да напомня малък перкусионен оркестър, управляван от един пианист. Подготовката не е произволна: Кейдж задава точно вида и мястото на предметите, за да изгради необходимата звукова палитра.

Най-значимото му произведение за този инструмент е цикълът „Sonatas and Interludes“, създаден през 1946–1948 г. В него необичайните тембри са организирани с голяма прецизност и показват, че подготвеното пиано не е звукова шега, а самостоятелен художествен инструмент.

Случайност и неопределеност в музиката

В началото на 50-те години Кейдж започва да използва I Ching – древнокитайската „Книга на промените“ – като средство за вземане на композиционни решения. Чрез случайни процедури определя височини, ритми, динамика, темпо и продължителности. Един от ранните големи резултати е „Music of Changes“ от 1951 г., написана за пианиста David Tudor.

Случайността при Кейдж не означава липса на правила. Композиторът предварително създава система от възможности и процедура за избор между тях. След като решенията бъдат определени, „Music of Changes“ остава подробно записана партитура. Случайността участва в композирането, но изпълнителят не е свободен да променя произволно произведението.

Неопределеността е свързана, но различна идея. При някои по-късни творби Кейдж оставя част от решенията на изпълнителите – например реда на събитията, съчетаването на отделните партии или конкретното време на звуковите действия. Затова различните изпълнения могат да бъдат съществено различни, без нито едно от тях да нарушава замисъла.

Този подход променя ролята на автора. Композиторът вече не определя непременно всеки резултат, а създава условия, в които музиката може да възникне. За Кейдж това е начин да намали влиянието на личните навици и предпочитания и да допусне неочаквани звукови отношения.

„4′33″“ и идеята за тишината

Най-известното произведение на Джон Кейдж е „4′33″“ от 1952 г. При неговото изпълнение музикантът не произвежда преднамерено написани тонове. Това обаче не означава, че произведението съдържа абсолютна тишина. Публиката чува дишане, движение, кашлица, шумове от залата и звуци отвън.

Важен момент в разбирането на тишината за Кейдж е посещението му в безехова камера в Harvard University. Той очаква да не чуе нищо, но възприема звуци, свързани със собственото му тяло. Опитът го убеждава, че тишината не е акустична празнота. Дори когато липсва преднамерено създаден звук, слушането продължава.

Затова „4′33″“ е по-точно да бъде разбирано като произведение за вниманието. Кейдж задава времева рамка, а действителната звукова среда осигурява съдържанието. Всяко изпълнение е различно, защото мястото, публиката и случайните шумове никога не могат да се повторят напълно.

Електроника, радио и нови звукови източници

Кейдж проявява ранен интерес към технологиите. „Imaginary Landscape No. 1“ от 1939 г. използва грамофони с тестови записи, пиано и чинел и се нарежда сред ранните електроакустични произведения. По-късно той работи с магнитна лента в „Williams Mix“, с радиоапарати в „Imaginary Landscape No. 4“ и „Radio Music“, както и с усилени малки звуци в „Cartridge Music“.

Радиото при Кейдж не служи само за възпроизвеждане на предварително избрана музика. Смяната на честотите в реално време допуска говор, музика, смущения и бял шум. Резултатът зависи от мястото и момента на изпълнението. Технологията така се превръща в източник на непредвидими звукови събития.

Джон Кейдж и Merce Cunningham

Дългогодишното творческо и лично партньорство между Джон Кейдж и хореографа Merce Cunningham има голямо значение за съвременния танц. Двамата развиват принцип, според който музиката и хореографията се създават независимо. Те не са длъжни да се илюстрират взаимно, а се срещат в общото време и пространство на представлението.

Този модел позволява на танца, музиката, декора и осветлението да запазят своята самостоятелност. В проектите им участват художници и музиканти като Robert Rauschenberg, Jasper Johns и David Tudor. Съвместната им работа оказва влияние върху пърформанса, мултимедийното изкуство и новите форми на сценично сътрудничество.

Писател, художник и любител на природата

Кейдж е автор на книги и лекции, сред които особено влияние има сборникът „Silence“ от 1961 г. Текстовете му често са изградени чрез необичайни структури и случайни процедури. Той създава графики, акварели и литературни композиции, наречени мезостици, при които вертикално разположени букви образуват име или ключова дума.

Композиторът е и страстен познавач на гъбите и участва в основаването на New York Mycological Society. Този интерес не е отделен от художественото му мислене. Наблюдението на природата подкрепя представата му за свят, в който много независими процеси протичат едновременно, без да бъдат управлявани от един централен план.

Основни произведения на Джон Кейдж

  • „Bacchanale“ (1940) – ранно произведение за подготвено пиано;
  • „Sonatas and Interludes“ (1946–1948) – цикъл за подготвено пиано;
  • „Music of Changes“ (1951) – композиция, създадена чрез процедури с I Ching;
  • „Imaginary Landscape No. 4“ (1951) – произведение за дванадесет радиоапарата;
  • „4′33″“ (1952) – произведение, което насочва вниманието към околните звуци;
  • „Williams Mix“ (1952–1953) – ранна композиция за магнитна лента;
  • „Concert for Piano and Orchestra“ (1957–1958) – пример за неопределена форма;
  • „Variations“ – серия от произведения с графични и променливи инструкции;
  • „HPSCHD“ (1969), създадено съвместно с Lejaren Hiller;
  • „Europeras 1 & 2“ (1987) – експериментално преосмисляне на операта;
  • „Number Pieces“ (1987–1992) – късна поредица, изградена чрез времеви интервали.

Последни години и наследство

През 1989 г. Кейдж получава Kyoto Prize за своя принос към музиката и съвременното художествено мислене. Въпреки влошеното си здраве продължава да композира и да работи върху визуални проекти. Умира на 12 август 1992 г. в Ню Йорк, няколко седмици преди своята 80-годишнина.

Влиянието му се разпространява далеч извън съвременната класическа музика. Неговите идеи се откриват в електронната музика, звуковото изкуство, пърформанса, концептуалното изкуство, модерния танц и различни експериментални направления. Подготвеното пиано продължава да се използва от композитори и изпълнители, а „4′33″“ остава една от най-обсъжданите творби на ХХ век.

Значението на Джон Кейдж за музиката

Джон Кейдж не предлага един нов стил, който останалите просто да следват. По-важният му принос е промяната на самите въпроси, задавани към музиката. Той показва, че шумът може да бъде художествен материал, че тишината може да насочи слуха към околната среда и че случайността може да действа в строго организирана система.

Неговото творчество променя и положението на слушателя. Публиката вече не получава единствено завършен музикален обект, а участва в преживяване, зависещо от мястото, времето и вниманието. Най-трайното наследство на Кейдж е свободата да чуваме света, без предварително да решаваме кои звуци са достойни да бъдат наречени музика.

Свързани материали

Източници

Джон Кейдж (John Cage)