
В историята на романтизма Феликс Менделсон Бартолди (Felix Mendelssohn Bartholdy) присъства едновременно като композитор, пианист, органист, диригент и организатор на музикалния живот. Роден на 3 февруари 1809 г. в Хамбург, той умира на 4 ноември 1847 г. в Лайпциг. Сред най-познатите му произведения са музиката към „Сън в лятна нощ“, Концертът за цигулка в ми минор, „Италианската“ и „Шотландската“ симфония, „Песни без думи“ и ораторията „Илия“.
Творческият му път включва и представянето на „Матеус пасион“ от Бах през 1829 г., ръководството на концертите на „Гевандхаус“ и създаването на Лайпцигската консерватория. Тези занимания се допълват: той не само пише музика, но и подготвя изпълнения, изгражда програми и участва в обучението на професионални музиканти.
Семейство и обучение
Баща му Абрахам Менделсон (Abraham Mendelssohn) е банкер и син на философа Мойсей Менделсон (Moses Mendelssohn). Майката Леа, родена Саломон, също принадлежи към образована берлинска фамилия. Семейството се премества от Хамбург в Берлин през 1811 г. През 1816 г. четирите деца са кръстени като християни.
Феликс изучава пиано при Лудвиг Бергер (Ludwig Berger), а теория и композиция при Карл Фридрих Целтер (Carl Friedrich Zelter). Обучението му включва и цигулка. Домашните концерти дават възможност на младия музикант да представя произведения пред слушатели и да натрупва практически опит. Успоредно с музиката той се занимава с езици, литература и рисуване.
Фани Хензел и общите музикални занимания
По-голямата му сестра Фани Хензел (Fanny Hensel) също е композиторка и пианистка. Двамата получават сходна музикална подготовка, но възможностите им за професионална изява са различни. Докато семейството подкрепя публичната кариера на Феликс, от Фани се очаква да съсредоточи живота си върху дома.
Тя развива концертната традиция на семейните неделни срещи и запазва важна роля като негов музикален събеседник. Отношенията им включват взаимна оценка на произведения и обсъждане на творчески решения. Менделсон първоначално е резервиран към намерението ѝ да публикува музика, затова тяхната близост не трябва да се представя като история без различия и ограничения.
Ранните произведения на Феликс Менделсон
Като юноша композиторът създава поредица от симфонии за струнен оркестър. През 1825 г., на шестнадесет години, написва Струнния октет в ми бемол мажор, оп. 20, а през следващата година – увертюрата „Сън в лятна нощ“.
Тези произведения са съществена част от концертния репертоар и днес. Октетът е предназначен за осем струнни инструмента: четири цигулки, две виоли и две виолончели. Създаването му предхожда големите европейски пътувания на автора и показва, че той вече има значителен композиционен опит, преди да започне международната си кариера.
Бах и изпълнението на „Матеус пасион“
На 11 март 1829 г. Менделсон дирижира „Матеус пасион“ от Йохан Себастиан Бах (Johann Sebastian Bach) с Берлинската певческа академия. Представена е съкратена и приспособена към тогавашната изпълнителска практика версия.
Събитието има голямо значение за разпространението на Баховата вокална музика през XIX век. То обаче не означава, че дотогава Бах е бил напълно неизвестен или че никой не е изучавал произведенията му. Самата певческа академия и Целтер поддържат интерес към неговото творчество. Заслугата на младия диригент е в подготовката и публичното представяне на мащабната творба пред нова публика.
„Сън в лятна нощ“: увертюра и сценична музика
Увертюрата от 1826 г. е самостоятелно концертно произведение, вдъхновено от комедията на Уилям Шекспир (William Shakespeare). През 1843 г. Феликс Менделсон се връща към пиесата и създава музика за театрална постановка.
Към по-късната сценична партитура принадлежат скерцото, ноктюрното и прочутият „Сватбен марш“. Разликата от седемнадесет години между увертюрата и останалата музика е важна за историята на произведението. Днес отделни номера често се изпълняват в концертна програма, независимо от театралното действие. Популярността на марша извън залата не бива да скрива произхода му като част от музиката към Шекспировата комедия.
Симфонии и пътувания
Пътуванията из Европа имат отношение към няколко оркестрови произведения. Сред петте зрели симфонии за пълен оркестър особено популярни са №3 „Шотландска“ и №4 „Италианска“. Първата е завършена през 1842 г., а първоначалната версия на втората – през 1833 г.
Номерата не показват последователността на създаване. „Реформационната“ симфония, означена като №5, е от 1830 г. Причината за разминаването е свързана с историята на публикуването, включително посмъртните издания. Затова при разглеждане на развитието на композитора трябва да се следят датите и версиите, а не само номерацията. Към оркестровото му творчество принадлежи и концертната увертюра „Гебридите“.
Концертът за цигулка в ми минор
Концертът за цигулка и оркестър, оп. 64, е създаден в сътрудничество с цигуларя Фердинанд Давид (Ferdinand David). Композиторът обсъжда с него инструменталните възможности и изпълнителските трудности. Давид е солист на премиерата на 13 март 1845 г. в Лайпциг, дирижирана от Нилс Гаде (Niels Gade).
Сред характерните решения е мястото на каденцата в първата част: тя се появява преди репризата, вместо да бъде оставена за традиционния заключителен момент. Трите части са свързани без обичайните паузи помежду им. Така соловата изява участва в изграждането на цялото произведение, а не функционира само като отделна демонстрация на виртуозност.
„Песни без думи“ и вокални произведения
Сборниците „Песни без думи“ са сред най-разпространените клавирни творби на Феликс Менделсон. Осемте тетрадки съдържат по шест пиеси, общо 48. Последните две тетрадки са публикувани след смъртта му.
Заглавието насочва към песенния характер на инструменталната мелодия, но произведенията са написани за пиано, без певец и словесен текст. Те трябва да се разграничават от същинските му песни за глас и съпровод.
В по-мащабната вокална музика важно място заемат ораториите „Свети Павел“ и „Илия“. Жанрът оратория обединява солисти, хор и оркестър в произведение, предназначено основно за концертно изпълнение. Първото изпълнение на „Илия“ е в Бирмингам през 1846 г.
Лайпциг, „Гевандхаус“ и консерваторията
През 1835 г. Менделсон поема ръководството на концертите на „Гевандхаус“. В програмите му присъстват произведения от миналото и музика на съвременници. На 31 март 1841 г. дирижира премиерата на „Пролетната симфония“ от Роберт Шуман (Robert Schumann).
На 2 април 1843 г. е открита Лайпцигската консерватория, за чието създаване той има решаваща роля. Сред първите преподаватели са Мориц Хауптман (Moritz Hauptmann), Фердинанд Давид и за кратко Роберт Шуман; към тях се присъединява и Игнац Мошелес (Ignaz Moscheles).
Училището привлича студенти от различни европейски страни. През 1858-1862 г., след смъртта на основателя, там учи Едвард Григ (Edvard Grieg). Този факт показва продължението на образователната инициатива, но не означава, че Григ е бил негов пряк ученик.
Последни месеци и кончина
Фани умира на 14 май 1847 г. През същата година Феликс Менделсон създава Струнния квартет във фа минор, оп. 80. Ръкописът е датиран „Интерлакен, септември 1847“. Творбата се разглежда във връзка със скръбта по сестра му и е сред значимите произведения от последните му месеци.
Композиторът умира в Лайпциг на 4 ноември 1847 г., на 38 години. След траурна церемония в града е погребан в Берлин. Квартетът оп. 80 е публикуван посмъртно.
Мястото на Феликс Менделсон в музикалната история
Творчеството му обхваща както кратки клавирни пиеси, така и големи оркестрови и хорови произведения. То съчетава познаване на по-ранните композиционни традиции с романтични литературни интереси и нови решения в концертната форма.
След смъртта му антисемитските нападки влияят върху оценката за неговата музика, а по време на националсоциализма изпълненията ѝ са забранявани. Днешното изучаване на произведенията, ръкописите и кореспонденцията позволява по-пълна представа за автора. Феликс Менделсон има място в историята както чрез своите партитури, така и чрез концертните и образователните институции, в които работи.
Свързани материали
- Феликс Менделсон – рожден ден
- Феликс Менделсон – кончина
- Феликс Менделсон – живот и творчество
- Романтизъм в музиката: Менделсон и Шуман
- Йохан Себастиан Бах
- Роберт Шуман
- Оратория – кратък исторически анализ
Източници
- Mendelssohn-Haus Leipzig – биография, творчество и хронология
- Mendelssohn-Gesellschaft – Фани Хензел и музикалният живот на семейството
- Bach-Museum Leipzig – „Матеус пасион“ и изпълнението през 1829 г.
- Yale University Library – „Сън в лятна нощ“
- St. Louis Symphony Orchestra – ранните произведения и симфониите на Менделсон
- Los Angeles Philharmonic – Концерт за цигулка в ми минор
- PTNA Piano Music Encyclopedia – „Песни без думи“
- Висше училище за музика и театър „Феликс Менделсон Бартолди“ – история
- G. Henle Verlag – предговор към Струнния квартет във фа минор, оп. 80
