Споделете в
5/5 - (15 votes)

David GilmourDavid Gilmour е роден на 6 март 1946 г. в Кеймбридж, Англия. Китарист, певец, композитор, мултиинструменталист и продуцент, той е сред музикантите, които придават на Pink Floyd нейното разпознаваемо мелодично и атмосферно звучене. Неговата китара не се стреми да запълва всяка секунда с ноти. Тя оставя пространство, развива мелодията постепенно и превръща отделния тон в емоционално събитие.

Gilmour се присъединява към Pink Floyd в края на 1967 г., когато състоянието на първия творчески водач Syd Barrett става все по-непредсказуемо. След напускането на Barrett той се превръща в основен китарист и един от водещите вокалисти на групата. По-късно участва в създаването на някои от най-влиятелните рок албуми, развива успешна солова кариера и продължава Pink Floyd след оттеглянето на Roger Waters.

Кой е David Gilmour?

David Jon Gilmour израства в семейство, свързано с образованието и науката. Баща му преподава зоология в Университета в Кеймбридж, а майка му е учителка и по-късно работи като филмов монтажист за BBC. Интересът му към музиката се появява рано под влиянието на рокендрола, блуса и китаристи като Hank Marvin, Pete Seeger, Lead Belly, Eric Clapton, Jeff Beck и Jimi Hendrix.

Gilmour се учи да свири предимно самостоятелно. Като ученик познава Syd Barrett и Roger Waters, които също израстват в района на Кеймбридж. Той и Barrett свирят заедно и споделят интерес към китарата, но професионалните им пътища първоначално се разделят.

Докато Barrett и Waters участват в създаването на Pink Floyd, Gilmour свири с различни групи, сред които Jokers Wild. Натрупаният сценичен опит му помага да изгради уверено присъствие, вокална техника и прецизен подход към китарния звук.

Присъединяването на David Gilmour към Pink Floyd

През 1967 г. Pink Floyd вече се утвърждава като една от водещите формации на лондонската психеделична сцена. В същото време психическото състояние на Syd Barrett се влошава и поведението му по време на концерти и записи става трудно предвидимо.

В края на годината David Gilmour получава покана да се присъедини към групата като китарист и певец. Първоначалният план е Barrett да остане автор, без непременно да участва във всички концерти, а Gilmour да поеме част от сценичните му задължения. Този модел се оказва невъзможен и през 1968 г. Barrett напуска Pink Floyd.

Gilmour не се опитва просто да копира неговия стил. Той внася по-ясна мелодична форма, контролирана динамика и по-прецизно изграждане на композициите. Преходът не е незабавен, но постепенно Pink Floyd преминава от ексцентричната психеделия на Barrett към продължителните музикални форми и концептуалните албуми на 70-те години.

Ролята на David Gilmour в Pink Floyd

Приносът на Gilmour не се изчерпва с китарните сола. Той е водещ или споделен вокалист в голяма част от репертоара, участва в композирането, работи върху аранжиментите и има важна роля в студийната продукция. Гласът му се чува в песни като Time, Money, Wish You Were Here, Comfortably Numb и Learning to Fly.

Големият период на Pink Floyd

В The Dark Side of the Moon китарата и вокалите на Gilmour балансират философските текстове на Roger Waters и клавирните пространства на Richard Wright. Соло партиите в Time и Money не са отделени демонстрации на техника, а продължение на настроението и драматургията на песните.

Gilmour е сред авторите на Shine On You Crazy Diamond и Wish You Were Here. В тези произведения китарата създава усещането за отсъствие и спомен, което стои в центъра на едноименния албум. Четирите начални тона на Shine On You Crazy Diamond са пример как кратък мотив може да придобие огромна емоционална тежест.

В Animals Gilmour участва активно в композирането на Dogs, а китарните му партии изграждат голяма част от напрежението в песента. При The Wall той е съавтор на Comfortably Numb, Run Like Hell и Young Lust. Музикалната основа на Comfortably Numb произлиза от негова идея, към която Roger Waters добавя текста и концептуалния контекст.

Творческото напрежение с Roger Waters

Waters и Gilmour притежават различни творчески сили. Waters развива текстовете, сюжетите и обществените послания, докато Gilmour поставя силен акцент върху мелодията, хармонията, изпълнението и качеството на звука. Съчетанието между тези подходи създава някои от най-значимите произведения на Pink Floyd, но постепенно поражда и сериозни конфликти.

По време на The Wall и особено на The Final Cut влиянието на Waters става доминиращо. Richard Wright вече не е част от групата, а приносът на Gilmour е ограничен. След издаването на The Final Cut отношенията между музикантите практически прекъсват.

Pink Floyd под ръководството на David Gilmour

След напускането на Roger Waters през 1985 г. Gilmour и Nick Mason решават да продължат Pink Floyd. Следва спор за името и бъдещето на групата, който завършва с извънсъдебно споразумение през 1987 г.

Същата година излиза A Momentary Lapse of Reason. Албумът представя по-съвременно за 80-те години звучене, силно присъствие на китарата и песни като Learning to Fly, On the Turning Away и Sorrow. Richard Wright постепенно се завръща в състава.

През 1994 г. Pink Floyd издава The Division Bell. Темите за общуването, отчуждението и невъзможността хората да се разберат са развити чрез текстове, музика и мащабна звукова продукция. Инструменталната композиция Marooned, написана от Gilmour и Wright, печели награда Grammy.

Gilmour и Nick Mason по-късно използват записи от сесиите за The Division Bell, за да създадат предимно инструменталния The Endless River. Издаден през 2014 г., албумът е почит към Richard Wright и е представен като последния студиен албум на Pink Floyd.

Как звучи китарата на David Gilmour?

Стилът на David Gilmour произлиза от блуса, но не остава ограничен в неговите традиционни форми. Характерни са широките извивки на струните, контролираното вибрато, дългият тон, внимателното фразиране и паузите между отделните музикални мисли.

Gilmour не е китарист, който изгражда идентичността си чрез максимална скорост. Той избира сравнително малко ноти и им позволява да прозвучат напълно. Често започва солото спокойно, повтаря и преобразува кратки мотиви, след което постепенно увеличава напрежението. Така китарната партия има собствена драматургия.

Звукът му се оформя и чрез внимателно използване на усилватели и ефекти – закъснение, реверберация, компресия, модулация и различни видове дисторшън. Технологията обаче остава средство. Разпознаваемостта идва най-вече от начина, по който Gilmour докосва струните, оформя тона и контролира неговото затихване.

Black Strat – най-прочутата китара на David Gilmour

Най-известният инструмент на Gilmour е черен Fender Stratocaster, известен като Black Strat. Той купува китарата в Ню Йорк през 1970 г. и я използва в някои от най-важните записи и концерти на Pink Floyd.

През годините инструментът претърпява множество промени – сменят се грифове, адаптери, електроника и други компоненти. Black Strat участва в създаването на албуми като The Dark Side of the Moon, Wish You Were Here, Animals и The Wall.

През 2019 г. Gilmour предлага на благотворителен търг повече от 120 свои китари. Продажбата събира над 21 милиона долара, предоставени на природозащитната организация ClientEarth. Black Strat се превръща в най-скъпия инструмент от колекцията.

Соловите албуми на David Gilmour

Паралелно с Pink Floyd, Gilmour развива солова кариера, която му позволява да работи без необходимостта всяка композиция да бъде част от голяма концепция. Той издава пет самостоятелни студийни албума.

David Gilmour и About Face

Дебютният албум David Gilmour излиза през 1978 г. и представя по-директно китарно звучене. Част от музикалните идеи, създадени около тези сесии, по-късно допринасят за появата на Comfortably Numb.

About Face е издаден през 1984 г., когато отношенията в Pink Floyd вече са силно обтегнати. Албумът показва Gilmour като самостоятелен автор и вокалист и достига близо до първите 20 позиции в британската класация.

On an Island

След продължително прекъсване Gilmour издава On an Island през 2006 г. Албумът достига първо място във Великобритания. Текстовете са създадени в значителна степен съвместно с писателката Polly Samson, а в записите и последвалото турне участва Richard Wright.

Това се превръща в последното голямо турне на Wright. Концертът в Гданск е представен с оркестър, а изпълненията в Royal Albert Hall са документирани във филма Remember That Night.

Rattle That Lock и завръщането в Помпей

Rattle That Lock излиза през 2015 г. и също достига първо място във Великобритания. Gilmour развива теми за свободата, избора, загубата и човешката отговорност. По време на турнето той изнася концерти в античния амфитеатър в Помпей – място, свързано с историческия концертен филм на Pink Floyd от началото на 70-те години.

Luck and Strange

Luck and Strange от 2024 г. е петият студиен албум на David Gilmour и неговият трети солов номер едно във Великобритания. Записът е продуциран от Gilmour и Charlie Andrew, а повечето текстове са написани от Polly Samson. Темите са свързани с времето, стареенето, семейството и човешката смъртност.

В заглавната композиция е включен запис на Richard Wright от импровизационна сесия през 2007 г. Дъщерята на Gilmour, Romany, пее и свири на арфа, а изпълнението ѝ на Between Two Points е сред отличителните моменти в албума.

Сътрудничества извън Pink Floyd

David Gilmour участва в записи на различни изпълнители и работи като продуцент. Особено важна е подкрепата му за младата Kate Bush. След като чува нейни песни, той финансира професионални демозаписи и помага музиката ѝ да достигне до EMI. По-късно свири и пее в нейни албуми.

Gilmour работи също с Roy Harper, Paul McCartney, Bryan Ferry, The Dream Academy и електронния проект The Orb. Тези сътрудничества показват, че неговият стил може да се вписва както в прогресивния рок, така и в поп, електронна и експериментална музика.

Признание и обществена ангажираност

Като член на Pink Floyd, Gilmour е въведен в американската Rock and Roll Hall of Fame през 1996 г. През 2003 г. получава званието Commander of the Order of the British Empire за заслуги към музиката, а през 2008 г. е удостоен с награда Ivor Novello за цялостен принос.

Той подкрепя организации, работещи за опазване на природата, борба с бездомността, човешките права и подпомагане на хора в нужда. През 2022 г. Gilmour и Nick Mason възстановяват името Pink Floyd за записа Hey Hey Rise Up с украинския певец Andriy Khlyvnyuk. Приходите са насочени към хуманитарна помощ за Украйна.

Значение на David Gilmour за музиката

David Gilmour доказва, че въздействието на китариста не зависи от броя и скоростта на изсвирените ноти. Неговият стил поставя в центъра тона, мелодията, тишината и емоционалното развитие. Сола като тези в Time, Comfortably Numb, Money и High Hopes се възприемат като завършени музикални разкази.

В Pink Floyd той осигурява мелодичния и звуков баланс на идеите на Roger Waters, атмосферата на Richard Wright и ритъма на Nick Mason. След напускането на Waters поема отговорността да продължи групата и създава нов етап в нейната история.

Със своите вокали, композиции, продукция и китарен звук Gilmour влияе върху поколения рок, блус, метъл и алтернативни музиканти. Неговото наследство показва, че техническото майсторство е най-силно тогава, когато служи на музикалната идея и човешката емоция.

Свързани материали

Източници

David Gilmour – китарата и гласът на Pink Floyd