Arturo Sandoval (Артуро Сандовал) е кубинско-американски джаз тромпетист, пианист и композитор. Докато живее в родната си Куба, Сандовал е повлиян от джаз музикантите Чарли Паркър, Клифърд Браун и Дизи Гилеспи.
През 1977 г. среща Гилеспи, който му става приятел и ментор и му помага да избяга от Куба, докато е на турне с Оркестъра на ООН. Сандовал става американски натурализиран гражданин през 1998 г. Животът му е тема на филма “За любовта или страната: Историята на Артуро Сандовал (2000) с участието на Анди Гарсия.
Сандовал е носител на награди Грами, награди Билборд и една награда Еми. Той е свирил в Белия дом и на Супербоул (1995).
Arturo Sandoval е роден на 6 ноември 1949 година.
Сандовал е роден в Артемиса. Като дванайсетгодишно момче в Куба той свири на тромпет с улични музиканти. Той помага за създаването на Orquesta Cubana de Musica Moderna, която се превръща в групата Irakere през 1973 г.
Сандовал има световно турне със собствената си група през 1981 г. През следващата година той прави турне с Дизи Гилеспи, който става негов приятел и ментор. От 1982 до 1984 г. е избран за най-добър инструменталист на Куба и е гост-артист в симфоничните оркестри на BBC и Ленинград.
През 1989 г. Гилеспи кани Сандовал да бъде част от Оркестъра на ООН.
По време на турне с тази група Сандовал посещава американското посолство в Атина, Гърция, придружен от Гилеспи, който му помага с плана му да избяга от Куба. Той става американски гражданин на 7 декември 1998 г.
Сандовал е изпълнявал латино джаз с Paquito D’Rivera, Tito Puente и Chico O’Farrill (Пакито Д’Ривера, Тито Пуенте и Чико О’Фарил) кубинска музика в Маями и класическа музика в Англия и Германия. През 1990 г. той е член на GRP All-Star Big Band.
През 2014 г. Сандовал участва в Eastman Theatre със Zane Musa, Dave Siegel, Teymur Phel, Johnny Friday и Armando Arce (Зейн Муса, Дейв Сийгъл, Теймур Фел, Джони Фрайдей и Армандо Арсе).
Преподавал е в Международния университет на Флорида и Университета Уитуърт,
където отговаря за неговия джаз ансамбъл. Свирил е с Филхармонията на Лос Анджелис, Симфоничния оркестър на Питсбърг и Националния симфоничен оркестър. През 1996 г. на Сандовал е дадена поръчка от балета на Кенеди Център да напише „Историята на Пепито“, балет, базиран на книгата на Юджийн Фърн и хореографиран от Деби Алън. Сандовал композира и класически концерт за тромпет, който изпълнява и записва с Лондонския симфоничен оркестър.
Награди и отличия
Музиката на Сандовал за филм за живота му печели награда Еми. Неговите композиции и изпълнения могат да бъдат чути в The Mambo Kings, който е номиниран за награда Грами през 1992 г. за най-добра инструментална композиция, написана за филм или за телевизия.
Песента му „A Mis Abuelos“ (На моите баба и дядо) получава номинации за награда Грами за най-добра инструментална композиция и най-добър аранжимент. Тази композиция се появява в неговия албум Danzon, който печели Грами.
На 20 ноември 2013 г. президентът Барак Обама връчва на Сандовал Президентския медал на свободата. През 2015 г. Артуро Сандовал се присъедява към журито на 14-ите годишни независими музикални награди, за да подпомогне кариерата на независими музиканти. Той също е съдия за 10-ти, 12-ти и 13-ти независими музикални награди.