Споделете в
5/5 - (31 votes)
Арнолд Шьонберг – австрийски композитор и създател на дванадесеттоновия метод
Арнолд Шьонберг – композитор и музикален новатор

Арнолд Шьонберг е австрийско-американски композитор, музикален теоретик, педагог и художник, една от най-влиятелните и оспорвани фигури в музиката на XX век. Неговият творчески път преминава от късния романтизъм през експресионизма и свободната атоналност до създаването на дванадесеттоновия метод – една от най-значимите нови системи за организация на музикалния материал след разпадането на традиционната функционална тоналност.

Арнолд Шьонберг не просто въвежда нова композиционна техника. Той поставя фундаментален въпрос пред музиката на модерната епоха: как може да бъде изградена мащабна и логически организирана творба, когато мажорно-минорната тоналност вече не е задължителният център на музикалното мислене? Именно опитът му да отговори на този въпрос превръща неговото творчество, педагогика и теория в отправна точка за поколения композитори.

Ранни години във Виена

Арнолд Шьонберг се ражда на 13 септември 1874 г. във Виена в семейството на Samuel и Pauline Schönberg. Израства в град с изключително силна музикална традиция, но няма типичната академична подготовка на много от големите композитори от своето време.

Като дете започва да свири на цигулка и да прави собствени композиционни опити. Голяма част от ранните си знания придобива самостоятелно. Единственият му значим систематичен учител по композиция е Alexander von Zemlinsky, с когото Шьонберг се запознава през 90-те години на XIX век.

Zemlinsky оказва важно влияние върху професионалното му развитие и го въвежда по-дълбоко във виенския музикален живот. През 1901 г. Шьонберг се жени за сестра му Mathilde Zemlinsky.

Късният романтизъм и Verklärte Nacht

Първият голям творчески период на Шьонберг принадлежи към късния романтизъм. Музиката му носи следи от Wagner, Brahms, Mahler и Richard Strauss, но още в ранните произведения се забелязва изключително силен стремеж към хроматична наситеност и непрекъснато хармонично напрежение.

Сред най-известните ранни творби е струнният секстет Verklärte Nacht, оп. 4, създаден през 1899 г. Произведението съчетава камерна форма с почти симфонична интензивност и програмна идея, вдъхновена от стихотворение на Richard Dehmel.

Друг значим връх на този период е симфоничната поема Pelleas und Melisande, оп. 5. В нея огромният оркестров състав, плътната полифония и крайната хроматизация показват колко далеч Шьонберг вече е стигнал в разширяването на традиционния романтичен език.

От разширена тоналност към атоналност

В началото на XX век музикалният език на Шьонберг се променя все по-радикално. Хроматизмът вече не е само средство за обогатяване на тоналната хармония. Самият тонален център постепенно губи своята стабилност.

Около 1908 г. композиторът създава произведения, в които традиционната тонална организация практически изчезва. Този период често е определян като свободна атоналност, макар че самият Шьонберг предпочита да говори за освобождаване на дисонанса, а не просто за отрицание на тоналността.

За него дисонансът не трябва задължително да бъде разглеждан като напрежение, което непременно се нуждае от разрешение в консонанс. Това променя един от основните принципи, върху които се изгражда европейската хармония в продължение на столетия.

Експресионизъм и психологическа крайност

Свободно атоналният период на Арнолд Шьонберг съвпада с разцвета на експресионизма в Централна Европа. Подобно на експресионистите в живописта и театъра, той насочва вниманието към вътрешното напрежение, страха, отчуждението и психологическата нестабилност.

Монодрамата Erwartung, оп. 17, е един от най-силните примери. В нея музикалното време следва почти непосредствено промените в психическото състояние на героинята. Традиционното повторение и симетричното формообразуване отстъпват място на непрекъснато развитие.

В Fünf Orchesterstücke, оп. 16, оркестровият цвят се превръща в самостоятелен структурен фактор. Шьонберг развива идеята за Klangfarbenmelodie – „мелодия на тембровете“, при която промяната на инструменталния цвят може да има роля, сравнима с движението на височините.

Pierrot lunaire и новото отношение към гласа

През 1912 г. Шьонберг създава Pierrot lunaire, оп. 21 – цикъл от 21 мелодрами по текстове на Albert Giraud в германски превод. Произведението е написано за глас и малък инструментален ансамбъл и се превръща в един от символите на музикалния модернизъм.

Особено характерна е употребата на Sprechstimme – начин на вокално изпълнение между реч и пеене. Гласът започва от определена височина, но не я задържа по традиционния певчески начин.

Комбинацията от камерна прозрачност, резки контрасти, необичайни инструментални съчетания и театрална експресивност оказва огромно влияние върху камерната музика на XX век.

Арнолд Шьонберг като художник

Творческите интереси на Шьонберг не се ограничават до музиката. В началото на XX век той активно рисува и създава автопортрети, портрети и експресивни изображения, които показват близостта му до художествения модернизъм.

Контактите му с Wassily Kandinsky и кръга около Der Blaue Reiter разкриват връзката между музикалния и визуалния експресионизъм. Някои от картините на Шьонберг са представяни редом с произведения на водещи художници от авангардната сцена.

Тази страна от неговата дейност помага да бъде разбран като универсален модернист, а не само като автор на абстрактна композиционна система.

Търсенето на нов ред

Свободната атоналност дава на Арнолд Шьонберг огромна изразна свобода, но поражда и нов композиционен проблем. Без отношенията на функционалната тоналност става по-трудно да се изграждат големи форми с ясна вътрешна логика.

Композиторът започва да търси система, която да осигури единство, повторяемост и тематична свързаност, без да възстановява традиционните отношения между тоника и доминанта.

Резултатът е методът на композиция с дванадесет тона, свързани единствено помежду си – принципът, който по-късно става известен като дванадесеттонова техника или додекафония.

Как работи дванадесеттоновият метод?

Основата на метода е тонова редица, в която са организирани дванадесетте различни височини на хроматичната система. Редицата функционира като изходен материал за цялото произведение.

Тя може да се използва в основна форма, в обратен ред, в инверсия и в обратна инверсия. Всяка от тези форми може да бъде транспонирана върху различни височини.

Целта не е механично да се забрани всеки повторен тон. Същността е да се избегне трайното превръщане на една височина в традиционен тонален център и едновременно с това да се създаде система от взаимно свързани мотивни отношения.

Арнолд Шьонберг вижда в този метод не отказ от традицията, а ново средство за възстановяване на формалната дисциплина след разширяването и разпадането на функционалната тоналност.

Първите дванадесеттонови произведения

Сред ранните произведения, в които новият принцип придобива завършен вид, са Fünf Klavierstücke, оп. 23, Serenade, оп. 24, и особено Suite für Klavier, оп. 25.

Любопитно е, че Шьонберг използва новия музикален материал в традиционни форми като прелюдия, гавот, мусет, интермецо, менует и жига. Това ясно показва връзката между неговата революционна организация на височините и уважението му към историческите композиционни модели.

По-късно методът е приложен в камерни, оркестрови, вокални и сценични произведения.

Нововиенската школа

Около Шьонберг се оформя кръг от ученици, сред които най-значими са Alban Berg и Anton Webern. Тримата постепенно започват да бъдат определяни като Втора или Нова виенска школа.

Това не е школа в смисъл на единен стил. Berg използва новите техники, но запазва силна драматична и често тонално разпознаваема чувствителност. Webern развива крайна концентрация, прозрачност и структурна икономия.

Шьонберг е централният педагогически и теоретичен авторитет, но учениците му превръщат неговите идеи в различни художествени езици. Именно разнообразието между тримата показва, че дванадесеттоновата техника не определя автоматично звученето на музиката.

Арнолд Шьонберг като педагог

Преподаването е една от най-важните области в живота на Шьонберг. Той обучава поколения музиканти във Виена, Берлин и по-късно в Съединените щати.

Педагогиката му не се ограничава до собствените му новаторски техники. Напротив – Шьонберг настоява учениците му да познават задълбочено класическите принципи на хармонията, контрапункта, тематичното развитие и формата.

За него новото може да има стойност само ако е подкрепено от дисциплина и историческо познание. Тази позиция обяснява защо той едновременно променя музикалния език и остава дълбоко привързан към Bach, Mozart, Beethoven и Brahms.

Сред учениците му извън Berg и Webern са Hanns Eisler, Egon Wellesz и в американския период John Cage, макар последният да поема в коренно различна художествена посока.

Теоретикът Арнолд Шьонберг

Шьонберг е автор и на значими теоретични трудове. Harmonielehre, публикуван през 1911 г., разглежда хармонията не просто като набор от правила, а като исторически развиващ се музикален език.

По-късните му трудове Fundamentals of Musical Composition и Structural Functions of Harmony анализират формата, тематичната работа и тоналните отношения. Сборникът Style and Idea представя негови есета и лекции върху естетика, композиция, история и култура.

Теоретичната работа показва, че Шьонберг не мисли за композицията като произволен експеримент. За него музикалната свобода винаги трябва да бъде свързана с вътрешна логика.

Moses und Aron

Един от най-амбициозните проекти на Шьонберг е операта Moses und Aron. Работата върху нея започва в края на 20-те години и продължава в началото на 30-те.

Произведението противопоставя идеята, която не може да бъде напълно изразена, на образа, който може да бъде разбран и възприет. Moses представлява абстрактната истина, а Aron – силата на непосредственото изображение и комуникацията.

Операта остава незавършена. Двата завършени акта обаче се превръщат в едно от най-значимите музикално-сценични произведения на XX век и в своеобразно обобщение на философските и композиционните идеи на Шьонберг.

Нацизмът, изгнанието и връщането към юдаизма

През 1933 г. политическата ситуация в Германия променя живота на Шьонберг. След идването на националсоциалистите на власт той е принуден да напусне поста си в Пруската академия на изкуствата.

Арнолд Шьонберг, който през 1898 г. е приел лутеранството, официално се връща към юдаизма в Париж през 1933 г. Сред свидетелите на акта е художникът Marc Chagall.

Същата година композиторът емигрира със семейството си в Съединените щати. Първоначално преподава в Boston и New York, а през 1934 г. се установява в Los Angeles.

Американският период

В Калифорния Шьонберг продължава активно да преподава и композира. Работи в University of Southern California, а през 1936 г. получава професорска позиция в University of California, Los Angeles.

Сред хората от артистичния му кръг в Los Angeles е George Gershwin. Американският период не представлява отказ от европейския модернизъм, но носи нови житейски и културни условия.

Шьонберг създава произведения като Концерта за цигулка, оп. 36, Четвъртия струнен квартет, оп. 37, Концерта за пиано, оп. 42, и Струнното трио, оп. 45.

През 1941 г. Arnold, Gertrud и дъщеря им Nuria получават американско гражданство.

A Survivor from Warsaw

Сред най-силните произведения от късния период е A Survivor from Warsaw, оп. 46, създадено през 1947 г. за разказвач, мъжки хор и оркестър.

Творбата е свързана с паметта за Холокоста и преследването на европейските евреи. В кратко, изключително концентрирано музикално време Шьонберг изгражда разказ за насилие, страх и колективна идентичност.

Финалното избухване на молитвата Shema Yisrael превръща произведението едновременно в свидетелство, памет и акт на духовна съпротива.

Традиционалистът зад революционера

Образът на Шьонберг като човек, който просто „разрушава тоналността“, е непълен. Той се възприема като наследник на германо-австрийската композиционна традиция и особено цени Brahms за способността му да развива музикалния материал чрез непрекъсната мотивна трансформация.

Шьонберг използва понятието „развиваща вариация“, за да обясни как малки мотивни клетки могат непрекъснато да пораждат нов материал и едновременно да осигуряват единство на произведението.

Този принцип е важен и за собствената му музика. Дори в най-радикалните дванадесеттонови композиции той търси тематично единство, формална логика и историческа приемственост.

Последни години

През 1944 г. Шьонберг се пенсионира от University of California, Los Angeles, но продължава частното преподаване и композиционната си работа.

През 1946 г. преживява тежък сърдечен пристъп. Въпреки здравословните проблеми след него създава още няколко значими произведения, включително A Survivor from Warsaw.

През 1949 г., по повод 75-ия му рожден ден, Виена го обявява за почетен гражданин. Поради здравословното си състояние той не успява да се завърне в Европа.

Арнолд Шьонберг умира на 13 юли 1951 г. в Los Angeles на 76-годишна възраст.

Арнолд Шьонберг и числото 13

Биографията му е свързана и с често споменавания му страх от числото 13. Арнолд Шьонберг е роден на 13 септември и умира на 13 юли 1951 г., който се пада петък.

Това обстоятелство се превръща в една от най-популярните биографични легенди около композитора. То обаче остава любопитна подробност и не бива да измества реалното значение на неговото творчество и идеи.

Влияние върху музиката след 1950 г.

Дванадесеттоновият метод оказва особено силно въздействие след Втората световна война. Следващо поколение композитори разширява серийния принцип и върху ритъм, динамика, тембър и други параметри.

Така се развиват различни форми на сериализъм, свързани с автори като Pierre Boulez, Karlheinz Stockhausen и Luigi Nono. Тези композитори не следват Шьонберг буквално, но работят в пространство, което неговите идеи са помогнали да бъде отворено.

Паралелно с това много музиканти отхвърлят сериалната естетика. И това също показва мащаба на влиянието му: през значителна част от XX век композиторите трябва да определят собствената си позиция спрямо проблемите, които Шьонберг поставя.

Защо музиката на Арнолд Шьонберг остава трудна?

Музиката на Шьонберг често изисква различен начин на слушане. В дванадесеттоновите произведения липсват част от обичайните тонални ориентири, чрез които слушателят предвижда движение и разрешение.

Това не означава липса на структура. Напротив – произведенията му могат да бъдат изключително строго организирани чрез мотиви, интервали, ритми, контрапункт и отношения между формите на серията.

Затова слушането на Шьонберг често става по-разбираемо, когато вниманието се насочи не към очакването на традиционна тонална развръзка, а към тембъра, жеста, повторението на мотиви, контрастите и развитието на музикалната форма.

Значение на Арнолд Шьонберг за музиката

Арнолд Шьонберг е една от ключовите фигури в прехода от XIX към XX век. Той започва като композитор на късния романтизъм, достига до радикалния експресионизъм и свободната атоналност и след това създава нов систематичен принцип за организация на височините.

Додекафонията е най-известното му нововъведение, но значението му е много по-широко. Шьонберг променя отношението към дисонанса, формата, тембъра, мотивното развитие и педагогиката. Чрез Alban Berg и Anton Webern той поставя основата на Нововиенската школа, а чрез своите ученици и теоретични трудове влиянието му достига далеч отвъд собствения му стил.

Най-същественото в наследството му е, че той не разбира модернизма като скъсване с историята. Шьонберг вярва, че новият музикален език трябва да продължи принципите на конструктивната логика, които открива у Bach, Beethoven и Brahms. Именно съчетанието между радикална промяна и уважение към традицията прави фигурата му толкова важна.

След Шьонберг тоналността остава жизнена и продължава да съществува във всички музикални жанрове. Но тя вече не е единствената възможна система. Тази промяна в самото понятие за музикална организация е едно от най-дълбоките му наследства за музиката на XX и XXI век.

Свързани материали

Източници

Арнолд Шьонберг – биография, творчество и додекафония