ФУГА (лат. fuga – бягство) музикална форма, изградена на принципа на имитационната полифония. В основата на фугата може да има една или повече теми (двойна, тройна фуга). Фугата има три основни части – експозиция, средна част и заключение. Между тези части са разположени интермедии.
Фугите биват:
Според броя на гласовете: двугласни, тригласни, четиригласни, петгласни и рядко повече гласове.
Според предназначение: инструментална (за пиано, орган, отделен музикален инструмент – солови или със съпровод, оркестър) и вокална. Вокалното изпълнение също може да бъде а капела или съпровод на оркестър.
Според броя на темите: прости – с една тема и сложни – с две или три теми. При сложните фуги контрастът между темите (първа – втора, или първа – втора – трета) е много по-голям, отколкото тема – противосложение. Тук общ закон е контрапунктичното съчетание на темите, независимо от момента и начина на тяхното експониране.
Стретна фуга – при нея всичките ѝ дурхфюрунги са стретни.
Хорална фуга – с вмъкната в нея хорална мелодия и др.
Проста двугласна фуга – нейното написване е по-скоро с учебна цел: във възможно най-сбито музикално изложение учащият да се запознае аналитично или дори практически с основното устройство на фугата. Простата двугласна фуга е близка до фугетата.