ОРАТОРИЯ (ит. oratoria) музикално произведение за солисти, ансамбли, хор, оркестър, предназначено за концертно изпълнение с определено сюжетно съдържание, най-често драматико-епично. За основоположник на класическия тип ораторията се смята Хендел, който е написал около 30 оратории върху библейски, антични и митологични сюжети.
Различава се от операта по това, че няма сценарий, костюми и актьорска игра. През цялото си развитие ораторията следва това на операта с тази разлика, че хорът в ораторията изпъква повече, отколкото в операта.
Върховият период за ораториите е 17 и 18 век.
Повечето от ораториите са на библейска тематика, но някои композитори като Хендел са писали оратории, базирани на сюжети от гръцката и римската митология.
Дали са религиозни или светски, ораториите винаги са сериозни и в повечето случаи темите им са свързани със Сътворението на света, живота на Исус или на някой герой или месия.
Оратории са писали също Хайдн, Менделсон, Берлиоз. Лист, Шуман, Дворжак и др. От руските композитори – Прокофиев (На стража на мира), Шостакович (Песен за горите) и др. От българските композитори — Л. Пипков (Оратория за нашето време), Св. Обретенов (Партизани) и др.