ОПЕРА (ит. орега — работа, произведение) музикално-сценично произведение за солисти, хор и оркестър и балет. Операта е сложен синтетичен жанр, обединяващ в сложен комплекс музика, поезия, хореография, осветление, декори. Основни части на операта са действията, които са разделени на картини и включват в себе си арии, речитативи, ансамбли, балетни сцени, оркестрови интермедии и др. Към операта може да има увертюра или други самостоятелни оркестрови части. Първата опера в историята на европейската музика е “Дафне” от италианския композитор Якопо Пери и поета Ринучини, изнесена в края на 1597 г. във Флоренция.
Първата българска опера е “Сиромахкиня” от Ем. Манолов, по едноименното стихотворение на Ив. Вазов. Изнесена е за пръв път в Казанлък през 1900 г. от артисти-самодейци. Разновидности на операта са опера серия (сериозна опера) от 17-18 в. с трагедийно съдържание често без хорове и балет (представители А. Скарлати и Хендел) и опера буфа (комична О.) с комедиен битов сюжет и близка до народната песен музика (с представители Дж. Перголези, Д. Чимароза и най-вече Дж. Росини), историческа опера, музикална драма и др.