ОБОЙ (ит. оЬое; фр. hautbois; нем. Новое; рус. гобой) дървен духов инструмент с двойна тръстикова пластинка. Има характерен носов, напрегнат тембър. Във високия си регистър звучи светло, ярко, изразително, а в най-високите си тонове остро и напрегнато. Особено приятно и сочно е звученето му в средния регистър и плътно, малко грубо — в ниския. Особено подходящ е за лирични, пасторални и кантиленни мелодии. Тонов обем от h до fis3.
За пръв път се е появил през XVI век, вероятно като видоизменение на азиатския инструмент зурна. Използва се като солов, камерен и оркестров инструмент. В състава на оперния оркестър влиза през XVII век. Неговия приятен тембър ние слушаме в сцената «Писмото на Татяна» в оп. «Евгений Онегин» от Чайковски, в танца на малките лебеди (два обоя), в балета «Лебедово езеро» от същия композитор и др. Бетховен също използва поетичния пасторален тембър на този инструмент w III ч. на VI симфония («Пасторална») и в I ч. на VII симфония, Равел в балета «Дафнис и Хлое» и др. За соло обой е написал «Шест метаморфози» Б. Бритън по едноименното произведение на Овидий. Разновидности на обой са любовен обой и алтов обой. (английски рог). Известни обоисти са Гусенс Леон (англ.), Ал. Паршин, А. Б. Зайонц (съв.), Б. Глетцнер (герм.) и др.