МОТЕТ (лат. motetus, фр. motet, умалително от mot – дума) – вокален полифоничен жанр, появил се във Франция през XII век и е бил най-широко разпространен вид хорово многогласие от
средата на XIII до началото на XV век с библейски текстове на латински език, различни за отделните гласове. Постепенно латинският текст и религиозното съдържание били заменени с народни и други светски мелодии често с шеговит, танцов и любовен характер – за всеки глас отделни думи, а по-късно и единен текст.
Мотет в този си вид се явил като остра реакция на схоластичното църковно многогласие и като първи образец на светска хорова музика. През XVII в. се явява нова форма на мотет за соло с инструментален съпровод. Видни представители, оставили образци на мотети, са Гийом де Машо (XIV век), Орландо ди Ласо, Палестрина (XVI век) и най-вече Й. С. Бах (XVIII век).