МОДЕРНИЗЪМ
Модернизъм е философско движение, което, заедно с културните тенденции и промени, възниква от широкомащабни и дълбоки трансформации в западното общество в края 19-и и началото на 20 век. Сред факторите, които оформят модернизма, са развитието на съвременните индустриални общества и бързият растеж на градовете, последвани от реакции на ужас от Първата световна война. Модернизмът отхвърля увереността в мисленето от епохата на Просвещението и много модернисти отхвърлят религиозността.
Модернизъм включва общо дейностите и творенията на онези, които усещат, че традиционните форми на изкуството, архитектурата, литературата, вярата, философията, социалната организация, всекидневните дейности и дори науките, са станали неподходящи за техните задачи и са остарели в новата икономическа, социална и политическа среда на нововъзникващия, напълно индустриализиран, свят. Призивът на поета Езра Паунд от 1934 г. „Направете го ново!“ е тласъкът на подхода на движението към остарялата култура на миналото. В този дух нововъведенията от модернизма, като романът на потока на съзнанието, атоналната (или пантоналната) и дванайсетнотната музика, дивизионната живопис и абстрактното изкуство, са имали предшественици през 19 век.
Модернизмът в класическата музика възниква приблизително по едно и също време с импресионизма и експресионизма. Често в литературата по тази тема под “модернизъм” всъщност се разбира именно творчеството на Шьонберг, или дори по-назад във времето, творчеството на Щраус, Малер и Дебюси. Ето защо под “модернизъм” по-долу ще разгледаме най-вече композитори и течения, които излизат от конвенционалните рамки, но не са импресионистични или експресионистични по своята същност.
Тук например може да се отбележи групата от френски композитори, известни като “Шестимата”. Това са Франсис Пуленк (1899 – 1963), Дариус Мийо (1892 – 1974), Артур Онегер (1892 – 1955), Жорж Орик (1899 – 1983), Луи Дюрей (1888 – 1979) и Жермен Тайефер (1892 – 1983). Шестимата отхвърлят не само немския романтизъм и руския национализъм, но и импресионизма и експресионизма. Резултатът е духовита и чаровна музика, повлияна в известна степен от музиката за пиано на Сати и неокласическите трудове на Стравински.
По същото време в Унгария Бела Барток (1881 – 1945), когото споменахме в темата за национализма в класическата музика, създава оригинална и модерна музика, която взема за основа народни елементи в пречистен вид – унгарски, словашки, румънски и дори турски и северноафрикански.
Модернистични композитори се раждат и отвъд океана, в САЩ, където минава доста време, преди да се установят характерни за тази страна музикални традиции. Новатор в това отношение е Чарлс Айвс (1874 – 1954), който пише експериментална музика със сложни ритми и атонални хармонии. Неговият пример е подет от други композитори и той оставя отпечатък върху творчеството на Карл Ръгълс (1876 – 1971), Едгард Варезе (1883 – 1965), Хенри Кауъл (1897 – 1965), Арон Копланд (1900 – 1990), Елиът Картър (1908 – 2012) и др.