Метрум е пулсацията в музиката. Тя възниква от периодическото редуване на групи, наречени метрични групи, съставени от равнотрайни силни и слаби (акцентирани и неакцентирани, тежки и леки) моменти, наречени метрични времена. Според броя на метричните времена метрумът бива двувременен, тривременен и т.н. Двувременните и тривременните метрумми се наричат прости. Простите метруми имат по едно силно време – първото, и по едно или две слаби времена – второто, или второто и третото.
Когато се говори за силни и слаби метрични моменти, не трябва да се смята, че тези моменти е необходимо да бъдат непременно физически силни или слаби. Те са наречени силни и слаби поради значението, тежестта, която имат в метричната група. Затова акцентът върху първото (силното, тежкото) време е по-скоро въображеаем, мислен, отколкото действителен. Убедително доказателство за това може да се намери при музиката, изпълнявана на орган.. Въпреки че при този инструмент е невъзможно да се изпълняват акценти, добива се впечатление за наличие на характерните метрични явления: силни и слаби моменти, синкопи и други подобни.