КОНТРАБАС (ит. соntraЬasso; фр. contrebasse; нем. Кontrabass)~ най-големият струнно-лъков инструмент и най-ниският по звучене. Настройва се на чисти кварти 1Е—1А—D—G и звучи октава по-ниско от нотираното. Тонов обем от 1Е до а1. Въпреки големите размери на инструмента, на него могат да се изпълняват бързи подвижни пасажи. Особено добре и продължително при него звучат пицикати, както и флажиолетни тонове. Контрабасът се използва главно като оркестров инструмент, но също така в ансамбли и като солов концертен инструмент. За него се нотира на басов ключ, а при по-високи тонове – на теноров и виолинов,
Срещат се и петструнни контрабаси в някои оркестри. Красиви, изразителни мелодии за контрабаса слушаме във II ч. на Симфония № 1 от Густав Малер, в последното действие от оп. “Отело” от Верди (сцената преди убийството на Дездемона), в балета «Легенда за езерото» от П.
Владигеров (IV ч.), в Симфония № 1 (I ч.) в Старинна сюита «Йоан Кукузел» от Д. Сагаев и др.
Видни контрабасисти виртуози са италианецът Джовани Ботезини (1823—1889),
Кусевицкий Сергей Александрович (съв., 1874—1951 ), Ас. Вапорджиев (бълг., 1901-1987) и др.
Видеоурок за контрабас – Контрабас – устройство, звукоизвличане, качества