Интервал най-общо се нарича съотношението между височините на два музикални тона.
Прости и съставни интервали
прости интервали – от прима до октава включително
съставни (сложни) интервали – съставени от два прости интервала, единият от които е октава, а другият не е прима. Съставните интервали надвишават една октава, но не надвишават две.
Малки и големи интервали
Музикалните интервали биват увеличени, умалени, чисти, големи, малки, двойно увеличени и двойно умалени.
големи или малки – например „терца“ и „секунда“ – в този случай те следват някакъв натурален звукоред. Интервалите секунда, терца, секста и септима могат да бъдат малки и големи, но не могат да бъдат чисти.
увеличени или умалени – кварта и квинта – в този случай обикновено става дума за хроматизъм
чисти – интервалите прима, кварта, квинта и октава
двойно увеличени и двойно умалени
В българския фолклор особено значение имат интервалите малка секунда (номинално полутон) и увеличена секунда („хиатус“ – номинално тон и половина).
Количествена и качествена стойност
Количествената величина отразява броя на степените, които се съдържат в даден интервал.
Качествената величина отразяват броя на включените тонове и полутонове в границите на интервала. Напр. интервалът терца се определя като голяма терца, когато включва 2 тона, и като малка терца, когато включва тон и половина.
Консонантни и дисонантни интервали
По своята качествена величина интервалите се разделят консонантни (съзвучни) и дисонантни (противоречиви).
Консонантни интервали
съвършени – чистите прима, октава, квинта, кварта. Честотите им се изразяват с най-простите аритметични дробни отношения: 1:1, 2:1, 3:2, 4:3.
несъвършени (големи, малки) – терци, сексти
Дисонантни интервали
Дисонантни са секундите, септимите и всички умалени, увеличени, двойно умалени и двойно увеличени модификации на основните интервали.
Мелодични и хармонични интервали
мелодични, когато тоновете им звучат последователно
хармонични, когато тоновете звучат едновременно
Енхармонични интервали
Броят на степените определя абсолютното акустично отстояние във височините на тоновете. Например интервалът „до – ре♯ и „до – ми♭” в абсолютни стойности е еднакъв. Тези два интервала са „енхармонични“, тъй като тоновете „ре♯“ и „ми♭“ също са енхармонични. Съществуващата в по-ново време тенденция за определяне на интервала в абсолютни стойности намира приложение най-вече в акустиката.