СЛОГОВИ ИМЕНА НА ТОНОВЕТЕ — до, ре, ми, фа, сол, ла, си,
Те датират от времето на Гвидо д’Арецо, живял в Италия през XI век. Той взима първите срички от химна за свети Йоан Кръстител във вертикален ред (акростих). Названията ДО и СИ се появили през XVI и XVII век.
Гуидо д’Арецо (990–1050) е роден в Италия и получава образованието си в бенедиктинския манастир в Помпоза, близо до Ферара.
По време на обучението си монахът забелязва как певците се затрудняват при запомнянето на литургичните песнопения. Затова измисля система от музикални знаци, чрез които музикантите да се ориентират за правилните тонове. Нотите били изобразени върху четири успоредни линии, всяка от които съответствала на определен тон, отбелязан в началото й с буква. Тогава те имали квадратен вид, но днес успоредните линии вече са пет, а формата им е овална.
По-високите били отбелязвани на по-високи линии, а на всяка от седемте ноти Гуидо дал име: ut, re, mi, fa, sol, la, si. Това били първите срички от химна за свети Йоан Кръстител.
UTqueant laxis
REsonare fibris
MIra gestorum
FAmuli tuorum
SOLve polluti
LAbii reatum
Sancte Ioannes
Преведени на български език те означават:
До – Dominus – Господ
Ре – Rerum – Материя
Ми – Miraculum – Чудо
Фа – Familias Planetarium – Седемте планети, т.е. Слънчевата система
Сол – Solis – Слънце
Ла – Lactea Via – Млечен път
Си – Siderae – Небеса