Жанр

ЖАНР (фр. genre — род, вид) вид музикално произведение, което е свързано с определено практическо предназначение. Възниква при определени социално-исторически условия и се определя от: кръга от образи и съдържанието му, място на изпълнение, към каква аудитория е насочен и изпълнителския състав. В музиката има следните основни жанрови групи:
1. Симфоничен
2. Камерен
3. Музикално-сценичен
4. Масови
Всяка от тези групи допуска допълнително подреждане, напр. в областта на операта: комична, историческа, епична, музикална драма и др.

От Уикипедия

Жанр – вид музикално произведение, което е носител на типизираното съдържание и е възникнало при определени социокултурни условия, във връзка с явленията и тенденциите в съответната епоха с нейната музикална практика. Анализът на жанровите средства и индентифицирането на жанровите белези разкрива както съдържателната страна на музикалната творба, така и динамизма на музикалноисторическия процес.

• Симфония
• Концерт
• Дивертименто
• Токата
• Фуга
• Опера
• Оперета
• Мюзикъл
• Джаз
• Рок
• Рап
• Поп
• Хип-хоп
• Дъбстеп
• Хаус
• Метъл
• Техно
• Народна музика
• Фолклорна музика

и други

С общия израз „жанр“ в съвременната разговорна реч се замества всяка типизация, или разновидност от музикални течения, стилове и смесици от стилове или дори видове музикални произведения.

От научна гледна точка на музикознанието, жанр е основна група от изразни средства (стилистични, хармонични, изпълнителски и изразнотематични), чрез които дадена музикална творба се числи към обща група.

Въпреки голямото многообразие и смесване на различни музикални похвати, в съвременното музикознание се дискутират три (или четири) основни тематични рода (или базови жанра) музициране или типове музика.

Арт музика

• Арт музика
  • Антична, Средновековна и Класическа
    • Антична музика
    • Средновековна музика
    • Предкласика (докласика)
    • Барокова музика
    • Същинска класика (класицизъм)
    • Ренесансова музика
    • Съвременна арт музика
  • Симфонична
    • Симфонии, Сонати
    • Сюити (сюитна музика), прелюдии
    • Оратории, кантати
  • Музикалносценична и концертна (оркестрова, камерна и солова)
    • Оперна и оперетна, включително симфонични увертюри
    • Балетна музика
    • Концертна (арт) музика
  • Тържествена, представителна (парадна и маршова)
    • Светска, Гражданска
    • Парадна, Военна музика
    • Църковна (християнска, литургична) музика и Хорово пеене
      • Църковно хорово и солово пеене и църковна музика
      • Светско хорово и солово пеене (акапела)

В зависимост от възгледите на различни музикални школи в „глобалната родова класификация“ на арт музиката се добавя и съвременната джазова музика, Но разногласията са твърде големи, тъй като някои държат на мнението, че джазовата музика във всичките ѝ форми е по-скоро популярна музика, докато други наблягат на това, че е най-сериозната и трудна за изпълнение популярна музика, затова би трябвало да се числи към арт музиката. Първоначалния компромис, направен към края на осемдесетте и деветдесетте е, да се раздели джазовата музика на популярен джаз, който да е събситуиран към популарната музика, а класическия джаз, от зората на неговото създаване, както и експериментални течения да се причисляват към сериозната музика. След началото на XXI век, най-приемливия възглед е, че джазът трябва да се третира като четвърти, самостоен род музициране, или четвърта голяма група (или музикален род). Тази теза все още продължава да бъде оспорвана и неприемлива, предимно в средите на творците и изпълнителите на класическа музика.

Популярна музика

• Популярна музика
  • Джазова музика (Популярен джаз)
  • Поп музика
  • Рок музика
  • Съвременна фолклорна и етническа музика
  • Смесени стилове от основните 4 жанра популярна музика (джаз, рок, поп, съвременен фолк)

Традиционна (фолклорна, народна и етническа) музика

• Традиционна музика (Фолклор, Народна. Етническа)
  • Фолклорна музика – традиционна за група от етноси и народи със сходни и/или общи музикалнотематични похвати при музициране
    • Славянска фолклорна музика, Славянски фолклор
    • Балкански фолклор (фолклорна музика)
    • Скандинавски фолклор
    • и др.
  • Автентична народна музика – традиционна за нация, народ, или общност, представляваща население на една страна, исторически дитерминирана като народ на дадена страна.
    • Българска народна музика (или Автентичен български фолклор)
    • Румънска народна музика (или Румънски фолклор)
    • Унгарска народна музика
    • и т.н.
  • Етническа музика – традиционна музика на етнос, най-малката представителна общност от хора, говорещи общ език и споделящи унифицирна битова и културна идентичност, без значение, коя е страната в която живеят.
    • Ромска (циганска) фолклорна музика („ча̀лга“, „чалгѝя“, „башалипѐ“, „джубу̀ш/джумбю̀ш/джимбю̀ш/джимбѝш манилѐ“)
    • Гагаузка народна музика (дубрѐк/джубрѐк – бубрѐк/губрѐк)
    • Влашка (румънска) етномузика (манѐа-не / манѐа-ле – > манѐле)
    • и т.н.

Джаз

В края на двайсети век, когато се въвежда понятието Арт музика, което заменя дотогавашното „Сериозна музика“ или „Високохудожествена музика“, джазовата музика все по-често започва да се разделя на две подгрупи, като едната група се счита за „съвместима“ с арт музиката, а другата, която е по-хармонично приближена до подстиловете на попмузиката (или е смесица от джаз и друг стил) се счита за популярен джаз. По тази причина доста музикални критици приемат като компромисно решение, че джазовата музика е четвърти базов (родовоопределящ) музикален стил, наред с артмузиката, популярната и традиционната музика. Така се избягват ненужните спорове джазът, част от популярната музика ли е, или е част от арт-а.

• Джазова музика
  • Арт джаз (или само Джаз)
  • Популярен джаз (като общоприет жанр в популярната музика)
  • Световна музика (World music)
  • Експериментален джаз (или Експериментална музика)

World music е доста уклончиво етикетиране, но в общи линии, това е подобен на популярния и (или) експериментален джаз похват на музициране, при което се смесват стилове от традиционна музика, класика и джаз, в кратки или разширени музикални произведения. Някои музикални критици приемат това смесване за вариант на експерименталния джаз, а не като отделно течение, но други държат на разликата, че при Световната музика не се набляга на музикалния експеримент, а се търсят сходства при различни музикални култури.