Ектор Берлиоз (Хектор Берлиоз) е един от най-ярките и оригинални композитори в историята на музиката.
Ромен Ролан го нарича „най-дръзкият новатор“. Обогатяването на формата, достигането на нови хармонични звучности, блестящите нововъведения в оркестрацията, които той прави в своите произведения, тласкат бързо развитието на музиката напред. Но най-забележителното, дълбоко революционното в неговото дело е създаването на програмния симфонизъм.
Ектор Берлиоз е роден на 11 декември 1803 г. в градчето Кот-Сент-Андре в Южна Франция.
Произхожда от лекарско семейство, в което никой никога не се е занимавал с музика. Но Берлиоз от малък показва склонност към изкуството и започва да изучава флейта. Когато завършва гимназия, той е изпратен да учи медицина в Париж. Но там вместо във факултета по медицина той предпочита да прекарва времето си в библиотеката на консерваторията, по музеите, в операта, да слуша лекции по литература. Въпреки несъгласието на родителите си Берлиоз постъпва в консерваторията. Баща му го лишава от издръжка, но и това не може да го накара да промени решението си. Той учи при видния на времето си френски композитор Льосюйор и още като студент започва активна творческа дейност.