ГРИФ (нем. Griff — дръжка)
1. Дървена или пластмасова пластинка, прикрепена към шийката на струнни инструменти и издадена над корпуса, която позволява притискане на струните на определена дължина за получаване на различни по височина тонове.
2. Характеристика на особеностите при някои апликатурни положения.
3. Пръстови отвори, клапи и вентили при дървени и медни духови инструменти.
Гриф