ВАРИАЦИОННА ФОРМА (или Тема с вариации) вид музикална форма, основана на първоначално изложение на една тема, последвана от няколко нейни изменени повторения (вариации). В зависимост от начина на изменението е възможно вариациите да запазят основния образен строй на темата (строги вариации) или да внесат нови качествени черти (свободни вариации).
Вариационната форма е една от най-старите форми, която се среща още в ранни образци на народното творчество. Оттам тя прониква и в професионалното творчество и получава разнообразно развитие до нашата съвременност включително.
Основните два вида вариации — строги и свободни — допускат и по-детайлно разделяне, отразяващо и историческото развитие на вариационната форма.
Така строгите вариации се подразделят на:
1. Вариации на басо остинато (виж басо остинато) — Бах, пасакалия за орган в до минор. Брамс — симфония № 4 — финал, Шостакович — симфония № 8, IV ч.
2. Сопрано остинато (запазена мелодия в горен глас) — Глинка, персидски хор из оп. «Руслан и Людмила».
3. Орнаментални (или фигурационни) вариации — Бетховен, 32 вариации в до минор, множество образци от класически сонати
Вариационната форма е изградена от една основна мелодия, наречена тема, която е последвана от две или повече нейни изменени повторения, наречени вариации. Терминът „вариране“ означава изменение. Варирането е основано на подобие, което често внася и контраст. В различните вариации се променят мелодията, ритъмът, темпото, динамиката, настроението и др. Тя се изписва с буквите – а а1 а2 а3 а4 а5 ….