БАСО ОСТИНАТО (ит. basso ostinato — упорит, настойчив бас).
1. Мелодична фигура в бас при инструментална музика, която непрекъснато се повтаря, докато горните гласове свободно се движат.
2. Вид старинни вариации, при които темата се провежда неизменно в най-ниския слой на фактурата. Среща се в старинните танци — паса калия и шакона.
Басо остинато е постоянно повтаряща се тема в басовата партия на някои музикални произведения. Остинати в класическата музика са аналог на рифовете в популярната музика.
Като композиционно средство басо остинато се използва най-често във вариационните форми: пасакалия, чакона, фолия. Появява се в края на XIII век, но достига своя разцвет в края на XVII и началото на XVIII век с появата и развоя на италианската опера и кантата. Макар и не в същата конкретна форма, басо остинато често се използва и в съвременната музика.