БАРИТОН (гр. barytonos — тежкозвучен)
1. Мъжки глас, по-нисък от тенор и по-висок от бас. Тонов обем от G до g¹. За лиричен
баритон е предназначена ролята на Онегин из оп. «Евгений Онегин» и на Елецки из оп. «Дама Пика» от Чайковски. За лирикодраматичен баритон е ролята на Риголето из едноименната опера от Верди. За драматичен баритон е ролята на Скарпия из оп. «Тоска» от Пучини.
Типът баритон обикновено се разделя на баритон на Baryton-Martin (светлина баритон), лиричен баритон, Kavalierbariton, Верди баритон, драматичен баритон, Baryton-благороден баритон и бас-баритон. Гласовата му честота е 87– 350 Hz.
2. Меден духов инструмент, изпълняващ често контрамелодии или акомпанираща роля в духовия оркестър.
Баритон