БАГАТЕЛА (фр. bagatelle— дреболия) – малка, сравнително малка и лека за изпълнение инструментална пиеса, най-често за пиано, с подвижен, грациозен характер. За пръв път това название се среща у френския композитор, органист и клавесинист Франсуа Купрен (1638—1733). По-често Багатела като оформен жанр се среща при композиторите след Бетховен. Сам той е нарекъл Багатела серия от миниатюри за пиано (ор. 33, 119, 126). Багатела са писали Дворжак – за 2 цигулки, виолончело и хармониум, Лядов, Б. Барток и др.
Този жанр е въведен от Бетховен.
Вероятно, най-известните багатели са на Лудвиг ван Бетховен (1770 – 1827), който публикува 3 сборника: „Багатели. Опус 33“, „Багатели. Опус 119“ и „Багатели. Опус 126“. Той също така пише няколко подобни произведения, които не публикува приживе, включително пиеса, известна като „На Елиза“ (багатела № 59, датирана към 1810 г.)
Други известни примери са „Багатела без тоналност“ на Ференц Лист (ранно изследване на атоналността), сборник на Антонин Дворжак за 2 цигулки, виолончело и хармониум (опус 47),[5] сборник на Бедржих Сметана, багатели на Черепнин и на Ян Сибелиус. Антон Диабели също написва няколко багатели в кратка и весела форма. Камий Сен-Санс има 6 багатели (опус 3).
През 20 век няколко композитора пишат сборници. Сред тях са Бела Барток, който написва сборник с 14 багатели (опус 6); Антон Веберн – 6 багатели за струнен квартет (опус 9); Джералд Финци – „Пeт багатели“ за кларинет и пиано.