АРИЯ (ит. aria — букв. въздух) завършена част от опера, оперета, оратория, кантата, изпълнявана от един певец с акомпанимент. Чрез арията се постига индивидуализиране и пълна характеристика на действащите лица. Напр. ария на Филип от оп. “Дон Карлос” от Верди, ария на Кончак от оп. “Княз Игор” от Бородин и др.
Арията е основна оперна форма, която се използва широко и във вокално-инструменталните жанрове (оратории, кантати, пасиони и др.) и се изпълнява от солист със съпровод на оркестър. Като правило ариите пресъздават чувствата на героите и се отличават с красиви и изразителни мелодии. Много често ариите изобилстват с виртуозни пасажи, което дава възможност на изпълнителите да покажат певческото си майсторство. В оперите през 17. и началото на 18 век преобладават ариите от типа da capo, при които третият дял е буквално повторение на първия и не се изписва в партитурата.