Алеманда – на френски: allemande – „немска, германска“) старинен немски танц, известен още през 16 в. През 17 и 18 в. Алеманда се явява като една от главните части на старинната партита и сюитата. Изпълнява се в умерено бавно темпо и в размер 4/4. Образци на Алеманда има в творчеството на Й. С. Бах, Хендел и др. Характеризира се с пълнозвучна, често полифонична фактура.
През периода на Ренесанса и барока френските композитори въвеждат този термин за обозначаването на германски танц, известен още от Средновековието. Размерът е двуделен, обикновено 2/4 или 4/4, темпото е умерено. В този си вид алемандата става неотменима част от бароковата сюита (обикновено втората, веднага след прелюда). Изпълнява се предимно от малък инструментален ансамбъл. Някои композитори, като Йохан Себастиян Бах и Георг Хендел, пишат алеманди и за солов инструмент – клавир или цигулка. Нерядко, особено при концертната сюита, авторите третират темпото по-свободно – от Largo до Ptesto.
През втората половина на ХVІІІ век с името алеманда се обозначават танцови пиеси в триделен размер 3/4 или 3/2, които наред с лендлера по-късно лягат в основата на модерния за времето си танц валс.