АКОРД (фр. – съгласие, разбирателство) едновременно звучене на три или повече тонове, които са или могат да бъдат наредени по терци. В съвременната музика се срещат акорди, построени и по други интервали (дефиниция от 1978 година). Съвременното определение е едновременно звучене на два или повече тона.
Акорд (от италиански: accordo – буквално – като една струна, „съзвучие“) е музикален термин, който обозначава едновременното звучене на поне два и често три или повече музикални тона, които са подредени или биха могли да бъдат подредени на интервала „терца“.
Една от определящите черти за акорда е неговият основен тон – тонът, върху който останалите части от акорда се подреждат на терца. Условно се нарича още първа степен на акорда, но това е по-скоро част от музикалния жаргон. Между основния тон от акорда и третия интервалът винаги е квинта.
Акордът се назовава по името на своя основен тон, като към това име се добавя съответно тонално определение. Например акорд, построен върху тона „до“ може да бъде „до минор“, ако тризвучието е минорно, или „до мажор“, ако изграденото тризвучие е мажорно.