Споделете в
5/5 - (26 votes)

Музикална училищна телевизия МУТВ създаде образователния видеоурок “Родопска музикално-фолклорна област”.

Урокът е с 4К качество. Към него са създадени субтитри на български език, което прави възможно автоматичен превод на други езици през Google (YouTube). За улеснение на лекторите, предоставяме пълния сценарий на образователния урок. Можете да гледате образователните уроци:
Добруджанска музикално-фолклорна област
Странджанска музикалнофолкорна област
Тракийска музикално-фолклорна област
Шопска музикално-фолклорна област

Родопска музикално-фолклорна област

Здравейте,
Ние сме ученици от МУТВ към ОУ „Св. Патриарх Евтимий“ град Велико Търново. С този урок ще ви запознаем с Родопската музикално-фолклорна област.
Приятно гледане!

Разположение

Родопската фолклорна област се простира в Южна България, на територията на планина Родопи. Границите на планината условно могат да бъдат приети и като граници на фолклорната област.

Песни

Родопските песни са лирични, нежни, навяващи тъга.  В Северозападните Родопи е характерно двугласното пеене.
В Неделино срещаме типичния за този район двуглас – пее се на групи по две певици. В „неделинския двуглас“ първият глас „води“, а вторият „следи“. Песните са обикновено в 2/4 или 7/8. Има и песни, които не са организирани метрично. Те се наричат безмензурни.
В Средните и Източните Родопи е утвърдено едногласното пеене. В Източните Родопи, които граничат с Тракийската област, могат да се открият някои на тракийския песенен фолклор.

За разлика от другите фолклорни области,

в Родопите мъжете вземат активно участие в интерпретацията на народните песни.  Бавните песни се изпълняват най-често от група певци. Орнаментиката на родопската песен се отличава със своята характерна звучност. В Родопската област песните се изпълняват на седянка, затова преобладават седенкарските песни, което не е типично за другите музикално-фолклорни области.
Текстовете на песните са свързани с отношенията между младите хора.

Възторгът от подвизите на безстрашните хайдути са изразени по ненадминат начин в някои от хайдушките песни на Родопите. Не е случайно, че една от тях пътува в космическото пространство – песента за Дельо войвода в изпълнение на Валя Балканска. Друг прославен българин, Капитан Петко Киряков или Петко войвода, е възпят с много любов и с дълбоко преклонение.

Не се срещат често жътварски песни,

защото поминъкът на населението не е типичен за земеделие. От друга страна, мелодии, свързани с овчарството изобилстват сред родопския песенен репертоар.
Срещат се сватбените обредни мелодии, свързани с отделните моменти от обичая.
Характерно за Родопската песен е, че е винаги уникална, както по звучене, така и по смислово съдържание.

Инструменти

Ниската каба гайда е с много голямо приложение сред местното население. Някои дори я наричат „родопска гайда“. Използва се за ансамблово свирене от овчарите, при сватби, събори, хора и други народни празненства. За отбелязване е, че гайдата се употребява както за сола, така и за акомпанимент на вокално изпълнение.
Тамбурата („саз”, „баламоа”) е инструмент, получил разпространение предимно сред българите с друго вероизповедание.
Кавалът и тъпанът също са част от родопското музикално творчество, а често се чуват и овчарските медни звънци – чанове.
Около Велинград срещаме двоянка, докато кавалът там не е толкова разпространен.

Танци

Танците в Родопската фолклорна област, подобно на музиката там, са плавни и умерени.
За мъжете са отличителни свободното и солово танцуване, широките стъпки, прикляквания или т.н. “танцуване на колене”. Родопчани стъпват тежко, с цяло ходило, винаги под съпровод на песен и силни възгласи.

Жените, от друга страна, както в песента си, така и в танца си, са по-сдържани и скромни. Танцуват съвсем сбито една до друга, с по-лека стъпка и мекота. В Родопската музикално-фолклорна област срещаме хората – “Доспатско хоро”, “Копче”, “Рипни”. “Сворнато хоро”, “Момчиловско хоро”.

Носии

Носиите в Родопската фолклорна област съпътстват всяка песен и всяко хоро.
Мъжката носия е типична чернодрешна народна носия. В родопския вариант тя е риза и елек с богата бродерия, червен пояс, тъмни потури, също декорирани с бродерия и гайтани.
Гайтанът представлява платнен шнур за украса на народните носии. Плетката на гайтаните е сложна и трудна за направа, което е предизвикателство за шивашките умения на жените.

Сред женските носии най-известната е т.н. “саяна” носия. Този тип носия е характерен за южните и югозападните части на България. Наименованието ѝ идва от думата “сая”, което означава постоянна горна дреха. В повечето случаи саята е едноцветна – бяла, черна, тъмнозелена или червена, оранаментирана предимно около пазвата.

Изпълнители

Ще споменем някои от най-известните певци от родопската област.
Валя Балканска, Виолета Георгиева, Костадин Дурев, сестри Кушлеви, сестри Хаджиеви, Румен Родопски, Любомир Петов, Надежда Хвойнева, Кристина Енгерова, Георги Чилингиров.

Традиции и обичаи

Родопската етнографска област е богата на традиции и обичаи.
Част от тези обичаи са типични единствено и само за тези земи. Най-известните са “Бекане”, “Бабугери” и “Предой”.

Бекане
“Бекането” е типична традиция, насочена към ежедневието на родопчанина и към неговото битие, обвързано с животновъдството в планинските земи. Обичаят се изпълнява на Тодоровден, когато след църковните ритуали всички се прибират по домовете си.

Стопанката на дома в деня преди Тодоровден, натапя в топла вода грах и го оставя така до деня на празника. След като се прибере от църквата, домакинята дава на всеки член от семейството по няколко от зърна грах – за благоденствие. След това хвърля по шепа нагоре за всеки от челядта и за добитъка. На този ден, в Родопската фолклорна област, освен традиционното за цяла България гостуване на имениците, момите нижат броеници от накиснатия грах за подарък за техните избраници. Мъжете също трябва отвърнат на жеста с подарък – за да е мирна къщата!

“Сурваскаре”
“Сурваскарските” игри са част от маскарадни традиции по нашите земи. Те се изпълняват обикновено по празниците около Коледа и Великден и целта им е основно “прогонването на злите сили” и “извикването” на здраве и плодородие.
Обикновено мъжете се преобразяват като “страшилища” и играят динамично и хаотично, с тежка стъпка и силни възгласи. Облеклата им са самобитни – от различни по цветове и тъкани, нарязани и скъсани кожуси или обърнати наопаки.
Често освен мъже в сурваскарските родопски игри се включват и децата, което е своеобразен символ на запазването на традициите през поколенията.

“Предой”
“Предоят” е традиционен празник на овчарите от Родопската фолклорна област. Той стига чак до съседните селища от Пиринската фолклорна област и се чества в деня на Св. Св. Константин и Елена (21 май).
Като основен обред на празника е доенето на овцете, но не обикновеното ежедневно доене, а като едно парадно доене, на което се струпва цялото село. Колкото повече ведра се издоят – толкова по-успешен и благополучен сезон се задава.

Финал

Надяваме се този видеоурок за Родопската музикално-фолклорна област да ви е харесал и да сте научили нови неща.
Ако е така, споделете го с вашите приятели! Благодарим ви! Ние сме Музикална училищна телевизия МУТВ. До нови срещи!

 

Родопска музикално-фолклорна област – видео