Сара Вон (Sarah Vaughan): “Божествената” в света на джаза, глас с изключителен диапазон и кадифен тембър
Сара Лоис Вон (родена на 27 март 1924 г. в Нюарк, Ню Джърси, починала на 3 април 1990 г. в Лос Анджелис, Калифорния) е сред най-ярките вокални явления в историята на джаза. Наричана с прозвището „The Divine One“ („Божествената“), тя завладява слушателите с уникалната си способност да съчетава блясъка на оперна техника с мелодичната свобода на джаза. С триоктавов гласов диапазон, прецизна интонация и неподражаемо вибрато, Вон оказва дълбоко влияние върху поколения изпълнители – не само в джаза, но и в поп, госпъл и соул музиката.
Детство, семейна история и първи уроци по музика
Сара Вон е родена на 27 март 1924 г. в Нюарк, Ню Джърси, в семейство с афроамерикански корени и силно религиозни традиции. Баща й, Асбъри Вон, работи като дърводелец и често пее в църковни хорове, а майка й, Ада Вон, е перачка, която свири на пиано в неделните църковни служби. Така Сара е от най-ранна възраст потопена в звуците на госпъл и спиричуъл музиката, които оформят у нея дълбока връзка с мелодията и емоцията в пеенето.
Още като дете тя проявява неустоимо влечение към пианото
– в къщи и в църквата изпробва акорди и мелодии, опитвайки се да имитира хармониите, които чува от майка си. По-късно взема уроци по пиано, като в средата на тийнейджърските й години вече умее да чете ноти и да акомпанира сама на себе си. Този инструментален опит ще изиграе важна роля в разбирането на хармонията, което впоследствие се отразява на импровизационния й подход при пеене.
Сара израства в беден квартал на Нюарк, но въпреки финансовите трудности, родителите й винаги насърчават любовта й към музиката. Освен църковните хорове, тя пее по училищни концерти, местни събития и конкурси за таланти. В края на 30-те години на XX век Ню Йорк е епицентърът на джаза, а близостта на Нюарк до Харлем и Манхатън предоставя на младата Сара възможност да се докосне до магията на разрастващата се биг-бенд и бибоп сцена.
Началото на професионалната кариера
В съдбоносната 1942 г. – когато е едва на 18 години – Сара Вон решава да участва в любителското състезание за млади таланти в легендарния Apollo Theater в Харлем. Именно там Ела Фицджералд прави своя пробив едва десетилетие по-рано. Сара изпълнява госпъл песен и джаз-стандарт, впечатлявайки публиката с обема, контрола и чувствеността на гласа си. Тя печели първа награда, която включва $10 и една седмица участия в програмата на театъра.
Това изпълнение не остава незабелязано за ключови фигури в джаз средите. Следват покани да участва в клубове из Харлем, където Сара има възможност да наблюдава на живо артисти като Дизи Гилеспи, Теди Уилсън и Били Екстайн. Именно Били Екстайн, тогава създал собствен биг-бенд, й предлага първия професионален договор: Вон става пианистка и втори вокал в групата на Екстайн, където ще се срещне с други млади таланти – Дизи Гилеспи и Чарли Паркър. В тази среда тя получава неоценим урок в бибоп импровизацията и напредналите хармонии, които скоро ще дефинират следващата епоха на джаза.
Преходът към големите сцени: биг-бенд ерата и самостоятелни записи
Период в биг-бенда на Били Екстайн (1943–1944)
В оркестъра на Екстайн Сара среща младия Дизи Гилеспи, Чарли Паркър и други бъдещи светила на бибопа. Те я въвличат в иновативните хармонични и ритмични концепции, които създават революция в джаза. Подкрепена от богатите аранжименти на биг-бенда, тя експериментира с фразировката и интегрира по-сложни мелодични линии в пеенето си. Именно тук получава прякора Sassy заради смелостта и остротата на импровизациите си.
Първи самостоятелни записи (1944–1945)
Сара Вон осъзнава, че гласът й се откроява в джаз средите. От 1944 г. започва да записва първите си сингли – „Body and Soul“, „Lover Man“ и други, за лейбъли като MUSICRAFT и Decca. Тези ранни записи подчертават необикновения й диапазон и способността й да оцветява всяка нота с емоция и техника, известна отчасти благодарение на класическите й занимания по пиано и познатите госпъл похвати.
До 1945 г. тя вече гради име на обещаваща джаз вокалистка, наред с Ела Фицджералд и Били Холидей. Сравняват “свръхестествения” й тон и вибрато с оперни певици, отбелязвайки, че Вон е сред първите, които безпроблемно пренасят оперната задълбоченост в джаз контекст.
Ключови албуми и голям пробив
„Tenderly“ и звукозаписите за Decca
В края на 40-те години Сара Вон започва да записва за Decca Records, където създава хитове като „Tenderly“, „Nature Boy“ и „Black Coffee“. Тя все по-уверено използва специфичния си широк диапазон, който обхваща от ниски мецо-сопрано тонове до високи колоратурни пасажи. Баладите й запленяват масовата публика, като някои от тях достигат високи позиции в поп класациите – рядък подвиг за джаз изпълнител по това време.
Сътрудничеството с Columbia Records и Mercury Records
През 50-те години Вон подписва договор с Columbia Records, където печели по-широка комерсиална популярност. Сред най-ярките й албуми от този период се открояват Sarah Vaughan in Hi-Fi (1950) и Swingin’ Easy (1957). По-късно преминава към Mercury Records и създава албуми, насочени както към джаз стандартите, така и към по-широка поп аудитория – ярък пример е Broken-Hearted Melody (1959), който се превръща в неочакван хит.
“Sarah Vaughan with Clifford Brown” (1954)
Една от най-знаковите творби на Вон е колаборацията й с тромпетния гений Клифорд Браун – албум, записан за EmArcy (под-лейбъл на Mercury) през 1954 г. Считан за шедьовър в джаза, този проект подчертава майсторството й в бибоп фразировката и артистичната й зрялост, а Клифорд Браун допринася с изключителните си сола, превръщайки срещата им в историческо събитие за жанра.
Сътрудничества с други легенди
През дългата си кариера Сара Вон работи със забележителна палитра от музиканти:
- Дюк Елингтън: Участват заедно на различни концерти и записи, а през 60-те Вон има гастроли, в които интерпретира композиции на Елингтън с оркестъра му.
- Каунт Бейзи: Често гостува с биг-бенда на Бейзи, където разцъфтява класическият суинг, подсилен от нейния мощен, но мек тембър.
- Куинси Джоунс: Младият тогава аранжор и продуцент я включва в няколко проекта. Съвместната им работа демонстрира как гласът й може да се впише в модерни за времето оркестрови концепции.
- Оскар Питърсън, Кенънбол Адърли, Джо Пасс: Вон участва в различни лайв сесии и албуми, където се срещат блестящи импровизаторски умове.
Тези сътрудничества не само потвърждават статута й на една от най-великите джаз певици, но и разкриват гъвкавостта й – тя може да се адаптира към почти всеки поджанр и формация, без да губи своята идентичност.
Характерен стил и музикални иновации
- Широк гласов диапазон: Сара Вон спокойно може да премине от ниски алтови регистри до високи сопранови фрази, при това с изящен контрол. Тя често украсява баладите с неочаквани скокове и импровизационни отклонения, спиращи дъха.
- Майсторско вибрато: Една от най-характерните черти на пеенето й е дълбокото, богато вибрато – тя го използва не само като украшение, но и като средство за изграждане на драма и емоционално напрежение.
- Напредничаво чувство за хармония: Благодарение на класическото си пиано образование и влиянието на бибоп средите, Сара борави свободно с дорийски, миксолидийски и други модални похвати, добавяйки изненадващи хармонични преходи.
- Интерпретация на текст: Макар да е известна предимно с гласовото си великолепие, тя придава голямо значение и на лириката, като всеки стих звучи пронизан от вътрешна емоция – дали ще е носталгия, надежда или копнеж.
Награди и международно признание
- Награди „Грами“: Сара Вон получава първата си номинация през 1958 г. за „Broken-Hearted Melody“. През 80-те е удостоена с Грами за цялостен принос (Lifetime Achievement Award), признаващ историческото й влияние върху джаза.
- Зала на славата на Грами: Няколко от нейните записи, сред които “If You Could See Me Now” и колаборацията й с Клифорд Браун, са въведени в Залата на славата на Грами, отбелязвайки вечната им стойност.
- Hollywood Walk of Fame: Има своя звезда на Алеята на славата в Холивуд за постиженията си в музикалната индустрия.
- Доктор хонорис кауза: През 70-те и 80-те няколко университета й връчват почетни степени по музика (Honorary Doctor of Music), признавайки виртуозността и приноса й за музикалното изкуство.
Личен живот, семейство и лични предизвикателства
В личен план Сара Вон преживява няколко брака и разводи. Първият й брак е през 1946 г. с тромпетиста Джордж Трийгър, който е и неин мениджър за кратко време. По-късно се омъжва за музиканти и управители на нощни клубове, но повечето бракове приключват с конфликти и съдебни дела.
Макар да е обичана от публиката заради гласовия си гений, Сара често се чувства несигурна в личния си живот. Непостоянната й емоционалност и високите изисквания към себе си (и към околните) понякога водят до трудни взаимоотношения, включително финансови проблеми и съдебни спорове за авторски права. Но, дори сред тези житейски бури, тя не престава да твори и да изнася концерти по света.
През 1961 г. осиновява дъщеря, на име Дебра, с която създава силна връзка. Дебра пътува често с майка си на турнета и става свидетел на славата, както и на трудностите, които Сара среща в мъжкия доминиран шоубизнес.
Благотворителност и обществена ангажираност
Сара Вон никога не е била гръмко политически ориентирана като Нина Симон или Хари Белафонте, но все пак:
- Подкрепа на гражданските права: Изнася концерти в полза на движението за граждански права. Участва и в благотворителни събития, подпомагащи афроамериканските общества, борещи се с дискриминацията.
- Музикално образование: Често провежда уъркшопи за млади вокалисти, където споделя опита и подхода си към изпълнение на джаз стандарти. Макар да не обича да преподава формално, тя подкрепя различни музикални училища и фондации, целящи да насърчат чернокожите деца да развиват таланта си.
Така, дори без да е организирана активистка, тя допринася за укрепването на джаз традицията и вдъхновява много млади артисти да преследват мечтите си въпреки социалните бариери.
Музикални проекти през 60-те и 70-те: нови стилове и еволюция
През 60-те и 70-те години Сара Вон експериментира с различни стилови насоки:
- Поп и R&B елементи: Снима се в телевизионни шоу програми и записва някои по-комерсиални албуми, приспособявайки репертоара си към преобладаващите тенденции, без обаче да прави компромис с джаз идентичността си.
- Бибоп и пост-боп: В сътрудничество с Хърби Хенкок, Рон Картър и други водещи музиканти от тогавашните бибоп среди, тя създава авангардни аранжименти на класически песни като „Round Midnight“ или „Cherokee“.
- Латино и боса-нова ритми: Модата на боса нова през 60-те не я подминава – тя записва няколко парчета в този стил, показвайки колко добре се вписва дълбокият й тембър в слънчевите латино ритми.
Въпреки многобройните й експерименти, меломаните винаги я разпознават по специфичното вибрато, дълбочината на гласа и „пропяването“ на всяка нота, което си остава запазена марка на Сара Вон.
Съживяване на кариерата през 70-те и 80-те
В края на 60-те звукозаписната индустрия се променя: фокусът се измества към рок, соул и новите поп звезди. Джазът става по-малко търсен от мейджър лейбълите, но Сара Вон е едно от имената, които успяват да се адаптират:
- Договор с Mainstream Records: В началото на 70-те издава няколко албума, сред които A Time in My Life (1971) и Feelin’ Good (1972), където смесва джаз с тогавашните фънк и соул течения.
- Работа с Norman Granz (Pablo Records): Когато Норман Гранц създава Pablo Records през 70-те, той се обръща към ветераните на джаза – Ела Фицджералд, Оскар Питърсън, Каунт Бейзи – и, естествено, към Сара Вон. С Pablo тя записва отличени с награди албуми, запазвайки високото ниво на своите късни периоди.
През 80-те години, въпреки навлизането на фюжън и диско музиката на пазара, Сара продължава да има успешно присъствие по световните сцени, участвайки на престижни джаз фестивали (Montreux, Newport, Monterey) и дори предприема турнета в Япония, където получава култов статут.
Характерно звучене и приемственост
Гласът на Сара Вон е често определян като „най-близкото до оперна величественост, което джазът е виждал“. Причините се крият в:
- Феноменален контрол на дъха: Тя може да издържа дълги фрази, без да губи поддръжката на звука или да компрометира тоновата си чистота.
- Силна динамична палитра: Преминава плавно от нежни шепотни тонове до силни, драматични кулминации, без да се усеща рязък преход.
- Умение за импровизация: Подобно на съвременниците й в бибопа, тя използва скат-пеене и бързи тонични модулации, украсени с темпераментни вибрато ефекти.
Много по-млади певици – сред които Арета Франклин, Уитни Хюстън, Диана Рийвс и Сесил Маклорин Салвант – посочват Сара Вон като първостепенен вдъхновител. Дори извън джаза, в поп и соул музиката, изпълнители признават, че са били впечатлени от способността й да съчетава елегантност с емоционална сила.
Награди, отличия и по-късна кариера
През 70-те и 80-те, въпреки бурните промени в музикалната индустрия, Сара Вон успява да остане в центъра на вниманието:
- Грами за цялостен принос (1989): След като получава множество номинации през годините, накрая получава престижното отличие за цялостен принос, признание за нейния многогодишен принос към джаза и популярната музика.
- National Endowment for the Arts (NEA) Jazz Masters: През 1989 г. е обявена за NEA Jazz Master – най-високата форма на официално признание за джаз музиканти в САЩ.
- Kennedy Center Honors: Макар да не получава тази награда формално, често е канена да пее и да бъде чествана на събития в Kennedy Center, където изтъкват ролята й в насърчаването на културното наследство на САЩ.
Продължава да записва и изнася концерти почти до края на живота си, включително и след като е диагностицирана с рак на белите дробове.
Здравословни проблеми, последни концерти и смърт
През 80-те години Сара Вон започва да страда от различни здравословни проблеми, свързани с дългогодишно пушене и натоварен начин на живот:
- Диагностициране на рак: През 1989 г. лекарите откриват рак на белите дробове. Въпреки лечението, заболяването прогресира бързо.
- Последни изпълнения: Дори в този период тя успява да изнесе няколко последни концерта, където гласът й остава впечатляващо силен, макар и с по-ограничен диапазон. В тези изпълнения критиците отбелязват още по-дълбока емоционална окраска, като че ли тя осъзнава, че се сбогува с публиката.
- Смърт (3 април 1990 г.): Сара Вон почива в дома си в Лос Анджелис, заобиколена от близки приятели и роднини, малко след като навършва 66 години.
Нейната кончина предизвиква вълна от почит, съболезнования и трибюти от джаз средите и музикалната индустрия като цяло.
Основни акценти в дискографията
Сред множеството записи на Сара Вон се открояват няколко заглавия, бележещи творческите й върхове:
- “Sarah Vaughan with Clifford Brown” (1954, EmArcy) – Момент на гениален синхрон между вокала й и тромпета на Клифорд Браун, често поставян сред най-добрите джаз албуми изобщо.
- “At Mister Kelly’s” (1957, Mercury) – Жив запис от клуба Mister Kelly’s в Чикаго, представящ я в интимна атмосфера, изпълнена с бибоп импровизации и шеговити диалози с публиката.
- “Sarah Vaughan in Hi-Fi” (1950, Columbia) – Ранен албум, показващ широката палитра на гласа й, подкрепена от биг-бенд и акустична ритъм секция.
- “Swingin’ Easy” (1957, EmArcy) – Емблема на това колко флуидна и ненатрапчива може да бъде скат-импровизацията, съчетана с топлото й вибрато.
- “Sassy Swings Again” (1967, Mercury) – Подчертава умението й да съчетава традиционни джаз стандарти с модерни аранжименти.
- “Send in the Clowns” (1974, Mainstream) – Албум, който разкрива способността й да вдъхне джаз дух дори в бродуейски песни и да докосне сърцата на поп публиката.
- “Brazilian Romance” (1987, CBS) – Един от последните й студийни проекти, продуциран от Серхио Мендес, където тя вплита гласа си в бразилски ритми с изумителна лекота и зряла чувственост.
Наследство и заключение
Сара Вон не е само джаз певица – тя е несломим символ на силата, която може да притежава един глас, съчетавайки оперни техники с бибоп свобода. Наричана The Divine One, тя успява да разшири хоризонтите на джаза, извеждайки го отвъд клубните и бибоп среди, за да достигне до широката публика. С кадифения си глас и нестихваща жажда за новаторство, Вон записва стотици песни и оставя богато наследство от изпълнения, вдъхновяващи не само вокалисти, но и инструменталисти, композитори и продуценти.
Нейната смърт през 1990 г. лишава света от един от най-изумителните гласове,
които джазът (а и музиката изобщо) някога е познавал. Но записите й, както и неизброимите почитателски слова от колеги като Ела Фицджералд, Нина Симон и Тони Бенет, продължават да отекват през десетилетията. За мнозина тя е остава неоспоримо въплъщение на “sassy elegance” – дръзка, но и изящна, способна да превърне всяка песен в лична изповед.
Сара Вон е икона, чийто принос към джаза не може да се сведе само до „велик глас“ – тя е една от движещите сили, които утвърждават вокалната импровизация и изтънчената, почти класическа, техника в джаза, проправяйки път за поколения певици, дръзнали да обединят жанровите бариери. Дори днес, когато слушаме записите й, усещаме как гласът й преминава през времето, докосвайки всяко вибриращо кътче на душата ни с мистичен, божествен заряд.
Източници
- Gourse, L. (1992). Sassy: The Life of Sarah Vaughan. Da Capo Press. ISBN: 0306804740
- Vaughan, S. (1954). Sarah Vaughan with Clifford Brown [Аудиозапис]. EmArcy Records.
- Feather, L. & Gitler, I. (1999). The Biographical Encyclopedia of Jazz. Oxford University Press. ISBN: 019532000X
- Friedwald, W. (1990). Jazz Singing: America’s Great Voices from Bessie Smith to Bebop and Beyond. Da Capo Press. ISBN: 0306803973
- Shipton, A. (2007). A New History of Jazz. Continuum. ISBN: 0826473801
- Vaughan, S. (1957). Swingin’ Easy [Аудиозапис]. EmArcy Records.
- Carr, I. (2009). The Illustrated Encyclopedia of Jazz. Flame Tree Publishing. ISBN: 1844513532
- Sassi, P. (2006). Divine: Sarah Vaughan – The Perfect Jazz Singer. Jazz Studies Press.
- Capitol Records – Архивни материали и дискографски данни за Сара Вон.
- Pablo Records – Документация и албуми, издадени през 70-те и 80-те.
