Нат Кинг Коул (Nat King Cole): джаз пианист, кадифен глас и икона на американската музика
Нейтънъл Адамс Коул (Nathaniel Adams Coles), по-известен като Нат Кинг Коул (роден на 17 март 1919 г. в Монтгомъри, Алабама – починал на 15 февруари 1965 г. в Санта Моника, Калифорния) е американски певец, пианист и композитор, който оставя неизличима следа в популярната музика на XX век. Считан от мнозина за един от най-елегантните и кадифени гласове в историята, Коул съчетава изящен джаз пианизъм с топла вокална чувствителност, привличайки милиони почитатели по цял свят.
Нат Кинг Коул е известен със своята уникална комбинация от джаз и поп
– формирал се като блестящ пианист в ерата на суинга, той става световна звезда с богати и мелодични балади като “Unforgettable”, “Mona Lisa” и “The Christmas Song”. Големият му принос се крие в превръщането на джаз звученето в достъпно за широка аудитория, при това с неподражаема класа и стил. Нещо повече, Коул е сред първите афроамерикански артисти с телевизионно предаване на свое име и проправя път за следващите поколения чернокожи изпълнители в киното, радио и телевизия.
Детство, семейна история и първи уроци по музика
Нейтънъл Адамс Коул е роден на 17 март 1919 г. в Монтгомъри, щата Алабама, в семейството на баптисткия пастор Едуард Коул и съпругата му Перлина. Семейството му се мести в Чикаго, когато Нат е още дете. Там баща му започва да служи като пастор в една от афроамериканските баптистки църкви, а майка му заема ролята на музикален ръководител и органист.
Израснал в среда, където госпъл и духовната музика са съществена част от всекидневието, Коул от ранна възраст проявява интерес към музиката. Учи се да свири на пиано, като първите му учители са именно майка му и по-късно местни педагози в Чикаго. На едва 12 години вече умее да чете ноти и да интерпретира класически пиеси. Въпреки това най-силно го впечатляват звуците на джаза и блуса, които чува по улиците на Чикаго и в клубовете, където свирят джаз легенди като Ърл Хайнс.
Началото на професионалната кариера
Като тийнейджър, Нат свири по училищни събития и малки локални клубове в Чикаго, често копирайки стила на Ърл Хайнс – един от най-известните пианисти в онези години. Около 1935 г. (все още непълнолетен), Коул за пръв път напуска дома си, за да се присъедини към турне на мюзикъл, наречен Shuffle Along. Там той не само свири на пиано, но понякога изпълнява и малки сценични роли.
След края на турнето, Нат Коул остава в Лос Анджелис. За да се издържа, започва да свири в местни клубове и бирарии. Заради характерната си техника и мелодичност, той е бързо забелязан от местните джаз музиканти. Първоначално работи само като пианист и рядко се осмелява да пее пред публика.
Преходът към големите сцени: триото „King Cole Trio“
През 1937 г. Нат Коул основава малък ансамбъл – King Cole Trio, заедно с Уесли Принс (бас) и Оскар Мур (китара). Това е нетипична формация за онези години, защото липсват барабани – звученето се крепи върху пианото, китарата и баса, създавайки просторен, но много топъл и интимен звук.
Триото свири преобладаващо инструментални аранжименти на суинг стандарти, блус и собствени композиции. Постепенно обаче публиката започва да настоява Коул да изпълнява и вокални партии. Първият им комерсиален успех идва с парчето “Sweet Lorraine” (1940), което показва, че нежните, лирични вокали на Нат грабват сърцата на слушателите. Триото става много популярно в Лос Анджелис, а не след дълго започва да издава записи за лейбъли като Capitol Records.
Ключови албуми и глобален пробив
- “The King Cole Trio” (1945): Първият сериозен комерсиален пробив идва с албум, озаглавен просто The King Cole Trio, който получава добри отзиви от критиката и публиката. В този период триото затвърждава стила си – лек и суинг, центриран върху лиричните сола на Коул.
- “Nature Boy” (1948): Песента става международен хит и издига популярността на Нат Коул до неподозирани висоти. Композицията на Идън Абес, изпълнена с характерния кадифен тембър, оглавява класациите и подчертава способността на Коул да пресъздава екзотични или рефлексивни мелодии.
- “Mona Lisa” (1950) и “Too Young” (1951): Тези парчета укрепват позицията му като една от най-големите нови звезди в американската поп музика. “Mona Lisa” получава Оскар за най-добра оригинална песен (във филмова версия), а “Too Young” става един от най-продаваните сингли на десетилетието.
Записите на Коул за Capitol Records му носят финансова стабилност и световна известност, отбелязвайки прехода от джаз клубна сцена към по-широкия комерсиален успех.
Сътрудничества с други легенди
По време на дългата си кариера Нат Коул работи с множество големи имена:
- Луис Армстронг: Двамата участват в няколко радио- и телевизионни програми, където сравняват и съчетават своя джаз подход.
- Дийн Мартин и Франк Синатра: В ерата на големите шоумени и вокални квартети (Rat Pack), Коул често гостува в телевизионните спектакли на Дийн Мартин, а на концерти на Синатра понякога изпълняват дуети.
- Ела Фицджералд: В няколко общи лайв участия и записи, тяхната колаборация е пример за изключително финото съчетание на два кадифени джаз-вокала.
- Нелсън Ридъл и Гордън Дженкинс: Като аранжори и диригенти те работят по оркестрови албуми на Коул, помагайки му да разшири стила си извън рамките на триото.
Характерен стил и музикални иновации
- Елегантен и интимен тембър: Гласът на Коул се отличава с рядка кадифена мекота, която го прави еднакво успешен в суинг парчета и романтични балади.
- Безупречна дикция: Вокалната му фразировка е прецизна; отделя специално внимание на текстовете, което допринася за меланхоличното въздействие на някои песни.
- Джаз пианист от висока класа: Преди да стане известен с пеенето, Коул вече е имал реноме на виртуоз в свиренето на пиано – техниката му е силно повлияна от Ърл Хайнс, но също е обогатена с лични, мелодични елементи.
- „Cool“ джаз звучене: King Cole Trio се счита за една от формациите, които допринасят за т.нар. cool jazz (взаимодействащ с уест коуст джаза), поради финото, неагресивно и мелодично пиано звучене, придружено от лек китарен компинг и топла контрабас линия.
Личен живот и лични предизвикателства
В личен план Нат Коул преживява както върхове, така и трудности:
- Брак и семейство: През 1948 г. той се жени за певицата Мария Хоукинс Елингтън (не е родствена на Дюк Елингтън), с която имат пет деца. Сред тях е и известната по-късно певица Натали Коул (Natalie Cole), която изгражда своя успешна кариера и след смъртта на баща си записва дуети с негови стари вокални записи.
- Расова дискриминация: Макар да е известна и уважавана фигура, Коул също се сблъсква с предразсъдъци. Той става първият афроамериканец, водил собствено телевизионно шоу – “The Nat King Cole Show” (1956–57), но предаването е прекратено поради липса на национални рекламодатели, които се притесняват от реакцията на аудиторията в южните щати.
- Атаки и инциденти: Понякога изпитва враждебност – например, когато купува къща в заможен бял квартал в Лос Анджелис, е посрещнат от прояви на расизъм.
Благотворителност и обществена ангажираност
Нат Коул не е открит политически активист, но:
- Подкрепа на каузи: Участва в събития за гражданските права, макар да предпочита да изразява мнението си чрез музиката и да избягва конфронтации.
- Благотворителни концерти: Подкрепя инициативи, свързани с музикалното образование на деца, често участва в радио- и телевизионни кампании за събиране на средства.
- Представяне на афроамериканската култура: Чрез качествата на своите програми и шоу, той допринася за подобряване на видимостта и приемането на чернокожите артисти в Холивуд и телевизионната индустрия.
Късни години, здравословни проблеми и прощаване с публиката
През 50-те и началото на 60-те години Коул продължава да има успехи с албуми като “Love Is The Thing” (1957) и “Ramblin’ Rose” (1962). Въпреки музикалния си разцвет, той поддържа нездравословен навик – страстен пушач, често с над 2–3 кутии цигари дневно, вярвайки, че това помага за „плътността“ на гласа му.
- Диагностика на рак на белите дробове: В края на 1964 г. Коул получава тежка диагноза – рак, причинен от дългогодишното му пушене. Въпреки болестта, опитва да записва нови песни и да се среща с публиката до последно.
- Последни записи: На финала на живота си започва работа по албума “L-O-V-E” (издаден посмъртно през 1965 г.), който става световен хит и включва едни от най-емблематичните любовни песни на Коул.
- Смърт (15 февруари 1965 г.): Той умира на 45-годишна възраст в болница в Санта Моника, Калифорния, оставяйки милиони фенове в траур.
Основни акценти в дискографията
- “The King Cole Trio” (1945) – Албумът, утвърдил стила на триото в джаз средите.
- “After Midnight” (1956) – Едно от зрелите му джаз издания, което представя Коул в пълния му блясък като пианист и вокалист.
- “Love Is The Thing” (1957) – Албум със струнни аранжименти на Гордън Дженкинс, включващ хитове като “When I Fall in Love”.
- “Ramblin’ Rose” (1962) – Топъл, кънтри-аранжиран албум, отварящ нови аудитории за Коул.
- “L-O-V-E” (1965) – Издаден посмъртно, той съдържа култовата едноименна песен “L-O-V-E”, която се превръща в класика.
Почетни звания, награди и академични отличия
- Награди „Грами“: Коул получава няколко номинации и печели Грами посмъртно за приноса си към музиката.
- Hollywood Walk of Fame: Има своя звезда на Алеята на славата, признание за заслугите му в записната индустрия и телевизията.
- Зала на славата на джаза: След смъртта му различни организации го обявяват за един от най-влиятелните джаз пианисти и вокалисти на XX век.
- Почетни степени: Някои университети отдават почит посмъртно, признавайки ролята му в популяризирането на американската музика по света.
Наследство и заключение
Нат Кинг Коул остава образец на стил и изтънченост както в джаза, така и в популярната музика. Той проправя пътя на афроамериканските изпълнители, успявайки да се утвърди в една епоха на дълбока расова сегрегация. Песните му и до днес могат да се чуят по радиостанции, а класическите му албуми не спират да вдъхновяват музиканти от различни жанрове – от джаз и блус, през поп и кросоувър проекти.
Независимо дали говорим за интимния звук на King Cole Trio или за пищните му оркестрирани балади, Коул носи артистична интензивност, която трудно може да се сравни. Дъщеря му, Натали Коул, продължава семейното наследство и постига световна известност, включително с постхумен дует “Unforgettable” с гласа на баща й – символично доказателство, че душевното му присъствие оцелява десетилетия след смъртта му.
Със своя кадифен глас и дълбоки корени в джаза, Нат Кинг Коул
олицетворява елегантното лице на американската музика в средата на XX век. Богата му дискография и пионерското му присъствие на телевизионния екран остават вдъхновение за всяко поколение, което търси истинска, непреходна емоция в музиката.
Източници
- Epstein, D. M. (1999). Nat King Cole. Farrar, Straus and Giroux. ISBN: 0374153530
- Gourse, L. (1995). Unforgettable: The Life and Mystery of Nat King Cole. St. Martin’s Press. ISBN: 0312147674
- Friedwald, W. (2017). Straighten Up and Fly Right: The Life and Music of Nat King Cole. Oxford University Press. ISBN: 0190461667
- Cole, N. (1987). L-O-V-E [Аудиозапис]. Capitol Records.
- Capitol Records – Официален архив и дискография на Нат Кинг Коул.
- Rock & Roll Hall of Fame – Биографични статии и исторически материали.
- AllMusic – Ревюта на албуми и песни на Nat King Cole.
- Official Nat King Cole Website – www.natkingcole.com
