Garth Brooks (Гарт Брукс) е роден на 7 февруари 1962 г. в Оклахома. Баща му Харт-Тройал Реймънд Брукс, работи като чертожник в петролна компания. Той го учи на първите акорди на китарата. Майка му, Колийн Керъл, през 50-те години е била професионален изпълнител на кънтри музика и песни. Тя записва за влиятелния лейбъл Capitol Records.
Гарт Брукс, както и петте му по-големи братя и сестри,
често пее в семейната среда, но основно се фокусира върху спорта. Неговата сестра, Бетси, която по-късно става негов басист, се счита за музиканта сред шестте деца на семейство Брукс. Гарт е спортистът в семейството. В гимназията той играе за училищния отбор по американски футбол и бейзбол, и участва като състезател в беговите дисциплини. Достиженията в бягането позволяват на Брукс да получи спортна стипендия за Държавния университет в Оклахома, където се включва в отбора като копиехвъргач. Брукс завършва през 1984 г. с диплома в областта на рекламата.
Същата година, Garth Brooks започва професионалната си музикална кариера.
Тя се състои в изпълнения по баровете на песни акомпанирайки си на китара. Една вечер, Род Фелпс, представител на музикалната индустрия предприема специално пътуване с автомобил от Далас за да провери “слуховете“ за “формата“ на Брукс достигнали до него. Фелпс харесва изпълненията, и убеждава Брукс да направи първия си демо запис, като за целта му предлага да замине за Нешвил. На Брукс са му нужни само 24 часа да отиде до Нешвил и да се върне обратно. Само няколко часа след пристигането си, той поема обратно към Оклахома, разочарован от индустрията, неговите перспективи като изпълнител, и разбиването на неговите наивни мечти. През това време обаче съумява да изготови записите.
Брукс продължава да участвува в програмите на редица клубове в Оклахома.
През 1986 г. Брукс се жени за Сенди Мал (Sandy Mahl), с която се среща, докато работи като портиер-бияч. Двойката има три дъщери, които са родени през 1992, 1994 и 1996 години. През 1987 г., Брукс и съпругата му се преместват в Нешвил, за да “завържат подходящи връзки“ в музикалната индустрия, този път с по-добра представа за това как музикалната индустрия оперира.
Брукс започва да работи с различни композитори и продуценти.
Изпява много демо записи творение на много различни композитори. Въпреки, че прави стабилни връзки в рамките на отрасъла и събира мощен менаджърски екип, нито един лейбъл в града не се решава да подпише договор с него. През 1988 г., шест седмици след като през Capitol Records преминава неговата демо касета, един от изпълнителните директори на звукозаписната компания вижда Брукс как пее в местен клуб. Впечатлен от изпълнението на артиста той убеждава лейбъла, за да подпише договор с Гарт.
След подписването с Capitol Records
Брукс започва работа с Алън Рейнолдс продуцент на Дон Уилямс и Кристал Гейл. От този момент Гарт започва да прави история в музиката. Неговият едноименен (self-titled) дебютен запис на албума «Гарт Брукс» (Garth Brooks) съдържа четири хит сингъла, включително “Much Too Young (To Feel This Damn Old)”, “If Tomorrow Never Comes”, “Not Counting You”, и популярната и утвърдена песен с която най-тясно е идентифициран – “The Dance”. Издаден на 12 април 1989 г., «Гарт Брукс» съумява да стане най-големият кънтри албум по продажби в страната през 80-те години. Албумът е добре приет от критиците и се изстрелва на второ място в кънтри хит-парада на страната, съумявайки да заеме и 13-о място в класацията за поп музика на Билборд. Дебютният успех, е засенчен от унищожителната привлекателност на Клинт Блек (най-добре представящ се кънтри изпълнител към момента), както и от други подобни на Брукс нови “мъжки вокали” като Травис Трит и Алън Джаксън. В рамките на една година, Брукс ще се извиси над всички тях с неговия изненадващ, широко разпространяващ се успех.
Гарт спечелва първата от многобройните си награди в бранша,
когато е представен през 1990 г. от Асоциацията за Кънтри Музика (CMA) за наградите – млад изпълнител и видео на годината (награда за “The Dance”). “The Dance” печели и наградата за песен и видео на годината на Академията за кънтри музика (ACM) през 1991 г.. “If Tomorrow Never Comes”, песента в която той е съавтор, печели наградата любим кънтри сингъла през 1991 г. на американските музикални награди, както и множество други отличия. Това е благоприятно начало за един артист, който казва, че е бил “уплашен до смърт”, когато е записвал своя дебют. “… Когато започнах, аз имах едно нещо в ума си – да направя хората от моя роден край, горди”, казва Гарт Брукс. “Аз наистина се чувствах като представител на Тулса и Юкон, Оклахома., и повече от всичко, исках те да харесат това, което сътворих.”
Вторият албум на Гарт Брукс – новаторския «No Fences»,
е издаден през 1990 г. и остава в продължение на 23 седмици на лидерската позиция под номер едно в чартовете за албуми в кънтри стил. Дискът също достига до трето място сред най-добрите албуми във всички стилове, и в крайна сметка става най-продаваният в кариерата на Брукс, (продадени са 17 милиона копия от албума).
«No Fences» включва в себе си четири № 1 хита: “Friends in Low Places“ “Unanswered Prayers“ “Two of a Kind (Workin’ on a Full House)” и “The Thunder Rolls“. Първият от тях – “Friends in Low Places” бързо се превръща в химн, който печели наградата сингъл на годината и от CMA и от ACM. “The Thunder Rolls”, в който Гарт е съавтор, печели Видео на годината на наградите на CMA, и любим кънтри сингъл от 1992 г. на Американските музикални награди, където също албумът «No Fences» печели – любим кънтри албум. CMA и ACM присъждат на Гарт званието шоумен на годината през 1991 г., а Billboard го обявява за най-добър поп и кънтри изпълнител,
Огромният успех на «No Fences» подготвя почвата за албума,
«Ropin’ The Wind» (1991), който е първият албум в историята, дебютирал в класациите под номер 1 – както в общата Билборд Топ 200 за Албуми така и в класацията за Кънтри Албуми. Интересен факт за третият албум, «Ropin’ the Wind» е, че преди да бъде официално обявен за продажба получава 4 милиона предварителни поръчки (на зелено). През първата седмица, щурмува върха на хит парада на популярната музика – за първи път в историята на музикалните записи за стила кънтри.
«Ropin “The Wind», спечелил на Гарт награда “Грами”,
за най-добро мъжко кънтри вокално изпълнение през 1992 г., както и други награди, има пет хит сингъла: “Rodeo”, “Shameless”, “What She’s Doing Now”, “Papa Loved Mama” и “The River”. До края на 1991 г., общите продажби на записи на Гарт достигат до една четвърт от цялостния обем на продажбите на записи на кънтри музика в края на годината. На фона на десетките награди, които последваха издаването на албума, Брукс отново се сдобива с званието шоумен на годината отличие получено и от CMA и от ACM. След като Гарт помита всички Билборд награди през 1992, читателската анкета на Entertainment Weekly (1992 г.) му присъжда степента – Най-добър певец (Top Male Singer), пред подгласници като Брус Спрингстийн и Аксел Роуз.
В резултат на многобройни експерименти в музикалната си кариера Гарт
има издадени 44 албума и повече от 95 милиона записи, които се продават само в САЩ до 2000 г., когато музикантът обявява оттеглянето си, за да прекарва повече време със семейството си. Кариера на Гарт Брукс се превръща в една от най-успешните в историята на поп музиката през 90-те години. Изпълнителят успява да подобри много от поставените рекорди по продажби и посещаемост на концерти. От 2005 г. насам участието на Гарт Брукс в концертни прояви частично е възобновено. Както певецът заявява в биографичен документален филм – “… ако сравните кариерата ми с футболен мач, то втората половина още не е започнала, а в момента тече голяма почивка. …“
Да стане най-продаваният музикант на всички времена е целта която Гарт Брукс
си поставя през 1998 г., когато единствено “Бийтълс” стоят на пътя за постигането и. Тази динамична кънтри мегазвезда – известен с такива хитове като “If Tomorrow Never Comes”, “Friends in Low Places”, “The Dance”, и “Rodeo” е официално най-одобрявания солист в историята на музиката в САЩ, според Асоциация на звукозаписната индустрия в Америка (Recording Industry Association of America (RIAA)). С повече от 95 милиона продадени албума (официално удостоверени продажби от 1989 г. до 1998 гг.) той е най-бързо продавания артист (като продажби на албуми) в историята на RIAA. Обичан от феновете, Брукс изиграва 350 шоута в 100 града по време на неговото концертно турне (Garth’s World Tour -1996-9) , продавайки повече от 5.3 милиона билети.
Вълненията около неговите турнета започват по-рано още в Ирландия
(1994 г. на UK tour), където около 130 000 ирландските фенове се устремяват към центъра на града в търсене на билети, след като е обявено, че Гарт ще се представи в Дъблин през пролетта на 1994. За по-малко от два часа и половина са продадени 34 000 билета за четирите шоута. В резултат се налага дори намеса на полиция която да разпръсне тълпата, така че търговците в града да се върнат към обичайния си бизнес. Друг интересен факт от световното турне, в което са включени 13 страни и са изнесени представления пред повече от четвърт милион фенове извън пределите на САЩ, е в Барселона. Там тълпата го награждава с най-големият комплимент, крещейки по негов адрес: “Тореадор! Тореадор, Матадор! Матадор!”.
Както споменах, целта поставил си Брукс по това време е да надмине “Бийтълс”,
т. е. да продаде над 100 милиона записи. Това постижение в продажбите е отнело на Феноменалната Четворка от Ливерпул 34 години. Само след десет активни години, Брукс се доближава до този рекорд. “Да ме поставят на една плоскост с Бийтълс е зашеметяващо усещане за мен”, каза Брукс на Брайън МакКълъм от Детройт Фрий Прес. “Без значение колко записа ще продам, никога няма да бъда на една и съща планета с “Бийтълс”. “Аз не искам да бъда запомнен като лице променящо резултатът в едно състезание” казва още Брукс,. “Аз просто искам да се съсредоточа върху правенето на музика. Тогава резултата ще се грижи да нараства от самосебе си…”
Още музикална история, е написана на 7 август 1997 г.,
когато Гарт изнася представление в Сентрал парк (Central Park) и привлича най-голямата публика на концерт. Гарт – на живо от Сентръл Парк (Garth—Live From Central Park) е най-гледаната и с най-висок рейтинг оригинална програма на HBO през 1997 г., побеждавайки всички излъчени от конкуренцията в периода от време на излъчване, както и три от четирите комбинирани (ефирни и кабелни) мрежи. Въз основа на HBO рейтингите, Гарт – на живо от Сентръл Парк е най-гледаното предаване на кабелна телевизия през 1997 година. Този феноменален успех, както и неговото продължаване на турне, печели на Гарт през 1997 от CMA наградата артист на годината и Специална награда за Върхови постижения от ACM през 1998 година.
Едновременно с края на рекордното турне, Гарт Брукс
издава двоен CD «»Double Live Garth Brooks», издаден през ноември 1998 г., с 25 парчета и над 100 минути музика. 20-тократният, мулти-платинен албум, мулти-Disc Set става най-продаваният концертен албум на живо в историята на музиката. Първият сингъл от този двоен концертен албум има специално значение за Гарт. “… Аз търсех песен да възпея майка ми, още откакто започнах “правенето“ на музика”, казва Гарт. “Някак си, не съумявах да я напиша. Тогава, един ден, Бенита Хил (Benita Hill) ми изсвири песен. Тя бе написана съвместно с Пам Волф (Pam Wolfe), озаглавена “It’s Your Song”. Майката на Бенита е била болна, също както и майка ми. Аз седнах и се заслушах. След малко сълзи започнаха да капят от очите ми. Когато я записвах, аз бях напълно изтощен. Казах на Бенита че настроението, изразено в тази песен се приближава най-точно до чувствата които изпитвам към моята майка през цялото това време, но просто никога до този момент не съумявах да намеря точните думи.” (Колийн – майката на Гарт, бивш артист на Capitol Records и първи негов музикален наставник, е починала на 6 август 1999 г.).
“Аз обичам идеята за “«Scarecrow», (Плашилото)” човек,
който е безмозъчен, но който има сърце”, каза Гарт за заглавието на дванадесетият си студиен албум (на пазара от 2001 г.). “Това е най-щастливият албум, който съм, правил някога.” Подобно на своите предшественици, «Scarecrow» се превърна в голяма новина. Албумът дебютира на върха на Топ 200 на класацията на Билборд за Албуми и в чарта за Кънтри Албуми, и от четвъртата си седмица обхвана 21 процента от всички кънтри продажби. Незабравими ще останат звездните дуети на Плашилото – “Beer Run” с Джордж Джоунс и “Squeeze Me In” с Триша Йърууд,. Не по слаби са хитовете “Why Ain’t I Running” и “Thicker Than Blood”.
По времето, когато «Scarecrow» (пет пъти, мулти-платинен албум), е реализиран, Гарт обяви, че планира да се оттегли от музиката, за да прекарва повече време с трите си дъщери. Ето част от едно негово изказване: …”Плашилото е напомняне, че Брукс е човек със значителна дарба. Подобно на Елвис и Синатра, Брукс не е само певец, но и интерпретатор”, “Хората се пенсионират: А това е най-добрата ми творба до момента, Изпълнена е с човешки чувства. Ако това е последният диск на една суперзвезда, какъв по-добър начин да си отида.!”
Но «Scarecrow» не е последният запис на Гарт,
които не иска да излезе в почивка твърде бързо. През 2005 г. сключвайки изключителна сделка с търговската марка Wal-Mart, той издава «Garth Brooks: The Limited Series boxed set» (“Гарт Брукс: ограничена серия“), която постига златен статус още в първия ден на продажбите, като става най-продаваният музикален артикул в историята на Wal-Mart. В комплекта е включен топ-хита – “Good Ride Cowboy”, изразяващ почитта на Гарт към починалия същата година Крис ЛеДю (Chris LeDoux). Песента достига номер 1 в кънтри класациите на Билборд.
Гарт сега прекарва времето си в Оклахома с дъщерите си Тейлър (Taylor), Аугуста (August) и Айли (Allie), и съпругата си кънтри певицата Триша Йърууд (Trisha Yearwood). Той продължава да работи от името на много благотворителни организации, включително и собствената си Фондация за деца (Teammates for Kids Foundation) http://www.teammatesforkids.com/. 2012 година източник: Garth Brooks
