Споделете в
5/5 - (143 votes)

Рихард ЩраусРихард ЩРАУС (1864–1949)

Рихард Щраус е един от най-големите композитори от края на XIX и първата половина на XX век. Той е създал огромно творчество във всички области на музикалното изкуство и всичките му произведения са написани с блестящо майсторство. Рихард Шраус е смел новатор и тласка напред развитието на музикалното творчество на своето време.

В областта на музикалния театър той е оставил 17 големи произведения — оперни балети, от които по-значителни са: „Саломе“, опус 65 (1905), „Електра“ опус 58 (1908), „Кавалерът на розата“, опус 59 (1910), „Жената без сянка“, опус 65 (1918), „Интермецо“, опус 72 (1923), „Египетската Елена“, опус 74 (1927), „Арабела“, опус 79 (1932), „Капричио“, опус 85 (1941) и др. Оперните и балетните произведения на Рихард Щраус представляват нов етап в развитието на тези жанрове. Също така извънредно големи художествени достойнства притежават симфоничните произведения на композитора и особено неговите симфонични поеми. Те са едни от най-често изпълняваните произведения от немската музика. С огромна популярност се ползуват: „Дон Жуан“, „Веселите шеги на Тил Ойленшпигел“, „Смърт и просветление“, „Дон Кихот“, „Животът на героя“, както и двете му симфонии — „Домашна“ и „Алпийска“ и мн. др.

Рихард Щраус е роден на 11 юни 1864 г. в Мюнхен.

Композиторът произхожда от семейството на музикант. Музикалното си дарование показва от ранно детство. На 17-годишна възраст той вече е автор на няколко произведения, между които един струнен квартет, изпълнен на концерт. Само след една година, в Берлин, са изпълнени една негова увертюра за симфоничен оркестър и Сюита за 13 духови инструмента. През 1885 г., когато Щраус е 21-годишен, той става диригент на Майнингенския оперен театър. Щраус проявява блестящи качества на диригент и през целия си дълъг активен творчески живот се занимава с такава дейност.

Преди да навърши 20 години Щраус

си спечелва име на талантлив композитор, който има вече творчески актив от около десет опуса. През 1886 г. той завършва две значителни произведения — Бурлеската за пиано и оркестър и симфоничната фантазия „Из Италия“. Скоро след това композиторът създава забележителните си произведения „Макбет“, „Дон Жуан“, „Смърт и просветление“ и др. Наскоро той вече добива световна известност. През 1909 г. Щраус става член на Академията на изкуствата в Берлин. През целия си живот именитият композитор се е занимавал и с активна концертно-изпълнителска дейност. Щраус е работил като диригент в различни оперни театри и е дирижирал огромен брой концерти. Той е смятан за един от най-големите диригенти до своето време и за най-големия представител на немското музикално творчество след Рихард Вагнер. Изкуството на Рихард Щраус може да се окачестви като последната проява на късния романтизъм в европейската музика; цялото му творчество е изградено върху най-добрите традиции на немското тоново изкуство. Още през 1899 г. Ромен Ролан окачестви музиката на Щраус като последното велико събитие в европейската музика.
Рихард Щраус умира в дълбока старост на 8 септември 1949 г. във вилата си в Гармиш. Източник: Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта, Държавно издателство „Музика“, София, 1976

Рихард Щраус
Отбелязана с: