Споделете в
5/5 - (95 votes)

Жан-Батист ЛюлиОсновоположникът на френската класическа опера-балет,

създателят на френския национален оперен стил, на френската оперна увертюра и оркестрова сюита, музикалният властелин на Франция при Луи XIV Жан-Батист Люли живее и твори през второта половина на XVII в. Дейността му е огромна и разностранна и оставя дълбоки следи в развитието на музиката в цяла Европа.

Жан-Батист Люли (Jean-Baptiste Lully – Джовани Батиста Люли)

е роден на 29.09.1632 г. във Флоренция в семейството на беден италиански мелничар. Останал кръгъл сирак на 10-годишна възраст, той проявява артистични данни дори и участва в интермедиите на един панаирджийски театър. Младият Джовани се научава да свири много добре на цигулка по слух.
Пребиваващият във Венеция френски благородник херцог Гиз забелязва в една кръчма даровитото 12-годишно дете и през 1644 г. го завежда в замъка си във Франция, за да забавлява семейството му, като свири на китара и цигулка.

Във Франция Люли се натурализира, преименува се в Жан Батист и винаги се чувства и смята за французин.

По-късно на Жан Батист като че ли му потръгва – намират му работа в кухнята на сестрата на френския крал, а скоро става и паж на самата княгиня. Княгинята забелязва находчивостта, ума и големите му музикални способности, помага му да учи музика и Люли става отличен цигулар, китарист, певец и танцьор. Свири в домашната дворцова капела.
Младият Люли обаче написва някакви сатирични стихове по адрес на господарката си, заради което бива отстранен от нейната свита.

Въпреки че изпада в немилост, Люли продължава упорито да се учи и усъвършенства музикалното си майсторство на цигулка, пеене и танци, учи и пиано при прочутите тогава музикални педагози.

От 1650 г. Люли участвува като танцьор в спектаклите на Луи XIV във Версай.

Там забелязват неговите всестранни музикални способности и подготовка и го назначават цигулар в придворния оркестър на краля, състоящ се от 24 цигулари. Освен качествата на цигулар Люли проявява организаторски и диригентски способности и през 1652 г. става ръководител на оркестъра. След това му възлагат и ръководството на един по-малък оркестър /16 виолонисти/. в който свирят само придворни и благородници. Този оркестър се прославя с високото си художествено изпълнение, за което заслуга има и диригентът.

На 20 годишна възраст Люли е удостоен със званията „дворцов капелмайстор“, „придворен композитор“ и „инспектор на инструменталната музика“.

Ловкият и способен Люли успява да спечели голямо влияние пред „Краля-Слънце” (Луи XIV), става негов фаворит и умело използва благоразположението му за лични изгоди. Удостояват го и с дворянската титла – кралски секретар и музикален интендант, поема ръководството и на „Голямата конюшня“ /оркестъра на кралската ловджийска музика и музиката на шествието/ и църковния хор. Той просперира необикновено бързо – провъзгласен е за директор на придворния балет и опера, издейства си от краля /за цял живот и наследствено/ привилегията да поставя опери в кралския оперен театър, наречен „Кралска музикална академия“ /това название на парижката „Гранд опера“ е запазено и досега/, както и правото да открива само той музикални школи, да печата партитури и либрета. Неусетно Люли централизира целия музикален живот на Франция в свои ръце.

Люли е типичен придворен в двореца на Луи XIV –

ловък, хитър и алчен кариерист, угодник на силните, но е и разностранно способен деятел на изкуството. Получава баснословни доходи и след смъртта си оставя колосално наследство.
Основната грижа на Люли е операта. Той сам издирва и обучава певците, ангажира оркестрантите, наблюдава подготовката на балетната част и следи оформлението на декорите. Провежда до 70, а понякога и повече репетиции на една и съща опера, докато не бъде подготвена до съвършенство.

Принуждава либретиста на операта Филип Кино да преработва по двадесет пъти либретото, докато не бъде написано според неговите изисквания. Организира операта почти в съвременен състав: 24 солисти-певци, 66 хористи, 77 оркестранти, 25 солисти-танцьори. 69 фигуранти, много технически персонал и други. Под негово ръководство френската опера няма равна на себе си в света и по онова време.

Жан Батист ЛюлиВ сътрудничество с Молиер Люли написва редица либрета за комични опери-балети

по комедиите: „По неволя брак“, „Еснафът-дворянин“ и др., и участвува в тях като режисьор и актьор. Той композира и редица блестящи балети, наречени „балети с маски“, понеже участващите се явяват с маски. При тези дворцови балети танцува и кралят, а Люли участва и в тях като танцьор и актьор. Най-забележителен от тези е „Балет в нощта“. Той пръв в историята на балета въвежда женските роли да се играят от жени /дотогава те са изпълнявани от дегизирани мъже/.

Композиторът създава и класически тип френска увертюра:

първата част – бавна, величава, съпътства появяването на краля в зрителната зала. Втората част – бърза, обикновено полифонична – често се следва от трета, отново бавна част.
С увертюрата и балетите си той оказва голямо влияние за по-нататъшното развитие на увертюрата и въобще на оркестровата музика. Люли поставя началото и на оркестровата сюита. Композира още дивертименти, пасторали, арии, инструментални пиеси, църковни произведения, свежа и изящна танцувална музика.

Жан Батист Люли има ценен реформаторски принос със създаване на опера

– лирична трагедия, чиито речитативи се доближават до приповдигнатата декламация в трагедиите на Расин. Насища оперите си с драматизъм /типична черта на френския класицизъм/, съгласува текста с музиката, която според него не е само за ефекти, но и средство за подчертаване на звучния френски език. Дългите драматични речитативи и поетични декламации достигат до степен на музикално звучене. Той майсторски съчетава най-добрите страни на италианския оперен стил – мелодичността и оркестрацията, с особеностите на френския език и вкус /тясна връзка между драма и музика, ясна декламация в пеенето/.

Много от оркестровите номера на оперите му имат за основа тогавашните салонни танци

– шакона, менует, гавот, буре и други, които през XVIII в. стават съставна част на инструменталната сюита. Музиката на хоровите и балетните епизоди е наситена с народнопесенни й танцувални елементи.
В монументалните опери на Люли голямо място заемат ефектни зрелищни действия – жертвоприношения, шествия, заклинания, както и силно въздействащите върху публиката маршове.
Сюжетите на оперите си Люли черпи от античната гръцка и римска митология, като ги разработва в духа на френския класицизъм. Използва и героични сюжети, поради което се счита за създател и на френската героична опера.

Въобще стилът на оперната музика на Люли се характеризира

с възвишеност, патетичност, а заедно с това и с аристократическа сдържаност, изящност и разсъдливост. Той се ръководи от класическия принцип за трите единства: на времето, на мястото и на действието.
Всичко това определя заслугите му за формиране на френския национален оперен стил.
Като диригент Жан Батист Люли пръв въвежда диригентската палка, която обаче представлява тежък бастун, с който се чука и тактува. Той е много буен диригент и при едно дирижиране така тежко си наранява крака, че раната му не оздравява, а гангренясва и от нея умира в Париж на 22.03. 1678 г. на 55 годишна възраст.

Жан Батист ЛюлиСписък на по-важните творби на Жан Батист Люли

Опери
„Празници на любовта и на Бакхус“ /1672/; „По неволя брак“ по едноименната комедия на Молиер /1664/; „Любовта-лекар“ /1665/; „Господин дьо Пурсоняк“ /1669/; „Еснафът-дворянин“ по едноименната комедия на Молиер /1670/; „Алцеста“ /1674/; „Тезей“ /1675/; „Атис“ /1876/; „Изида“ /1677/; „Психея“, трагедия-балет /1678/; „Белорофон“, комична пасторала; /„Просперина“/ „Прозерпина“ /1680/; „Сицилиецът, или любовта-живописец“; „Триумф на любовта“, опера-балет /1681/; „Персей“ /1682/; „Голямо кралско дивертименто“; „Фаетон“ /1683/; „Амадис“ /1684/; „Ролан“ /1865/; „Кармос и Хермио“; „Храма на мира“, опера- балет /1685/; „Армида“ /1686/; „Адис и Галатея“ /1686/; „Рено“; „Отегчителният“ по едноименната комедия на Молиер и др.
Балети – 20, между които: „Нощен балет“ /1653/; „Алцидиана“; „Годишните времена“ /1661/; „Изкуствата“ /1663/; „Раждането на Венера“ и др.
Дивертименти, арии, песни, инструментални пиеси, църковни произведения и др.
Източник: 120 велики композитори

Жан-Батист Люли 1632-1687