Споделете в
5/5 - (93 votes)

Едвард Григ„Аз открих богати съкровища в народните напеви на моята родина и от този неизследван досега извор на норвежката народна душа се опитах да създам национално изкуство.“ – Едвард Григ

Тези думи на норвежкия композитор, пианист, диригент и музикално-обществен деец Едвард Григ най-добре определят неговото място в историята на норвежката и на световната музикална култура.
Едвард Григ е преди всичко национален композитор. В музиката му е отразен животът на неговия трудолюбив, мъжествен народ, суровата му житейска борба, възпети са героични образи от норвежкия епос и народната фантастика. Неговите мелодии пресъздават поетичния образ на Норвегия – страната на скалите, горите и фиордите. В музиката му – достъпна, наситена с много лиризъм и изтънчена изящност, намират отражение дълбокият хуманизъм и страстен патриотизъм на композитора.

Едвард Григ е основоположник на норвежката музикална класика,

с неговите творби норвежката музика за първи път си спечелва световно признание. Затова той заема в историята на норвежката музикална култура такова място, каквото Михаил Глинка – в руската, Шопен и Монюшко – в полската, Сметана – в чешката…
Григ е майстор на миниатюрите и твори преди всичко в областта на камерно-инструменталните и вокалните жанрове – автор е на 150 пиеси за пиано, 140 песни за глас, симфонични танци и други. Към „големите форми“ може да се причислят музиката към драмата „Пер Гинт“ и двете сюити към нея, един концерт за пиано и оркестър, три сюити за цигулка и пиано, соната за виолончело и пиано и няколко хорови пиеси.

Едвард Хагеруп Григ е роден на 15 юни 1843 г. в приморския град Берген, Норвегия.

Баща му Александър Григ, търговец и английски консул в Берген, любител на музиката, е внук на свободолюбив шотландец, изгонен от родината му заради участие в народно въстание. Майка му, по рождение Хагеруп, произхожда от селско семейство. Тя е високо образована, с голяма музикална култура. Пише стихове, чудесно разказва народни приказки, пее и е превъзходна пианистка — често изнася самостоятелни концерти, ръководи музикален кръжок и преподава уроци по пиано. Поради силния й, решителен характер я наричат „дъщерята на Брунхилда“ (Брунхилда — женски героичен образ от германска легенда).

В дома на Григ винаги е уютно, светло, весело, звънят детски гласове.

Дъщерите Ингеборг и Елизабет, както и по-старият син Джон наследяват от родителите си любовта към музиката /Джон става виолончелист и музикален критик/, а четвъртото от петте деца е бъдещият композитор.
В семейството често се говори за изкуство и наука, устройват се вечери, на които звучи музика, от велики класици. Тези първи впечатления се запечатват дълбоко в паметта на малкия Едвард – оттогава например нежното и впечатлително до болезненост дете обиква изящната музика на Моцарт, а когато научава от майка си, че Моцарт не е жив, страда болезнено за него.

Малкият Едвард е с руси, почти бели коси и удивително сини очи.

Има силно развита фантазия, мечтае с часове и е много сантиментален. По нрав е весел, любвеобилен. В детските си години съчинява стихове и вечер ги декламира пред домашните си.
От всички музикални инструменти Григ най-много обича пианото и още на пет години сам се опитва да свири. Когато му се удаде да извлече от инструмента някое красиво благозвучие, радостта му е безгранична. От 6-годишна възраст майка му го обучава системно на пиано с неумолима настойчивост и взискателност. Скоро Едвард започва да импровизира, с учудващо майсторство „имитира“ с подходящи звукосъчетания природни явления – гръм, буря, дъжд, вятър, шепот на листата… Оттогава започва да зрее и творческото му дарование. Опознава фугите на Бах, ноктюрните на Шопен, Шуман, „Дон Жуан“ от Моцарт и Бетховеновите сонати. Пее в хор, отлично свири по слух. На тази ранна възраст Едвард вече съчинява около 30 вариации по теми на рибарски песни.

Едвард се учи в обикновено норвежко училище,

но мечтателното дете не може да привикне към суровата училищна обстановка и няма много добър успех. Убеден, че причината е в музикалните му занимания, учителят му веднъж намира между тетрадките една негова композиция и се отнася много грубо с детето. Огорчението от тази грубост Григ носи в душата си цял живот.
Едвард много обича природата. На десетгодишна възраст прави с баща си голямо пътешествие из Норвегия, което му доставя огромна радост и оставя у него богати впечатления. В село Трондхайм например на една сватба стар и куц народен цигулар свири старинен народен танц – „халинг“. За първи път Едвард чува норвежка народна цигулка с 8 струни /4-те служат за резонанс на първите четири/. По-късно композиторът използува подобни мотиви в своите симфонични произведения. Още в ранно детство се формира и изгражда и патриотичното му чувство – естествен отклик от общите патриотични настроения в Норвегия, която по това време е под върховната власт на шведския крал.

Домашните музикални занятия продължават,

но никой не мисли, че Едвард ще става професионален музикант. Това става съвсем случайно – веднъж забележителният норвежки цигулар Уле Бул, наречен „норвежкият Паганини“ (Уле Бул е обаятелна личност, чийто живот е изпълнен с пътешествия и приключения. Поради глад се опитва да се удави в Сена, по време на корабокрушение, на път за Америка, се спасява на един див остров, където живее няколко месеца и изучава нравите на местните жители. Като цигулар се прочува в Париж, след което добива световна слава. Голям патриот и обществен деец, той обича и работи над норвежката народна музика. Основава национален театър в Берген), е на гости в дома на Григ и чува изпълнение и импровизации на Едвард. Той оценява високо таланта му и препоръчва да получи музикално образование. Родителите остават поласкани от думите на прославения музикант и по-късно изпълняват препоръката му.

През 1858 г. петнадесегодишният Едвард Григ постъпва в Лайпцигската консерватория.

Тук двадесет и пет години е живял и творил великият Бах, в концертната зала „Гевандхауз“ са изнасяли концерти Менделсон, Шуман, Вагнер, Лист, Берлиоз, Шопен… Григ учи упорито, но в консерваторията царуват консерватизъм и рутина. Пренебрегнали прогресивната педагогика на Шуман и Менделсон, там преподават сухи и бездушни педагози, което никак не се харесва на чувствителния юноша. „Измъчва ме тъга по родината. Не мога да се наплача в стаята си, докато хазайката не ме повика за обяд“ пише той.

Отначало преподавател по пиано на Григ е професор Пледи. Григ никак не го обича и със съгласието на директора се премества в класа на Игнац Мошелес – голям педагог и пианист, ученик на великия Бетховен и негов страстен пропагандатор, другар на покойния Шуман. Строг и взискателен към своите ученици, Мошелес трудно произнася похвала за тяхната работа, но веднъж, когато Григ изпълнява негов етюд, той изразява пред целия клас възхищението си: „Този ден ми се стори най-слънчевият ден“ – си спомня по-късно Григ по този повод.

Най-приятни спомени Григ има от стария педагог Мориц Хауптман.

„И досега съм благодарен на милия старец за всичко, на което ме научи. Той олицетворяваше за мене противоположност на всякаква схоластика. За него правило беше изразяването на законите на самата природа“ – пише по-късно Григ.
Негови истински учители обаче са Бах, Моцарт, Бетховен, Шуберт, Шуман. Григ посещава забележителните концерти в „Гевандхауз“ с музика от любимите му композитори, което извънредно му помага да разбере и обикне тяхното творчество.

Григ работи с невероятна за физическото му състояние настойчивост, денонощно. Изучава хармония, музикални форми, оркестрация, творбите на своите любими автори, пише и първите си по-значителни произведения. Нежният му организъм не издържа такова напрежение и изтощен при силна простуда, заболява тежко от белодробна туберкулоза. След известно прекъсване на следването здравето му поукрепва, но остава с хроническа белодробна болест за цял живот. Оттогава едното му рамо хлътва по-ниско от другото, а в последните години на живота си диша само с единия си дроб – десният се разрушава напълно.

През 1862 г. Григ се дипломира и се завръща в родината.

В Норвегия той се захваща с жар за трудната задача – да издигне музикалната култура на своя народ. През 1863 г. заминава за Копенхаген – столицата на Дания, център на политическия ц културния живот в Скандинавия /Дания тогава владее целия Скандинавски полуостров/. Там се сближава с датския композитор Ниле Гаде, признат за глава на скандинавската композиторска школа – придворен капелмайстор и директор на консерваторията, който оценява високо творбите му. Под ръководството на изтъкнатия музикант Григ написва своята първа и единствена симфония, изпълнена обаче само веднъж, понеже авторът не е доволен от нея. Но независимо от хубавата творческа дружба в идейно-естетическите схващания на двамата композитори съществуват дълбоки различия. Гаде упреква Григ, че влага прекомерно много. национален елемент в музиката си, докато Григ се стреми към творчество, което да има за основа именно норвежката народна музика.

През лятото на 1864 г. Григ се завръща в Берген.

Тук често свири със своя брат Джон и с Уле Бул, ходи на екскурзии, придобива нови, свежи впечатления от норвежката природа. Често им се случва да присъстват на селски сватби и увеселения, където звучат норвежки народни мелодии. Под влиянието на тези впечатления Григ композира по-късно своята пиеса за пиано „Сватбен ден в Тролхауген“.
Есента същата година той е отново в Копенхаген и се запознава с норвежкия композитор и революционер Рихард Нурдрок. (Нурдрок е страстен патриот и борец за норвежка национална музика, автор на норвежкия химн. За неговото идейно възпитание голяма роля изиграва братовчед му Бьорнстерне Бьорнсон, виден норвежки писател и общественик.)

Това запознанство има огромно значение за идейно-творческото изграждане на младия Григ.

Нурдрок е само една година по-стар от Григ, но е вече със солидни възгледи за изкуството и за социалния дълг на художника.
Разбирането на Нурдрок, че норвежкият композитор трябва да пише национална музика, отразяваща норвежкия народен дух, напълно съвпада с възгледа на Григ. Това ги сближава още повече: „След срещата ми с Нурдрок очите ми се отвориха напълно. Аз внезапно разбрах цялата дълбочина, ширина и мощ на тези далечни перспективи, за които дотогава нямах понятие. Тогава изведнъж усетих цялото величие на норвежкото народно творчество и моето собствено призвание“ — си спомня Григ.

Необикновена творческа жажда обхваща Григ.

На Нурдрок той посвещава „Хуморески“ – четири изящни пиеси за пиано, написани само за няколко дни, композира соната за пиано, соната за цигулка… Когато Гаде чува Втората соната за цигулка и пиано, възкликва: „Мили Григ, следващата соната трябва да направите по-малко норвежка!“ „Напротив, професоре, следващата ще бъде още повече норвежка!“ – учтиво, но твърдо му отговаря Григ. С този отговор той определя и характера на по-нататъшното си творчество.

В Копенхаген Григ се запознава и с великия датски писател Ханс-Кристиан Андерсен,

който провъзгласява особено привлекателния за напредничавата младеж принцип за народността в изкуството. Поощрен, Григ създава цикъл от песни „Мелодии на сърцето” по текст на Андерсен. Съвместно с Нурдрок той организира в Копенхаген музикално общество „Евтерпа”, което има за задача да пропагандира творчеството на младите норвежки композитори, които пишат на национална основа. То не съществува дълго, но изиграва голяма роля в развитието на музикалната култура в Норвегия и Дания. Нурдрок заминава за Германия, а Григ се завръща в Норвегия и се отдава на композиране.

В края на 1865 г. Григ заминава за Рим.

Там се запознава с Хенрик Ибсен, на когото посвещава и стихотворението си „В албума на композитора”. Прославеният норвежки писател високо оценява творчеството на младия композитор. Обстановката в Рим е благоприятна, Григ работи много интензивно, но заболява тежко. Едва оздравял, получава нов жесток удар – в Берлин умира от туберкулоза младият му приятел и съидейник Рихард Нурдрок. В негова памет Григ композира „Погребален марш”\Григ пише на бащата на Нурдрок: „Ние се надявахме да работим заедно за развитието на нашето национално изкуство. Това не било съдено да се осъществи. Но аз свято ще изпълня това, което съм му обещал – неговото дело ще оъде мое дело, неговата цел – моя цел.”

През 1866 г. Григ изнася концерт в Христиания /Осло/

само от норвежка музика /Григ, Нурдрок, Херулф, Свенсен (Иухан Северин Свенсен, /1840—1911/ — норвежки композитор, цигулар и диригент.)/. В дълбока тишина прозвучава траурният марш от Григ, написан за смъртта на Нурдрок. След това се изпълнява норвежкият химн, написан от покойния Нурдрок. Нина Хагеруп – братовчедка на Григ, из- пява „Обичам те”, романс от Григ. Залата е препълнена, патриотични чувства изпълват присъстващите. Хората плачат и се прегръщат. Студентите викат към Григ: „Ние отдавна ви чакахме!”. С този концерт Григ започва своята дългогодишна дейност като диригент, изпълнител и обществено-музикален деец, изиграла съществена роля за развитието на музикалния живот в Норвегия.

Като диригент на филхармоничното дружество в Осло Григ

води истинска война с рутината на отделни музиканти и с други обществени фактори. Той издига изпълнителското майсторство на оркестъра на завидна висота. Започва да преподава и частни уроци по музика. Тук се оженва за своята братовчедка Нина Хагеруп, дъщеря на прочута драматична артиска. Двамата се запознават и обикват още в Копенхаген, но майката не е съгласна дъщеря й да се омъжи за материално неосигурения и още неизвестен музикант. Едва след големия му успех в Осло тя се уверява в неговото бляскаво бъдеще и се съгласява двамата да сключат брак /1867/.
Нина Хагеруп изумително прилича по външност и по характер на Григ. Тя е много добра певица и най-добрата изпълнителка и популяризаторка на неговите песни и романси, вярна негова другарка до края на живота му.(Единственото им дете умира на една година.)

Настъпва творческата зрелост на Григ.

Той създава нови и нови произведения, завоюва голяма известност и признанието на публиката. Появяват се първата тетрадка с „Лирически пиеси” и сборникът „Норвежки танци”, в които композиторът отразява впечатленията си от скитанията по родната страна. В 1869 г. 25- годишният Григ написва едно от най-крупните си и красиви произведения – единствения си Концерт за пиано и оркестър в ла минор, оп.16 — светла, празнично- слънчева, крайно мелодична творба, образец на лиричен концерт, монументално и с широк размах произведение, отличаващо се с дълбоко психологическо съдържание. Особено ярки и запомнящи се са релефните теми, в които към романтично- емоционалната красота се прибавя подчертаният национален колорит. Тричастният цикъл се обединява от господствуващото състояние на лиричен подем. Концертът заема трайно място в пианистичната литература и в репертоара на големите пианисти.

През декември 1868 г. Григ получава възторжено писмо от Лист,

който тогава е във Ваймар и се ползва с огромен авторитет: „Милостиви господине! Щастлив съм да Ви изразя дълбоката си и искрена радост, която ми достави Вашата соната.(Първа) Това съчинение свидетелства за силата, дълбочината, 6oгата фантазия и мисъл на композиторския Ви талант. Вие сте длъжен да следвате своя естествен път и тогава безусловно ще достигнете висока степен в изкуството…“
За това поощрително писмо, в което Лист изявява желание да се види лично с Григ, научава цяла Норвегия. Изведнъж младият композитор израства в очите на своите сънародници, Стортингът7 гласува значителна сума за второ творческо пъ-туване на Григ до Италия.

През октомври 1869 г. Григ пристига в Рим.

Лист също е в Рим, напуснал светското общество и приел монашески сан. Григ посещава Лист, който го посреща много приятелски, макар че се виждат за първи път. Григ му поднася Втора цигулкова соната с посвещение „На доктор Ференц Лист, от почитателя“. Лист е очарован от творчеството на Григ, изпълнява лично сонатата. На другия ден Григ отново посещава Лист и се разделя с него изпълнен с благоговение към великия артист и с вяра в своите композиторски способности. „Тези две срещи бяха изключително интересни в моя живот“ – си спомня по-късно той.
През 1867 г. Григ основава в Христиания /Осло/ първото норвежко музикално учебно заведение – Музикална академия, в която се обучават поколения музиканти. Сам дирижира и популяризира музиката на класиците и романтиците, но на първо място пропагандира норвежката музика. С всяка измината година известността му расте все повече и повече.
През 1871 г. организира съвместно с Йохан Свенсен Съюз на музикалните изпълнители, който скоро се превръща в център на концертния живот в цяла Норвегия.

Едвард ГригГолямо значение има за Григ творческата дружба с норвежките писатели Бьорнстерне Бьорнсон и Хенрик Ибсен.

(Бьорнсон /1832—1910/ – норвежки писател и общественик-демократ, борец за свободата на норвежкия народ и за национална култура. В произведенията си отразява живота на народа и норвежката природа. Автор на монументални исторически драми, които изиграват важна роля в пробуждането на националното съзнание на норвежкия народ. По характер бил добър и сърдечен, с грамаден ръст /бьорн на норвежки — мечка/. Хенрик Ибсен /1828—1906/ – норвежки писател и драматург, реалист и патриот, автор на силни социални драми. В някои свои творби изпада под влияние на биологизма и индивидуализма на символизма и мистицизма.)

Бьорнсон отлично осъзнава таланта на Григ и непрекъснато го подтиква да създава нови творби. Историко-патриотичната тема силно увлича Григ. По творби на Бьорнсон той композира осем песни и романси и редица произведения със сюжети от древнонорвежкия епос и картини от средновековна Норвегия. Между тях е мелодрамата „Берглиот“ – повест за смелата, безстрашна жена, която през XI в. вдига селяните на въстание против жестокия крал Харалд. Ролята на героинята се изпълнява от драматична артистка, която чете текста в съпровод на оркестър. По текст на Бьорнсон е и единствената опера на Григ „Улаф Трюгвасон“, останала недовършена.

По това време Григ получава от норвежкото правителство доживотна стипендия, която му осигурява спокоен творчески живот.

През 1870 г. Григ предприема с жена си голямо концертно турне из Европа, на което тя изпълнява негови песни, а той дирижира и свири на пиано. Най-популярното произведение на Григ – „Пер Гинт“, е написано през 1875 г. по текст на другия велик норвежки писател Хенрик Ибсен.
Григ композира музика към драмата „Пер Гинт“ по предложение на самия Ибсен. Ибсен взема образа на героя от норвежкия фолклор, но от простата народна приказка авторът създава философско произведение и социална сатира. Григ не обхваща цялостно драмата – в музиката си отразява само нейната лирична страна. В нея въплъщава най-добрите хуманистични идеали от произведението, носителка на които е Солвейг /„слънчев път“/, дъщеря на народа. Не толкова образът на Пер Гинт, колкото този на прекрасната девойка Солвейг привлича вниманието на композитора. Музиката към драмата се състои от 23 номера, които по-късно Григ обединява в две сюити от девет музикални номера /Утро, Смъртта на Озе, Танцът на Анитра, В пещерата на планинския цар, Жалбата на Ингрид, Арабски танц, Завръщане на Пер Гинт в родината, Песента на Солвейг, Танц/.

Музиката в „Пер Гинт“ е свързана с народни интонационни източници.

Сюитата се отличава с огромна широта на образния кръг /от драматизма на безнадеждното отчаяние, до източната грация и изящество и целомъдрената поетична чистота/. За първообраз на песните на Солвейг послужват истински народни мелодии. „Песента на Солвейг“ е позната като самостоятелна песен и е истински бисер в световната музикална литература.
В 1876 г. „Пер Гинт“ е изпълнена за първи път при огромен успех. Тя донася световна слава на композитора – Кембриджкият университет в 1893 г. му дава званието „Доктор по музика“, Берлинската, Лайпцигската, Шведската и Парижката академия го избират за свой почетен член;
По текстове на Ибсен Григ създава много други свои произведения, между които и романса „Лебед“.

През 1878 г. Григ се заселва временно в Лофтхюсе – живописно място на брега на фиорда Хардангер, южно от Берген, където написва много от своите зрели произведения /между които една от най-романтичните и характерни за националния музикален стил на автора творби – струнен квартет в сол минор/. По-късно там си построява малка къщичка, в която се побират само неговият роял и най-необходимите му вещи. „През зимните бури ми се струваше, че ще полетим във въздуха заедно с къщичката“, пише той. В Лофтхюсе изучава и записва песни от местните жители – земеделци, рибари, дървари, запознава се и със свиренето на народните музиканти-цигулари. Тези впечатления отразява в сборника си от народни песни за мъжки хор, оп. 30.

През 1879 г. предприема няколко концертни пътешествия в Христиания /Осло/, Копенхаген, Лайпциг, Лондон, Париж

и други европейски градове, където изнася с огромен успех концерти от свои творби – като пианист и диригент. Особено възторжено се посреща Концертът му за пиано и оркестър.
Пианистичното изпълнение на Григ не изпъква с виртуозен блясък. Обаяниетo на неговото свирене се заключава в удивителната непринуденост, дълбока лиричност и прочувственост. Всичко, което той свири, придобива нови, неповторими черти. Във Виена пишат например, че Григ е истински „Орфей на пианото”. Като диригент обаче той притежава съвсем други качества – темперамент, сила на волята, умение да подчини оркестъра. „Той въодушевява оркестъра, извлича от него могъщи пориви, могъща сила на чувствата” – споделя английският музиковед Джордж Грав.

Широка обществено-музикална дейност Григ развива и в Берген,

където под негово въздействие се изменя обликът на целия концертен и музикален живот. През лятото на 1898 г. Григ организира в Берген първия Норвежки музикален фестивал, в който участват всички норвежки композитори и музикални дейци. Фестивалът става блестящ празник на норвежката музикална култура и привлича вниманието на целия музикален свят. Григ е извън себе си от радост и щастие: „Празникът беше във всяко отношение идеален. Всичко мина прекрасно… За мен това е най-големият триумф!” – пише той.

Григ пише и множество ценни критически статии. В тях изразява дълбокото си преклонение пред гения на Моцарт, нарича Шуман „велик немски романтик”, признава гения на Вагнер, но осъжда неговите крайности, определя Бах като „крайъгълен камък” на съвременното музикално изкуство, от който всеки музикант трябва да се учи, смята Верди за най-великия съвременен драматург, цени Шопен, Дворжак, защищава и популяризира норвежката национална музика.

Славата на Григ е причина да го безпокоят непрекъснато туристи.

Затова през 1885 г. високо в планината, на 8 км от Берген – между двата фиорда на скалистия бряг, си построява вила с кокетна градинка. Нарича я „Тролхауген” /„Хълм на тролите” Трол, свръхестествено същество в скандинавската митология /джудже, вещица, великан/. Там Григ преживява последните години от живота си с Нина Хагеруп всред тишината и чудно красивата природа. Често броди из планината с малка раница на гърба и с чадър в ръка, а вечер се връща щастлив и бодър, с букети от диви цветя… –

Григ има огромно лично обаяние. Отличава се с изключителна скромност, отзивчивост и душевна чистота, покорява хората със своята приветливост, честност, голяма хуманност. .. „Обичам хората. Общуването с тях ме възражда. На това се крепи моето здраве. Когато виждам развълнуваните лица на слушателите на моята музика, дълбоко и безгранично съм щастлив. Подарете ми нов живот, но ако в него няма да има това съединение с хората, тази пияна радост от труда и творчеството, ще ви кажа, вземете си назад тия дълги и празни години.”(Св. Кукудов, Е. Григ, Музикална библиотека, С., 1943, стр. 45.) Ето как Чайковски, който през 1888 г. се среща с Григ в Лайпциг, рисува неговия портрет: “… Григ е дребен на ръст, има твърде слаба структура с нееднакво високи рамене. Косите му са светлоруси и разбъркани, с мустаци и брада – рядка, почти юношеска… Има сини, много привлекателни очи, пълни с неотразим чар и с детински чист поглед. Ръцете му са малки, безцветни, почти безкръвни, с тънки пръсти. Носи странно голяма шапка…“(О. Левашова, Едвард Григ, С., НИ, 1958, стр. 35.)

Чувство на дълбока симпатия и приятелство завладява двамата композитори.

В Лондон Чайковски свири неговите „Лирични пиеси“ пет дни, без да може да се откъсне от тях. Според него Григ притежава висока култура и владее изтънчено композиторското майсторство. „Григ е син на норвежкия народ – споделя Чайковски – и така се слива с неговия живот, че народната песен живее в него, а онези самостоятелни мелодии, които създава по образец на народната песен, почти не се отличават от нея и на свой ред стават народни.“ Чайковски посвещава на Григ своята увертюра-симфония „Хамлет“ и му я изпраща в Тролхауген с посвещение. Григ пише в едно писмо: „В лицето на Чайковски аз намерих истински приятел на моето изкуство. Той изпитва към мене също такова чувство, както и аз към него — и като човек, и като художник.“

Под непосредствените впечатления от народната музика Григ прави много преработки на народни песни и танци за пиано, оркестър или хор.

Благодарение на Григ норвежката народна музика става известна на целия свят. Създадените от него преработки придобиват значението на класически образци. Едни от най-характерните му творби от този жанр са сборникът „Норвежки народни песни и танци“, оп. 17 /1870/, знаменитите „Норвежки танци“ за пиано на 4 ръце, написани през лятото на 1877 г., които често се изпълняват и в обработка за оркестър. Сборникът от деветнайсет „Норвежки народни песни“ за пиано, оп. 66/1896/, композирани върху собствени записи на народни мелодии, е най-забележителното му творение в тази област. В тях има картини от народния живот, приспивни песни, планински пастирски песни с провиквания, старинни балади, проникновена любовна лирика. С голяма топлота той рисува образа на майката с нейните приспивни песни, с нейната радост и скръб за рожбата. Интересен е цикълът „Лирични пиеси“ за пиано. Григ работи върху тях от 1867 до 1901 г. и влага голямо музикално богатство. Малко произведения са така популярни, както тези прости, достойни, артистично завършени „домашни пиеси“, които всеки музикант познава от детската си възраст. Всяка пиеса има програмно название или жанрово означение, което има задача да предизвика определени асоциации. Мелодиката им е напевна, с изискана фразировка. В тях са отразени както дълбоко субективни чувства, така и жанрови сцени от народния живот.

Народнопесенните интонации изпъстрят цялото творчество на Григ

– роман совата лирика, клавирните пиеси, камерните ансамбли. Григ е и знаменит „пейзажист“, който умело използува характеристичните или изобразителни звукови възможности.
След романсите на Шуберт и Шуман романсите на Григ бележат етап в развитието на вокалната камерна класика. Чрез психологизма и острата душевна отзивчивост в тях Григ се нарежда сред най-крупните майстори на камерната песен. Неговата лебедова песен е песенният цикъл „Девойката от планината“, оп. 67.

Верен на реализма и народността в музикалното изкуство, този слабоват човек се бори мъжествено и страстно в защита на прогресивните си разбирания и независимостта на мнението си. Убеден демократ и републиканец, Григ проявява твърда принципиалност във възгледите си с риск да върви в разрез с буржоазното обществено мнение. Той отказва например да изнесе концерт в Париж поради несправедливото осъждане на невинния капитан Драйфус и излиза в публична защита по „делото Драйфус“. Категорично отказва поръчките за коронационни кантати, с пренебрежение се отнася към вниманието, оказано му от аристократи и царедворци. Веднъж един немски херцог в знак на уважение му поднася орден. Но Григ вместо да го окачи на дрехата си и трогнат да се разсипе от благодарности, само казва „благодаря“ и небрежно го слага в джоба си, като продължава прекъснатия разговор. Настъпва тягостно мълчание. Херцогинята „спасява“ положението: пристъпва до него, изважда ордена от джоба му и казва: „Драги господин Григ, разрешете ми да ви покажа как трябва да се носи орден!“ — и окачва ордена на фрака му.. .(Л. Михеева, Здвард Григ, Изд. Музика, М., 1965, стр. 98,)

По случай 25-годишната артистична дейност на големия музикант в 1891 г.

се организира тържествен юбилей. Изнасят се няколко концерта, изпълняват втора сюита „Пер Гинт“. Ибсен говори за живота и великото дело на композитора, като изразява благодарността на цялата страна. След завършване на юбилейния празник студентите със запалени факли манифестират по улиците на Берген. Тържествено и всенародно се чества и 60-годишнината на Григ /1903/.
През 1906 г. композиторът предприема последното си концертно турне — в Прага, Лондон, Амстердам, Берлин, Кил, Мюнхен. Белодробното му заболяване се пробужда отново и Григ почти не излиза от къщи. След прекарана криза, по-чувствувал се по-добре, приема поканата да концертира в Лондон през септември 1907 г. На 2 септември на път за Лондон се отбива в Берген. В хотела се почувствува много зле, завеждат го в болницата и настъпва страшен пристъп на астма. На 4 септември 1907 г. рано сутринта Григ умира от паралич на сърцето на 64-годишна възраст.

Норвегия потъва в траур, в Берген всички държавни учреждения и частни магазини се затварят, над всеки дом се развява траурен флаг.

Четиридесет хиляди почитатели и видни музиканти от цял свят участвуват в погребалното шествие. Бергенският оркестър изпълнява траурния марш, който Григ написва по случай смъртта на Нурдрок, старият Бьорнсон произнася покъртителна реч. Присъстващи пеят патриотични песни от Григ.
В Тролхауген, на брега на фиорда, в една отвесна скала издълбават ниша, в която погребват великия композитор – според неговото предсмъртно желание. На скалата – прост надпис: „Едвард Григ“. Съпругата му Нина Григ умира през 1935 г., след което надписът на скалата е изменен „Едвард и Нина Григ“, такъв, какъвто е и днес. Домът му в Тролхауген е превърнат в музей, а на площада в Берген издигат величествен паметник на композитора.

В чест на паметта на Григ всяко лято в Берген се провежда 16-дневен международен музикален фестивал, в който вземат участие най-изтъкнати творци и изпълнители. В Тролхауген в околностите на Берген, в почти пасторална обстановка се изнася най-тържествената част на фестивала.
„Едвард Григ като малък трол от норвежките приказки събра в царството на своето творчество неизчислими художествени богатства на своя народ, изкова от тях дивни миниатюрни изделия и дари с тях хората. И не само ги дари, но ги направи по-щастливи, по-добри и сърдечни чрез своето изкуство…“

СПИСЪК НА ПО-ВАЖНИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ГРИГ

Симфонични творби

Увертюра „Есен“, оп.П /1866/; „Траурен марш“ по случай смъртта на Нурдрок /1866/; Концерт за пиано и оркестър в ла минор,оп. 16/1868/; Две елегични мелодии по собствени песни за струнен оркестър, оп. 34; Сюита в старинен стил „По времето на Холберг“/5 пиеси/ за струнен оркестър, оп. 40/1885/; Сюита №1 из музиката към пиесата „Пер Гинт“ по Ибсен,оп. 46/1880/; Сюита №2 из музи¬ката към пиесата „Пер Гинт“ по Ибсен, оп. 55 /1880/; Две мелодии по собствени песни за струнен оркестър, оп. 53; Три оркестрови пиеси из „Сигурд Йорсалъфар“, оп. 56 /1872/; Две норвежки мелодии за струнен оркестър, оп. 63; Симфонични танци на норвежки мотиви, оп. 64 /1898/; Симфония /1863/.

Вокално-симфонични творби и театрална музика

Кантата за мъжки хор и духов оркестър по текст на А. Мунка по случай откриване паметника на Кристи… /1868/; Кантата по случай откриване паметника на Херулф /1874/; Кантата по случай откриване паметник на Холберг по текст на Н. Ролфсен за соло баритон и мъжки хор /1884/; „Пред вратата на манастира“ за женски глас, хор и оркестър, оп. 20/1872/; мелодрамата „Берглиот“ по текст на Бьорнсон, с оркестър /1872/; сцени из драмата „Улаф Трюгвасон“ за солисти, хор и оркестър по текст на Бьорнсон /единствената и незавършена опера на Григ/, оп. 50/1872/; „Завръщане в родината“ за мъжки глас, хор и оркестър по текст на Бьорнсон, оп. 31/1872/; „Самотният“ за баритон, струнен оркестър и две валдхорни, оп. 32; музика към пиесата „Пер Гинт“ по текст на Ибсен, оп. 23 /1875/ и др.

Хорове

Албум за мъжки хор, оп. 30; Четири псалми по старинни норвежки мелодии за смесен хор а капела с баритон или бас, оп. 74 /1906

Камерно-инструментални творби

Първа соната за цигулка и пиано във фа мажор /1865/; Втора соната за цигулка и пиано в сол мажор /1868/. Трета соната за цигулка и пиано в до минор /1887/, Струнен квартет в сол минор /1878/; Соната за виолончело и пиано в сол минор /1882/.

Произведения за пиано

Всичко 150 пиеси, между които 10 тетрадки „Лирични пиеси“; сборници „Поетични картинки“ /1863/; „Хуморески“ /1865/; „Норвежки танци и песни“; Сона¬та за пиано в ми минор /1865/; Балада във форма на вариации, оп. 24 /1876/.

За пиано на четири ръце
Симфонични пиеси, оп.14; Норвежки танци, оп. 35/1881/; Валсове капризи /2 пиеси/, оп. 37; Старонорвежки романс с вариации, оп. 50; Втора клавирна партия към четири сонати от Моцарт; „Из времето на Холберг“, сюита за пиано, оп. 40 /1884/.

Песни и романси

— повече от 140 в циклите: „Дете на планината“, „Рибарката“, „Норвегия“ и други, издавани отделно, между които най-популярните – „Обичам те“, „Лебед“, „Принцесата“, „Към Норвегия“, „В планините на Норвегия“, „Приспивна песен“, „Сън“, „На Монте Пичио“, „Тайната любов“, „Старата майка“, придобилата самостоятелност „Песен на Солвейг“ из „Пер Гинт“ и други.
Музиковедски трудове
— десетки статии, между които „За Байройтския фестивал“ /1876/; Очерк за Шуман /1894/; Очерк за Моцарт /1897/; Очерк за Верди /1901/; автобиографичен очерк „Моят първи успех“ /1905/ и др.

Източник: 120 бележити композитори

Edvard Grieg (Едвард Григ) 1843-1907