Споделете в
5/5 - (63 votes)

Боян ИкономовБоян ИКОНОМОВ (1900–1973)

Боян Икономов е роден на 14 декември 1900 г. в Никопол. Музикалното си образование получава в парижката „Скола канторум“ като ученик по композиция на Венсан д’Енди, след което специализира в Швейцария. Първите му по-значителни прояви като композитор са във Франция, където се изпълняват и излизат от печат някои негови произведения, рапсодията „Хайдук“, Духово трио и др. През 1937 г. се завръща в България и се отдава на активна творческа работа, като заема и отговорни длъжности в музикални институти. Най-ценните си произведения Боян Икономов написва в годините на социалистическото строителство у нас, когато се забелязва процес на демократизация на неговия стил. Музиката му вече се отличава с достъпност и разбираемост и е адресирана до най-широките слушателски кръгове. Такива са творбите му „Земя без синори“ и „Поема на труда“, Петият и Шестият струнен квартет и др. Този отличителен белег носят и двете му музикално-сценични произведения — операта „Индже“ и балетът „Светлината залива всичко“. Боян Икономов умира на 27 март 1973 г. в София.

Боян Икономов

е написал много произведения в почти всички области на музиката. Започнал своя творчески път под влияние на френската музика от първите десетилетия на века, той постепенно достига до свой музикален език. Неговите зрели творби се отличават с висок професионализъм и са написани в духа на българското народно звукотворчество. Първите си успехи Боян Икономов завоюва с рапсодията „Хайдук“ и симфоничната картина „Шар планина“. В ранния период на своето творчество композиторът проявява интерес към музикално-сценичните жанрове. Тогава са написани двата му балета — „Седемте смъртни прегрешения“ и „Трагедията на Отело“. По-късно той насочва вниманието си главно към симфоничната и камерната музика. Автор е на три симфонии, симфониета, симфонични поеми, оркестрови пиеси, шест струнни квартета, соната, триа, инструментални пиеси и др. През последните си творчески години Икономов отново се връща към музикално-сценичните и вокално-инструменталните жанрове. Създава ораторията „Легенда за Шипка“, кантатата „Септември“, операта „Индже“, балета „Светлината залива всичко“, детската оперета „Малките хитреци“ и др.
източник: Книга за операта

Боян Икономов учи частно музикална теория

, хармония и контрапункт при проф. Н. Атанасов и пиано при Н. Торчанова. Завършва Свободния университет в София (1926 г.) и Schola cantorum в Париж (1932 г.), където следва композиция при В. Д ‘Енди и Ги дьо Лионкур, виола и орган. Учи композиция и при Н. Буланже и А. Русел. Посещава майсторски курсове по дирижиране при Ф. Вайнгартнep в Базел, Швейцария (1934 г.). До 1937 г. живее и работи в Париж като композитор и диригент на свободна практика. Основава и дирижира мъжки хор от български емигранти, с който изпълнява само българска музика (1934-­37 г.). Дирижира симфонични концерти с програми от български произведения в Париж, Лион, Лозана, Рим, Виена и Вроцлав. След завръщането си в България през 1937 г. е музикален ръководител на Радио София (1937-­48 г.) и ДО “Българска кинематография” (1948-­56 г.). Началник на отдел “Симфонични оркестри” при Дирекция “Музикално изкуство” към Министерството на културата (1956­-57 г.) и заместник-главен редактор на музикалния отдел при Радио София (1957­-60 г.). Творчеството му разкрива нагласа към инструменталната музика.
Източник: Съюз на българските композитори

Творчество:

Музикално-сценични творби:
“Индже войвода” ­опера (1960; 1969, Стара Загора).

Балети:
“Седемте смъртни прегрешения” (1933, непоставен);
“Трагедията на Отело” (1935, непостоставен);
“Светлината залива всичко” (1967, София).

Детска оперета “Малките хитреци”.

Хорово-оркестрови произведения:
Оратории:
“Легенда за Шипка” (1948 г.),
“Васил Левски” (1972 г.).

Кантати:
“Ноктюрно” за женски хор, оркестър и арфа (1956 г.).
“Балада за героя”, т. В. Ханчев (1954 г.);
“Балада за конниците на Будьони”, т. Ив. Давидков (1958 г.);
“Ноктюрно” за женски хор, струнен оркестър и арфа (1956 г.).

Произведения за симфоничен оркестър:
Симфонии:
№1 (1937 г.),
№2 (1947 г.),
№3 (1955 г.),
№4 (1972 г.).

Симфониета (1934).

Симфонични поеми:
Симфонична поема (по стих. на Е. Багряна “Животът, който исках да бъде поема”, (1932 г.);
“Калиакра” (1934 г.);
Родопска поема (1948 г.);
Българска поема (1954 г.).

Сюити:
“Земя без синори” (1950 г.);
“Поема на труда” (1953 г.);
“Слънчево утро”; “Ръченица” (1931 г.);
“Пасторал” (1938 г.);
Симфонична картина “Шар планина” (1942 г.);
Героична увертюра “Дравски дни (1960 г.);
Героичен прелюд (1953 г.).

Концерт за цигулка и оркестър (1951 г.);
Концертино за пиано и оркестър (1958 г.).

Произведения за камерен оркестър:
“Македонски мелодии” (1955 г.);
“Пирински народни песни” (1955 г.);
“Тракийска сюита” (1956 г.).

“Дивертименто” за струнен квартет и оркестър (1956 г.);
Сюита от четири народни песни (1962 г.).

Произведения за струнен оркестър:
Две пиеси (1954 г.).

Камерна музика:
Струнни квартети:
№1 (1933 г.),
№2 (1937 г.),
№3 (1941 г.),
№4 (1944 г.),
№5 (1945 г.),
№6 (1949 г.).

Малка сюита за духов квинтет (1950 г.);
Две триа за обой, кларинет и фагот;
Соната за виолончело (1930 г.);
Рапсодия “Хайдук” и “Песен” за цигулка и пиано (1932 г.);
Четири малки пиеси за клавесин (1937 г.);
“Гротеска” за контрабас (1959 г.);
“Арабеска” за обой и пиано (1959 г.).

Музика към филми:
“Снаха”, реж. А. Маринович (1954 г.),
“Тайната вечеря на седмаците”, реж. Д. Даковски (1956 г.),
“Ивайло”, реж. Н. Вълчев (1963 г.).

 

Боян Икономов
Отбелязана с: