АНТОНИО ВИВАЛДИ 1678-1741
Знаменитият италиански композитор, цигулар и музикален педагог Антонио Вивалди е роден на 4 март 1678 г. във Венеция. Първият му учител по музика е неговият баща – известният цигулар Джанбатиста Вивалди. По-късно Антонио разширява музикалното си образование при композитора Джовани Легренци и с упорит труд и постоянство се изгражда като забележителен цигулков виртуоз.
Отначало Вивалди е цигулар в църквата „Св. Марко“,
където го удостояват с духовния сан абат/понеже косата и брадата му са червени, наричат го „червения абат“/. По характер е прям, твърд и упорит. Каквато работа да започне, с твърда последователност я довежда до успешен край. Въпреки че служи в църквата, той е много свободомислещ и често нарушава черковната етика в интерес на музиката. В аналите на библиотекаря на църквата „Св. Марко“ например е записано, че веднъж, като служи литургия, внезапно прекъсва богослужението, за да запише хрумналата му тема за фуга. Направен е обаче донос до инквизицията, нейни представители разследват случая и като узнават, че Вивалди е музикант /т.е. „смахнат“, „малоумен“/, му забраняват да служи повече в църквата…
След този случай /1704/ Вивалди е назначен за учител,
възпитател, музикант и директор на девическата консерватория „Дела Пиета“ във Венеция, където остава до края на живота си. Там е ангажиран с много административна работа, която няма никаква връзка с музикалната му дейност, но се открива друга благоприятна възможност. В консерваторията е създаден ученически хор и оркестър, с които той редовно изпълнява своите композиции, което му позволява да усъвършенства композиционното си майсторство.
Постепенно Вивалди израства като великолепен диригент. Неговият оркестър не отстъпва дори на френския придворен оркестър, дирижиран от Жан-Батист Люли. Славата му на диригент, цигулар и композитор се разнася из цяла Европа и през времето от 1724 до 1735 г. посещава почти всички европейски страни, където изпълнява свои и чужди творби.
Антонио Вивалди умира от астма във Виена на 28 юли 1741 г. на 63-годишна възраст.
Приносът на Вивалди в италианското цигулково изкуство от XVIII в. се за-ключава в утвърдения от него нов, т. нар. „ломбардски“ изпълнителски маниер. Голяма е историческата му заслуга и като композитор. Написал е 554 инструментални творби, от които 75 сонати за два солови инструмента, триа-сонати, около 460 концерта за различни инструменти и състави, солови концерти за цигулка, концерти за 2 и 3 цигулки, голям брой цикли от кончерто гросо, опери, оратории, кантати, мотети, 40 големи вокално-инструментални творби на църковната музика и други.
Вивалди доразвива набелязаната от Корели и Албиони форма на соловия цигулков концерт.
Високо цени цигулковите му концерти и съвременникът му Йохан Себастиан Бах, който преработва 13 от тях за пиано и орган. Много от тези концерти са запазили и до днес извънредно високата си стойност като учебно-художествена литература или са в репертоара на концертиращите цигулари. Една от най-популярните творби на композитора е „Годишните времена“, състояща се от 4 части в стила на „кончерто гросо“ – едно от първите програмни произведения в историята на музиката. Текстът му е много поетичен, обясняващ характера на всяко годишно време.
Музиката на Вивалди
е демократична по характер, изпълнена с жизнена сила и динамика. Инструменталните му произведения са едно от най-висшите постижения на италианския гений на епохата.
Вивалди оказва решаващо влияние за развитието на виртуозната цигулкова техника върху изкуството за оркестрирше и върху развитието на жанра на соловите инструментални концерти. Значително е неговото влияние и върху композиторите Тартини, П. Локатели, Ж. М. Льоклер, дори и върху Г. Ф. Хендел.
КРАТЪК СПИСЪК НА ПО ВАЖНИТЕ ТВОРБИ НА ВИВАЛДИ
Сонати за цигулка /около 80/, концерти за 2 и 3 цигулки, за различни инструменти и състави, солови концерти за цигулка, между които прочутите „Годишни времена“/около 460/ симфонии/23,/, две пиеси за орган, музика към 47 драматични творби, около 40 опери, арии /43/, оратории, меси, кантати и други.
източник – 120 велики композитори
