МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ – Опера в три действия от Джакомо Пучини
Либрето Луиджи Илика и Джузепе Джакоза
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
Мадам Бътерфлай (Чо-Чо-Сан) — сопран
Сузуки, нейна прислужница — мецосопран
Пинкертон, американски морски офицер — тенор
Кети Пинкертон, негова жена — сопран
Шарплес, американски консул в Нагазаки — баритон
Горо — тенор
Принц Ямадори — тенор
Бонзо — бас
Комисар — бас
Сродници, приятели и приятелки на Мадам Бътерфлай, прислужници.
Действието става в Нагазаки, Япония, в последните години на XIX в.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Джузепе Верди умира през 1901 г. и Пучини някак естествено вече е смятан за най-големия съвременен италиански оперен композитор. С написването на „Манон Леско“, „Бохеми“ и „Тоска“ той се е превърнал в любимец на всички почитатели на оперното изкуство. Обаче това не намалява желанието на Пучини за творчество. Той отново търси сюжет за опера: спира се на „Божествената поема“ от Данте [По-късно той ще напише комичната си опера „Джани Скики“ по сюжет от Данте.], „Алхимици“ от Габриеле д’Анунцио и др. По време на едно посещение в Лондон композиторът вижда в един от лондонските театри драмата „Гейша“ от Дейвид Беласко (1853–1931), написана по новелата на американския писател Джон Л. Лонг. Той е завладян от личната драма на нещастната японска девойка и решава да композира опера на този сюжет.
Пучини пише едно писмо на Дейвид Беласко в Америка,
с което иска съгласие за създаването на операта, и след положителния отговор веднага се заема с реализацията на идеята си. [Няколко години по-късно Пучини отново ще напише опера по сюжет на Беласко — „Момичето от Златния запад“.] Сега отново неговите литературни сътрудници Луиджи Илика (1859-1919) и Джузепе Джакоза (1847–1906) се залавят с либретото и скоро Пучини написва първото действие, преди окончателно да е готов текстът на цялата опера. Обаче при една автомобилна катастрофа Пучини си счупва крака и в продължение близо на година той не е в състояние да работи. Още неоздравял напълно, композиторът отново се залавя за работа. При писането на музиката Пучини изучава японските народни песни. Освен многото трудове, които проучва, той се запознава и с живата японска песен. Композиторът записва много японски напеви от жената на японския посланик в Рим Окияма, някои от които използува в музиката си.
В тази си творба, както и в предишните си опери,
Пучини отново акцентира на образа на главната героиня: след „Манон“, Мими и Тоска, Чо-Чо-Сан е още по-високо творческо постижение. В „Мадам Бътерфлай“ няма нито втори план, нито силно изявено контрадействие. За разлика от драмата на Беласко в операта Пинкертон не е отрицателен герой, носител на отблъскващи черти: цинизъм, егоизъм, коравосърдечие, а е създаден в духа на традиционния оперен любовник. Партитурата на „Мадам Бътерфлай“ е завършена в края на 1903 г., а премиерата е на 17 февруари 1904 г. в миланския театър „Скала“.
За голяма изненада на поклонниците на Пучини
новата му опера се проваля. На първото представление се чуват свирки и негодувание. Приятелят на Пучини издателят Дж. Рикорди веднага изплаща всички загуби, нанесени на театъра от провала на операта, изтегля партитурата и предлага на Пучини да преработи творбата си. Пучини се съгласява с предложението на издателя и преработва операта от две в три действия, като прибавя някои нови музикални епизоди — арията на Пинкертон и др. В новата си редакция „Мадам Бътерфлай“ се изнася в град Бреша, но този път с огромен успех и скоро завладява всички оперни сцени.
„Мадам Бътерфлай“ е изпълнена за пръв път у нас в София през 1924 г. Постановката е осъществена от диригента М. Златин и режисьора Н. Д. Веков.
СЪДЪРЖАНИЕ
В японското пристанище Нагазаки е пристигнал американски военен параход, който ще престои тук продължително време. Лейтенантът от американската флота Пинкертон се е увлякъл по младата японка Чо-Чо-Сан, наречена мадам Бътерфлай, и е решил да се ожени за нея. Сега Пинкертон е дошъл в чудесната малка къщица с градинка, разположена на възвишението над пристанището. Довел го е японецът Горо, професионален брачен посредник, който е наел жилището за бъдещите съпрузи. Пинкертон харесва много къщичката и пита Горо готово ли е всичко за сватбата. Идва американският консул в Нагазаки Шарплес. Консулът иска да предпази Пинкертон от необмислената постъпка, която е решил да направи, но младият лейтенант дори и не слуша неговите съвети. Появява се Чо-Чо-Сан, придружена от своите приятелки. Тя искрено обича Пинкертон и за да му докаже своята голяма любов, му признава, че е ходила в протестантската църква и е приела неговата вяра.
Времето за брачната церемония е настъпило.
Японският комисар прочита сватбения протокол и младоженците го подписват. С това обредът свършва. Гостите поздравяват новобрачните, но в този момент отвън се чуват гневни викове и удари на гонг. Втурва се японският свещеник Бонзо, чичо на Бътерфлай, който проклина своята племенница, задето се е отрекла от религията си. Нейните близки, ужасени от страшната клетва, се отдръпват от нещастната девойка. Разгневеният Пинкертон изпъжда всички и се мъчи да утеши младата си жена. Ласките му постепенно успокояват Бътерфлай и тя през сълзи му се усмихва. Младата японка се чувствува щастлива при своя съпруг.
В къщата на мадам Бътерфлай.
Три години са изминали, откакто Пинкертон си е заминал. Сузуки е коленичила пред статуята на Буда и го моли да се смили над Чо-Чо-Сан, като й върне любимия мъж. Бътерфлай постоянно очаква връщането на своя съпруг. Вперила поглед в пристанището тя по цели дни стои с малкия си син на прозореца. Пинкертон й е обещал да се върне щом цъфнат вишните, но те вече за трети път разцъфтяват, а него все още го няма. Бътерфлай е изоставена от всичките си близки. Сега Сузуки й казва, че нито един чужденец, женен за японка, не се е върнал. Чо-Чо-Сан обаче не вярва на думите й. Идват Шарплес и Горо. Американският консул е получил писмо от Пинкертон, в което го моли да съобщи на Бътерфлай, че се е оженил. Той скоро щял да пристигне в Япония, но с новата си жена. Младата японка посреща с радост Шарплес.
Това смущава консула и той не се решава да й предаде съдържанието на писмото.
Идва принц Ямадори, който иска да се ожени за Бътерфлай. Принцът й предлага богатства и щастлив живот, но Чо-Чо-Сан отказва. Огорчен, Ямадори си отива. Шарплес се опитва да подметне на Бътерфлай да не отказва ръката си на Ямадори, но тя се оскърбява дълбоко от неговите думи. Тогава консулът я попитва какво би направила, ако нейният мъж не се върне. Сега на нея й става ясно какво е искал да каже Шарплес с настояването да се омъжи за Ямадори. Тя обаче прикрива мъката си и с гордо вдигната глава казва, че тогава за нея би било по-добре да умре. Бътерфлай бързо влиза в стаята и изнася детето си.
Младата японка се надява, че Пинкертон
ще се върне, ако не за нея, то за него. Шарплес я попитва за името на малкия, а Бътерфлай отговаря: „Сега то се казва Скръб, но ако баща му се върне, ще се казва Щастие.“ Трогнат, Шарплес обещава скоро отново да я посети. Раздава се топовен изстрел. Развълнувана Бътерфлай взима далекогледа и поглежда към пристанището. Обхваща я силно вълнение. Това е корабът, на който служи Пинкертон. Тя повиква Сузуки и й нарежда да украси цялата къща с цветя. След това пробива три дупки в книжния прозорец: най-високата за нея, средната за прислужницата, а най-ниската за детето. Скоро Сузуки и малкият заспиват. Само „Бътерфлай“ остава будна да следи през прозореца и да чака връщането на мъжа си. Слънцето изгрява. Бътерфлай е чакала цяла нощ връщането на Пинкертон, но него го няма. Тя още стои неподвижна и гледа през дупката на книжния прозорец. Сузуки се събужда и помолва господарката си да си легне, като обещава, че ако Пинкертон дойде, тя веднага ще я събуди. Бътерфлай взима детето си и влиза в своята спалня. Скоро идват Пинкертон и Шарплес.
Като ги вижда, развълнуваната Сузуки
веднага тръгва към стаята на господарката си, но те я спират. Прислужницата започва да им разказва как Бътерфлай чакала цяла нощ на прозореца, как преди това обкичила с цветя къщата, но изведнъж вижда в двора непозната жена и млъква. Пинкертон смутено се обръща настрана. Шарплес тихо казва истината на Сузуки, това е жената на Пинкертон, която е толкова добра, че ще вземе със себе си детето. Разстроен, Пинкертон избягва. На вратата неочаквано се появява Бътерфлай. Тя се е досетила, че съпругът й се е върнал, и с радост иска да го види. Вместо него обаче вижда младата жена. Чо-Чо-Сан няма нужда от обяснения — разплаканите очи на Сузуки и женското й сърце разкриват истината. Кети Пинкертон я помолва да й даде детето, но Бътерфлай отговаря, че ще го повери само на баща му. Шарплес отвежда Кети Пинкертон, а Бътерфлай помолва Сузуки да я остави сама. Тя нежно се прощава с детето си и с кинжал в ръка влиза в стаята. Единствено, което сега й е останало, е да изпълни завета на своя баща — ако не можеш да живееш с чест, умри с чест. Бътерфлай се промушва с кинжала. Навън се чува гласът на Пинкертон. С последни сили нещастната жена се домъква до вратата, посочва му детето си и пада мъртва.
МУЗИКА
Операта „Мадам Бътерфлай“ е нещо по-ново в творчеството на Пучини. От нея лъха ароматът на източна екзотика и японската народна песен. В музиката композиторът е използувал не само елементи от японския фолклор, но и някои оригинални песни като теми. Разбира се, трябва да се подчертае, че екзотичното е само окраска. Всъщност музиката е дълбоко италианска, носеща характерните белези на самобитния почерк на автора. Докато в „Тоска“ Пучини се беше насочил към тема с по-голяма обществена значимост, тук той отново се ограничава към личните преживявания на своите герои. Дори нещо повече: бичуването на отрицателната постъпка на Пинкертон, характерно за драмата на Беласко, в операта е избягнато. И либретисти, и композитор са направили от Пинкертон един традиционен лиричен герой, на който дори и публиката в края започва да съчувствува.
В това си произведение Пучини
се е спрял на първо място на личната драма на Бътерфлай. Нейният образ е близък до пораншните героини на Пучини, които също по един или друг начин загиват, но този е най-ярък и най-привлекателен. Нещо, което е особено важно, е правдивото разкритие на образа на Бътерфлай, нейната така задълбочена и детайлизирана музикална характеристика. Тук композиторът показва умението си да разкрива и най-тънките нюанси на преживяванията на своята героиня.
В „Мадам Бътерфлай“ Пучини използува най-широко лайтмотивната техника. Наред с лайттемите на главните герои в операта той въвежда и други — по-обобщени, като например играещия важна роля лайтмотив на „проклятието“, на „американците“, изграден върху мелодията на американския химн и преди всичко на „любовта“.
В първо действие трябва да се отбележат
първата ария на Пинкертон, емоционално въздействена, рисуваща обаятелен музикален образ, до известна степен противоречив на сценичния. Великолепна е също арията на Бътерфлай. Много силна е сцената на брачния обред, прекъсната от проклятието на Бонзо. Тук като че ли се подсказва трагичният край на героинята. В края на действието е големият любовен дует на Бътерфлай и Пинкертон — един от най-хубавите епизоди в цялата опера.
Второто действие е изцяло на Бътерфлай.
В него се откроява забележителната голяма ария на главната героиня — „Ясен ден ще дойде“, изпълнена с дълбоки чувства и несъмнена вяра в щастието. Сцената между Бътерфлай и Шарплес доразкрива образа на обаятелната японка. Бътерфлай вече не е чистосърдечното влюбено момиче, а една изстрадала жена, която е готова е цената на всичко да се бори за щастието си. Заключителният хор без думи е изключителен по своята емоционалност, а ритмичният акомпанимент в щрайха в пицикато му придава очарователен източен колорит. Този епизод справедливо е наречен „ноктюрно“.
Оркестровото въведение към трето действие
е наситено с напрегнат драматизъм. Сцената на Сузуки, Пинкертон и Шарплее донася вълнението от предстоящата фатална развръзка. В това действие прозвучава и ариозото „Прости, мое гнездо“ на Пинкертон, в което са вложени много скръб и разкаяние. Последната ария на Бътерфлай е най-силният момент в операта, кулминация на драматичното напрежение. Тя убедително води до трагичния финал на произведението. Източник: Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта, Четвърто допълнено и преработено издание, Държавно издателство „Музика“, София, 1983
