БЕАТРИЧЕ И БЕНЕДИКТ – Комична опера в две действия
Музика: Ектор Берлиоз
Либрето: Ектор Берлиоз
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
Дон Педро — бас
Клавдио — баритон
Бенедикт — тенор
Леонато — бас
Херо, дъщеря на Леонато — сопран
Беатриче, племенница на Леонато — сопран
Урсула, камериерка на Херо — мецосопран
Гости, маски, офицери, войници, стражи, прислужници, народ.
Действието се развива в град Месина, Сицилия, през XVII в.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Хектор Берлиоз замисля написването на своята опера „Беатриче и Бенедикт“ през 1832–1833 г. по време на най-силните перипетии на любовта си с английската драматична актриса Хариет Смитсън (Героинята на неговата „Фантастична симфония“. Сам композиторът нарича лайттемата в симфонията си „идея-фикс“), която скоро след това става негова жена. Това дава основание да се предполага, че двамата главни герои на Шекспировата комедия „Много шум за нищо“ — влюбените един в друг, но несмеещи да го признаят Беатриче и Бенедикт, той е вложил много от чувствата, които са го вълнували тогава.
Обаче тази своя идея Берлиоз
успява да осъществи много по-късно, след около 30 години. Композиторът, който е притежавал голям писателски талант, сам написва либретото на операта. Той винаги е предпочитал да работи върху сюжети и теми от най-значителните произведения на писатели като Шекспир, Гьоте, Байрон и др. Но сега Берлиоз не си позволява да озаглави операта си „Много шум за нищо“, а я нарича с имената на двамата главни герои. Една от причините за това е, че в комедията на Шекспир всъщност главните герои са Херо и Клавдио, в любовта на които има истински драматични елементи, а Беатриче и Бенедикт са носителите на така наречената висока комедия. В либретото на Берлиоз Херо и Клавдио са второстепенните герои и са използувани едва ли не само за да подпомагат развитието на действието. Композиторът съкращава от действуващите лица и Дон Жуан, а с това и заговора, организиран срещу Клавдио.
По такъв начин непрекъснатият словесен дуел между Беатриче и Бенедикт в известна степен наподобява другата безсмъртна комедия на Шекспир — „Укротяване на опърничавата“. Операта „Беатриче и Бенедикт“ е завършена през 1862 г. Първото изпълнение е трябвало да бъде осъществено от Опера комик в Париж, но под предлог, че нямат подходяща певица за Беатриче, дирекцията се отказва от своя ангажимент. На 9 август същата година „Беатриче и Бенедикт“ е изнесена в Баден-Баден с много голям успех. Следващата година тя е поставена и във Ваймар.
СЪДЪРЖАНИЕ
Народът се е събрал пред резиденцията на губернатора на Месина, за да посрещне храбрия пълководец Дон Педро, победителя на маврите. Тук са и губернаторът Леонато с дъщеря си Херо и племенницата си Беатриче, които радостно приветствуват Дон Педро и неговите войни. Особено щастлива е Херо, защото годеникът й Клавдио се е отличил в боевете и сега, след като войната е свършила, денят на тяхната сватба е близко. Беатриче не чака никого. Тя не обръща никакво внимание на мъжете, дори и на дръзкия Бенедикт, който обича да подиграва всички. По-рано те винаги, когато са се виждали, са си разменяли иронични, даже заядливи подхвърляния.
Срещата между Херо и Клавдио е радостна и мила.
Те мечтаят за близкото бъдеще. Завърналият се от война Бенедикт попада близко до Беатриче и между тях отново пламва присмехулната престрелка. Двамата са убедени, че не могат да се понасят. Дон Педро и Клавдио решават да си направят една шега, като привличат в заговора и Херо. Двамата мъже изчакват Бенедикт да остане сам и като се преструват, че не го виждат, започват да си говорят колко страдала Беатриче по Бенедикт. Тя била влюбена до смърт, но нейната гордост не й позволявала да разкрие чувствата си. Бенедикт е извънредно учуден. Той, който винаги е предпочитал по-скоро да влезе в ада, отколкото да стане мъж на жена като Беатриче, сега със задоволство слуша думите за мъките на девойката. Херо с Урсула постъпват по същия начин с Беатриче. Те си говорят, но така, че тя да ги чуе: заклетият ерген Бенедикт бил до полуда влюбен в Беатриче, но тъй като тя не го обичала, момъкът бил принуден да прикрива чувствата си със заядливи забележки. Беатриче е поразена — Бенедикт влюбен в нея!
В двореца на Леонато
се готвят да празнуват сватбата на Херо и Клавдио. Само Беатриче не е весела. Тя си спомня колко пъти безпричинно е обиждала Бенедикт и съжалява за това, но когато Херо й намеква за брак с Бенедикт, тя решително отказва — по-добре в манастир, отколкото да престъпи гордостта си. Наближава време за сватбата и Херо излиза. Беатриче остава сама. Влиза Бенедикт и вижда тъжната девойка. Той вече е убеден, че тя е влюбена в него и страда, защото не й е отговорил с взаимност. Бенедикт предлага на Беатриче да потанцуват, вместо да се карат. Сватбеното шествие прекъсва разговора им. Херо и Клавдио подписват поднесения им от нотариуса брачен договор. Беатриче и Бенедикт не са в състояние да прикриват повече чувствата си и също искат да се венчаят. Всички радостно пожелават щастие на четиримата младоженци.
МУЗИКА
„Беатриче и Бенедикт“ е едно от най-интересните и значителни произведения във френската комична опера от миналия век. Берлиоз, който винаги се е стремил да разчупва определените форми, в това си произведение се придържа към традицията. Операта е написана с отделни музикални номера, свързани с говорни диалози вместо с речитативи. Цялата музика е наситена с жизнерадост и искрено веселие. В нея почти липсва напрегнатият драматизъм на Берлиоз от преди това написаната дуология „Троянци“, но и в тази опера композиторът остава верен на себе си той пресъздава правдиво и вълнуващо преживяванията на героите. Интересно и изразително са показани както изпълнените с хумор словесни престрелки между двамата главни герои, така и подчертано лиричните моменти.
Операта започва с изключително популярната
и като самостоятелно концертно произведение увертюра. Тя създава превъзходна атмосфера за развитието на действието. В първото действие трябва да бъдат изтъкнати някои музикални номера, които имат изключително висока художествена стойност. На първо място дуетът-ноктюрно между Херо и Урсула. Берлиоз предава в своите „Мемоари“ разговора си с великия херцог на Ваймар (където „Беатриче и Бенедикт“ е била изнесена) за този дует:
„Той ме запита при какви обстоятелства съм написал музиката на дуета от «Беатриче» — «Вие въздишате, госпожо!»
— Вие вероятно сте го съчинили, ми каза херцогът, при лунна светлина в някаква романтична местност …
— Монсеньор, това е едно от тия впечатления, получени от природата, които се напластяват у артиста и след това при случай се изливат от неговата душа все едно къде. Аз нахвърлях музиката на този дует в Академията, по време на речта на един от моите събратя.
— Дявол да го вземе! — извика великият херцог. — Това говори само в полза на оратора. Трябва да е бил рядко красноречив …“
Не по-малка въздействуваща сила имат и великолепният дует-скерцо между Беатриче и Бенедикт (когато си подхвърлят взаимни остроти), терцетът между трите девойки — Херо, Беатриче и Урсула, а така също и великолепната голяма ария на Беатриче „Боже, какво чувам“ (когато разбира за какво говорят Херо и Урсула).
Между двете действия
като антрактна музика се изпълнява превъзходен симфоничен номер — „Сицилиана“, който е използван и в операта. Интересен и с настроение е войнишкият хор, когато развеселените момци прославят виното на Сиракуза. Силно впечатление правят и чудесната гротескна сватбена песен, внушителният сватбен марш и др. Музиката на цялата опера е жизнена, изпълнена с движение и неочаквани контрасти. Източник: Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта, Четвърто допълнено и преработено издание, Държавно издателство „Музика“, София, 1983
