Споделете в
5/5 - (11 votes)

Васил Абаджиев - цигуларВасил Абаджиев: Няма начин да стана белгиец, Ваше величество, аз съм българин!

Комунистите обаче забраняват името на Васил Абаджиев да се произнася, унищожават всички негови записи в родината, изгарят книгите, писани за него… Това е един невероятен разказ за забравения виртуоз. Текстът е взет „назаем” от списание „Българе”, със специалното разрешение на неговия автор.

Повод да си припомним за Васко Абаджиев бе 90-годишнината от рождението на невероятния български цигулар, която се навърши на тази година, но отминанякак  незабелязано, маркирана информативно само от една-две медии, а замисленият възпоменателен концерт за юбилея бе отложен. След половин век забрава, през последните десетина години българите започнаха да преоткриват личността на Васко Абаджиев, признат през първата половина на миналия век за музикалното дете чудо на България.

Васил Абаджиев е наричан приживе

“невероятно дарование, виртуоз, феномен, легенда и българският Моцарт”, днес го определят като “напълно гениален и позорно непознат”, “безмерен български талант, потънал в също толкова безмерна забрава” и “Паганини на ХХ век”. Цигуларят Васко Абаджиев, един от безспорните музикални гении на ХХ век, се ражда в София на 14 януари 1926 г. в уважавано столично семейство. Идва с царственото си име, защото е роден на Васильовден (по стар стил). Баща му е известният български цигулар и педагог проф. Никола Абаджиев – ректор на Консерваторията и възпитаник на прочутия Анри Марто, а майка му Лала Пиперова е отлична пианистка. Когато момченцето е на две годинки, констатират, че притежава съвършен музикален слух – то направо изпитва физическа болка от фалшиви тонове. На шестия си рожден (и имен) ден Васко изнася своя първи концерт пред подбрана публика у дома.

След няколко месеца, на 3 май 1932 г., малкият цигулар

прави първото си публично изпълнение в салона на италианския културен институт „Про Ориенте” на ул. „Оборище” № 5 в столицата. Сред изисканата публика са италианският, германският и френският посланик. „Залата буквално ахна още при първите звуци – споделя писателят Драган Тенев. Момчето, държащо в ръката си четвъртинка цигулка, едва стигаше до клавиатурата на пианото, но свиреше по някакъв невероятен начин – без напрежение, вглъбено в себе си. Тогава за пръв път чух за жив човек, при това дете, да се казва, че е гений”.Васко е наистина един от музикалните феномени на XX век. Нито един от най-големите виртуози на това столетие не е постигал международно признание на 6-годишна възраст. Йехуди Менухин изгрява някъде на 8 години и получава признание на 12 години. Давид Ойстрах печели конкурса „Изаи” почти на 30 години. Яша Хайфец завоюва сцената на 14 години.Месец и половина след дебюта на невръстния цигулар, по време на участието на проф. Никола Абаджиев в журито на Първия международен конкурс за пеене и цигулка (Виена, 1932 г.), шестгодишният Васко става сензацията на “Мюзикферайн”.

В журито са именитите Ян Кубелик,

проф. Карл Лафит, проф. Ти Мао, проф. Никола Абаджиев и Джордже Енеску. Те не нарушават регламента на конкурса, в който мерят класа млади световни виртуози на цигулката, но предоставят възможност на Васко да се изяви извън конкурсната програма.

Изуменото жури му дава повече точки отколкото на победителя – 24-годишния Давид Ойстрах, който, чувайки  изпълненините на Васко цигулкови концерти на Бах, две години не се осмелява да свири този композитор на сцена.Когато е на 10 години, през 1936 г. заминава с родителите си за Брюксел. Вече има диплом за завършено музикално образование и изяви на престижни музикални форуми, за да бъде признат за музикален виртуоз.

Васил Абаджиев се явява като неофициален участник

на Първия международен конкурс “Йожен Изаи” (Брюксел, 1937 г.) и печели Специалната награда, достигайки най-висок състезателен бал, а е само на 11. Първата награда получава 28-годишният Давид Ойстрах.Малкият цигулар започва следването си в Музикалната академия в Брюксел. През май 1938 г., вече 12-годишен, Васко Абаджиев печели Първа награда на VІ-я Международен конкурс по цигулка “Фриц Крайслер” в Лиеж, Белгия. Завършва Консерваторията в Брюксел с Първа награда и златен медал от крал Леополд Ш, когото той посещава в двореца.

В периода 1938-1945 г. младият Васко Абаджиев

изнася концерти с най-големите оркестри в Европа. Свири без партитура, достатъчно му е да  види нотния запис веднъж, за да го запомни завинаги. Единственият цигулар, който е изпълнявал в един концерт 24-те копричии на Паганини, всяко от които поотделно е смятано за подвиг за виртуози.  На следващата вечер ги изпълнява отново, само че в обратен ред. Без някога да се е занимавал целенасочено, само по слух проговаря немски, френски, фламандски, унгарски…Няма начин, Ваше величество!

Белгийската кралица Елизабет I

(патрон на световния конкурс в Лиеж) го кани на аудиенция и му предлага да стене белгийски поданик, а той отговаря простичко и без патос: – Няма начин Ваше величество, ние сме българи.
Войната запраща всепризнатия феномен на цигулката сред музикалните светила на Берлин, при него идва най-именитият професор по пиано и му казва: – Губите си времето с цигулката, Вие сте съвършен музикант, за по-малко от година можете да станете най-великият пианист!
След това при него идва професор по композиция и му казва: – Губите си времето с цигулката, Вие сте гениален музикален ум, за по-малко от година можете да станете съвършен композитор. Дължите го на света!

Известен американски диригент, чул за него от Йехуди Менухин, го намира в окупирана Германия и предлага осигурено бляскаво бъдеще за цялото му семейство в САЩ. Пред алтернативата да го заварят съветските войски и в най-добрия случай да го върнат в комунистическа България…. той скромно отказва. ЗАЩОТО СЕ ЧУВСТВА БЪЛГАРИН.

Всичко това се случва с Васко Абаджиев

преди да е навършил 18 години!<span>Началото на края…</span>В средата на Втората световна война Васко Абаджиев заминава със семейството си в Германия и започва да следва във Висшето училище по музика в Берлин в специалност “Композиция и контрапункт”. Следват години на блестяща кариера в Европа. Пише много пиеси за цигулка, квартети и др.

През 1947 г. преживява първите две негативни събития – смъртта на баща си и тежко прекарано заболяване от жълтеница. Въпреки принудителното намаляване на концертната му активност в Европа, тя продължава до 1950 г., когато започва „българският период” в живота му. У нас той изживява шест незабравими години с бурна концертна дейност.Изнася поредица от концерти под диригентството на Саша Попов, Константин Илиев, Димитър Петков и др. На много от изявите му акомпанира Панчо Владигеров. Талантът му спечелва любовта и уважението на българския народ. Е, световните сцени са заменени с повече концертиране в заводи и ТКЗС-та. “Чужбината” се свежда до Унгария, Чехословакия и някои други страни от “соцлагера”.

Ръководителят на държавата Вълко Червенков

го харесва и съдейства за купуване на първата в България цигулка “Страдивариус”. През 1953 г. Васко Абаджиев е удостоен с най-високото отличие за култура в социалистическа България – престижната Димитровска награда I-ва степен, и едва 27-годишен става най-младият неин лауреат. Прави уникални записи, които влизат в Златния фонд на Националното радио. Връх на неговото майсторство са феноменалните му  интерпретации на произведенията на Бах и Паганини.

Но медалът си има и друга страна.

Не са малко странностите на гения, забелязани от неговите съвременници. В спомените си за невероятния цигулар писателят Георги Данаилов споделя: “Не съм чул човек да изсвири по-майсторски първия концерт на Паганини от Васко Абаджиев. Двойните му флажолети звучаха поразяващо чисто, сякаш не цигулка, а две вълшебни флейти си пригласяха. Но детето чудо Васко Абаджиев, когато стана възрастен, си играеше на детски игри, създаваше хиляди неприятности на диригентите, предлагаше да се надбягва с тях, за да се качи на подиума, капризничеше по детски, с една дума, беше инфантилен с доста болестни нарушения на личността.

Неизживяното детство си отмъщаваше,

то и погуби забележителния виртуоз. Той се пресити от цигулката и я изостави, без да има с какво да я замести. Ако човек внимателно надникне в живота на много от бившите деца чудо, ще открие там и незадоволство, и неврози, и нещастие.”Виртуозният цигулар се оказва в Унгария по време на събитията от 1956 г. Нападнат и пребит във влака между Будапеща и Прага от хора на тамошния режим, след получените травми той е изплашен и отвратен. Заминава в Западен Берлин, за да се лекува. Но не е поискал разрешение за това от комунистическата власт у нас и тя веднага го обявява за “невъзвращенец”, предател на Родината.

Името му е забранено за произнасяне.

Книгите, в които се споменава геният му, са иззети от книжарници и библиотеки, и унищожени. Плочите и лентите с негови записи в архива на Националното радио също. По това време известен импресарио му казва, че може да концертира по целия свят, но трябва да се откаже от изтеклия си вече български паспорт и да стане гражданин на ФРГ. Цигуларят отговаря кратко: “Не мога. Аз съм българин.”Тъй като контактите му с импресариите в Германия отдавна са прекъснати, концертите му са епизодични и с майка му изпитват сериозни материални затруднения. До 1965 г. Васко Абаджиев все пак преживява успешно в Германия, благодарение на силната воля на майка си. През същата година тя умира и по детски наивният Васко Абаджиев трудно оцелява, непригоден да се справя самостоятелно с живота.

След прекарана автомобилна катастрофа,

той получава нова черепна травма, която сериозно влошава здравето му. Принуден е да се прехранва като куриер в издателство и да свири в моряшки кръчми на квартала “Санкт Паули” в Хамбург. Тежките психически травми от войната и емиграцията, смъртта на близките му и няколкото претърпени сериозни инцидента напълно разклащат здравето му. Живее бедно и самотно.Съвсем западнал, на 14 декември 1978 г. Васко Абаджиев случайно е намерен в изоставен вагон на железницата в Хамбург, мъртъв от изтощение и глад. В джоба му има 48 марки и билетче за още две. Под леглото в бедняшката му квартира намират един бюст на Брамс и няколко празни пакетчета от мляко.

Обявен за невъзвращенец в родината си, отказал чуждо гражданство, великият музикант умира напълно забравен в изгнание. Единствено в една запазена изрезка от Хамбургски вестник (20.12.1974) може да се прочете кратко съобщение за погребението на „дяволския цигулар”.
От цигулката няма и следа, а гробът му е неизвестен…

Неоценени остават способностите

му на пианист-виртуоз и особено на композитор. Според Лада Брашованова около 60 са собствените му композиции, свирени някога от известни наши струнни състави, включително квартет „Аврамов” и квартет „Лечев”. Нотите им обаче безследно изчезват.
В „Златния фонд” на БНР оцелява само малка част от огромния репертоар на бележития цигулар.
А самият той си остава едно голямо дете. Васил е само в кръщелното си свидетелство. През целия си живот, по целия свят, във всички кореспонденции, отзиви, афиши – винаги е Васко.
Васко Абаджиев – българин, напълно гениален, днес позорно непознат…

Гениалният български цигулар Васил Абаджиев си отива едва 52-годишен.

В България и досега няма негов паметник, нито концертна зала или улица с неговото име. 60 години след като емигрира, името на гениалния цигулар продължава да е в забрава в родината му.През 2009 г. писателят Маргарит Абаджиев (нямат роднинска връзка) издава “Шакона пасион” – биографичен роман, посветен на Васко Абаджиев. Преди него, през 1955 г., година преди музикантът да емигрира, Стефан Грудев пише за него в книгата “Майстори на цигулката”, която е забранена и унищожена, и днес рядко може да се намери в частни библиотеки. През 2001 г. проф. Лада Брашованова издава книгата “Паганини на ХХ век”. Същата година излиза и биографичната книга “Забравеният велик Васко Абаджиев”, издадена от племенника на музиканта Н. Пиперов и музиковеда Александър Абаджиев (нямат роднинска връзка).Убедени сме, че ако талантът и съдбата на гениалния ни цигулар са ви заинтригували, и без да сте познавачи на класическата музика, със сигурност ще се поровите в Мрежата, за да откриете поне един от оскъдно малкото запазени записи и видео с негово изпълнение. Когато го чуете, в сърцето ви ще се смесят възхищение и гняв, но и ще запомните името на феноменалния български цигулар Васко Абаджиев завинаги. автор: Владимира Велинова

„Фантастично скерцо” от Бацини, изпълнява Васко Абаджиев,

съпровод на пиано Панчо Владигеров, запис  „Златен фонд” на БНР, 1955 година:

„Въведение и ръченица“ – автор и изпълнение Васко Абаджиев, съпровод на пиано Панчо Владигеров, запис „Златен фонд” на БНР:

 

Документален филм за Васко Абаджиев – 1 част.

режисьор: Моника Якимова сценарий: Теодора Стефанова, Ирена Данкова, Моника Якимова оператор: Димитър Митов художник: Стефан Дорич монтаж: Малин Арнаутски, Радослав Маринов, Моника Велинова, Росита Желева изпълнителен продуцент: Теодора Стефанова четец: Николай Николаев с участието на Владимир Йосифов, цигулка интервюта със сестрите на Васко Абаджиев – Антония Шьонинг и Анка Абаджиева – Караджова, и с проф. Владимир Аврамов, Гаро Балтаян, Александър Дряновски, Никола Боздуганов, Иван Абаджимаринов, проф. Венцеслав Николов, Руслан Райчев, Константин Зидаров, Тео Мусев, д-р Вера Петкова, проф. Евгени Георгиев, проф. Елена Генова, Невена Лолова, Анастас Маринков, Апостол Калоферов, Леда Брашованова и др. Документален филм за големия български цигулар Васко Абаджиев – “Паганини на ХХ-и век”. Включени са интервюта с близки, приятели и колеги, архивни записи с негови изпълнения, а също така и откъси от досието му в Държавна сигурност. документален филм, България, 2002 г., 50 мин. продукция на Българска Национална Телевизия – направление “Класическа музика” към Продуцентско направление “Култура и образование” за Васко Абаджиев (1926-1978): http://www.vascoabadjiev.com

Втора част:

Васил Абаджиев – българският Паганини