След като в пети клас се запознахме с едноделна – a, двуделна проста форма – ab и триделна проста форма – aba, в шести клас с рондо форма – ABACA…, вариационна форма – АА1А2…и сложна триделна форма при която всеки от трите дяла може да бъде в проста дву или триделна форма, в седми клас се запознаваме с царицата на музикалните форми, а именно сонатната форма.
Сонатната форма
е най-развитата нециклична форма в инструменталната музика. Тя се среща в първите части на сонатно-симфоничните цикли, откъдето често възприема наименованието „сонатно allegro“. Историческо развитие на сонатната форма довежда в последната трета на XVIII век до окончателната кристализация на строгите ѝ композиционни норми-творчеството на Хайдн, Моцарт и Бетховен.
Класическата сонатна форма има три ясно разграничени раздела: Експозиция – Разработка – Реприза, по-късно към репризата се добавя и кода.
Експозиция
Експозицията се състои главна тема, преход, втора тема и заключение. Главната тема е изложение на първата тема в главната тоналност, създаващо начален импулс, в значителна степен определящо характера и направлението на по-нататъшното развитие.
Преходът (свързваща тема) е раздел, модулиращ в доминантова, паралелна или друга, заменяща ги тоналност. Свързващата тема осъществявя постепенна интонационна подготовка на втората тема. Доколкото втората тема съчетава функциите на развитие и изложение на новата тема, тя по правило е по-малко устойчива в композиционно и образно отношение. Тъй като и по-близо до края, в нейното развитие се извършва прелом, образен напредък, често свързан с пробив в интонациите на главната или свързващата теми. Второстепенната тема може да включва не само една, а две или повече теми. Заключителната тема може да съдържа изложение на нова тема, но може и да се основава на общи завършващи каденцови обръщения. Тя е в тоналността на второстепенната тема, като по този начин я укрепва.
Разработка
В разработката се осъществява активно развитие на тематичния материал, изложен в експозицията. Тя може да включва и нова тема, която се нарича епизод. В някои случаи той е достатъчно развит и може да замени разработката. В такъв случай формата се нарича сонатана форма с епизод.
Голяма роля в разработката играе тоналното развитие, насочено встрани от главната тоналност. Размаха на развитието на разработката и нейната продължителност могат да бъдат различни. Ако при Хайдн и Моцарт разработката не надвишава по продължителност експозицията, то Бетховен създава разработка, доста превишаваща експозицията по отношение и на драматургичното напрежение, водещо до мощна централна кулминация.
Реприза
Репризата е третият крупен раздел на сонатната форма – привежда тоналните различия в експозицията към единство. Тези раздели – експозиция, разработка и реприза, образуват триделна композиция от типа А1 В А2.
Кода
Към тези три описани раздела може да се включи и кода. Често се среща и встъпление. Неговите размери биват различни – от широко разгърнати построения до кратки реплики, приковаващи вниманието. Кодата продължава процеса на задържане в заключителната тема на репризата.
В класическия си вид сонатната форма е достигнала завършеност при виенските класици (Хайдн, Моцарт и Бетовен). В сонатна форма са композирани клавирните сонати (от където идва и името й), първите части на жанрове като инструментален концерт, симфония, струнен квартет.
Не забравяйте, че винаги има изключения. Такъв пример е първата част на прекрасната “Лунна соната” на Бетовен.
В сонатната форма се срещат всички принципи на формообразуването – повторение, контраст, вариране, репризност,
