Странджанска музикално-фолкорна област и нестинарството.
Здравейте! Аз съм “Даскалът по музика” и в този видеоурок ще ви запозная със Странджанска музикално-фолкорна област и нестинарството.
1. Разположение
Странджанската музикално-фолклорна област се простира в югоизточния край на България. Въпреки близостта си по географско местоположение с Тракия, има някои различия, които обуславят оригиналността на местния странджански музикален диалект. Носители на фолклора в тази област се явяват представителите на местното старо население, което живее в областта Хасекията. Музикално-фолклорната култура в Странджа е сравнително добре запазена и има много образци на местния богат фолклор.
2. Песни
Песните са едногласни. Правят впечатление бавните безмензурни мелодии с богата орнаментика, изпълнявани най-често на седянка или на трапеза. Има и много обредни мелодии, запазени сред местното население.
Коледните песни си приличат с тези от тракийската област. Въпреки близостта си с Тракия, в Странджа няма местни пазарски песни.
Сватбарски песни, съпътстват един от най-важните и най-интересните обреди – сватбата.
Жетварските песни най-често са безмензурни, с орнаменти. Изпълняват се антифонно от две певици по традиция със застъпване на последния тон от мелодичната строфа.
3. Музикални инструменти
Гайдата е най-представителният инструмент за Странджанската област. Разпространение са получили и кавалът, свирката, тъпанът.
4. Танци
В Странджа хората, според начина на изпълнението им, се разграничават на „кротки”, „луди”, „тропали”, „рипани”, „подсурнати”. Стъпките им не са сложни, но доста разнообразни, което от своя страна определя спецификата на техния стил.
И тук, в унисон с общобългарската музикална традиция, има изобилие от хороводни мелодии в двувременен размер (2/4): Кротко хоро, Лява игра, Трите пъти, Тропано хоро.
В неравноделен 5-временен метрум (размер ⅝) можем да споменем Пайдушката, Зайчешката, Как се чука пипер.
В седемвременен метрум (размер ⅞) – Ръченица, Бонината, Костадинско. В 9-временен размер – Леката, Кукленската, Кусти коня чеше.
В с. Българи е запазено т. нар. Нямо хоро, хумористична игра без музика, придружена с комични движения.
5. Обреди и обичаи
В Странджа са известни пролетни младежки игри, наречени филек, изпълнявани през великите пости. В западната и средната част на Странджа е съществувал моминският обичай „Еньова буля”, свързан с бране на билки. В някои дни на Сирната неделя в странджанските села е шествал народният карнавал на кукерите, изпълняван в различни варианти. Сирни заговезни се свързват и с „Пали кош”, обичай с театрални елементи. Около огъня на запалените кошове са играли хора на песен с инструментален съпровод на гайда и тъпан.
В някои странджански села до преди 30 г. е било запазено нестинарството. Въпреки че самата игра в огъня в деня на св. Константин и Елена е почти отпаднала, все още са се изпълнявали някои от процесиите с икони и игри до местните манастири и аязма, водосветът, хората край огъня (с. Българи, Кондолово, Резово, М. Търново). В нестанарския обичай се забелязва едно последование от обредни действия, предназначението на които е да подготви нестинарите за играта в огъня, изпадайки в екстаз, извършвана с надеждата за осигуряване на здраве и благополучие.
Обредът в отделни моменти се придружава от гайда и тъпан, чиито инструментални хороводни мелодии оказват силно въздействие върху участниците в празника.
6. Нестинарството – разказ на Костадин Илиев от село Българи.
Автентична среща с Костадин Илиев от село Българи, който разказва за нестинарството от първо лица.
Използвани видео материали
Нестинарски танци в село Българи – Михо Лазаров;
За нестинарството – hebrewschoolbg;
На филек – Ансамбъл “Странджа”, Хореография – Марио Егов, Музика – Стоян Пауров;
Трите пъти – Bulg Folk в Youtube, Музика – Костадин Варимезов
Кукери в Средец – Канал на morskihora66 YouTube;
Снимки – Еньова буля – Теодора Иванова;
Източник – Българска народна музика, автор: Лидия Литова – Николова, Учебник за средните музикални училища 1988, второ издание.
Музика в изпълнение на д-р Стефан Печикамъков – гайда, кавал, тъпан.
Записите в село Българи с бай Костадин Илиев са направени на терен в село Българи на 9 август 2021 година.
Записите на музиката със Стефан Печикамъков са направени в читалище “Напредък – 1870” град Лясковец 5 март 2022 година.
Благодаря на всички, които помогнаха с материали, информация и нагледни материали за създаване на този образователен урок.
Авторските права на снимки, музика и видео, използвани в този материал принадлежат на съответните автори и се ползват само за образователна цел.
Лиценз на видеото – Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International (CC BY-NC-SA4.0) – Признание – Некомерсиално – Споделяне на споделеното.
Лого
Даскалът по музика Венета Желева
Motion & Logo МУТВ Burov Bros.
Graphic Design МУТВ Burov Bros
кавър снимка Венета Желева
